Кристоф Оноре (
за
Les Chansons d'Amour, но и другите му филми, които съм гледала, са ми харесвали - просто не чаааааааак толкова) и
Джузепе Торнаторе (не знам дали една част от сърцето ми остана безвъзвратно в
Cinema Paradiso, или напротив - филмът ми даде и допълнителна частичка към него, но го обожавам, макар и трейлърът да е ужасно смотан; останалите филми на Торнаторе са също толкова вълшебни (Малена, Легенда за пианиста, Баария...) и ги обожавам и тях, но извеждам само този, защото до голяма степен разказва история от моя живот) - това са ми "моите" две имена сред режисьорите.
Новото (следвоенното) сръбско кино също е прекрасно - недобре направените филми там са по-скоро изключение.
Ако се върнем назад във времето, любимецът ми е
Ингмар Бергман, чак дипломна работа писах за него.
Добавям и "Сбогом, Ленин" - много умно и много мило направен немски филм, който започнах да гледам малко по задължение, но ми стопли сърцето и наистина, просто няма как да не оценя, че е пипнат и с акъл. А музиката е на Ян Тирсен, което пък ме подсети и за "Амели Пулен".
ЕДИТ: Ако не сте гледали "Кино "Парадизо" и смятате да поправите грешката си (понеже наистина си е пропуск), задължително гледайте версията от 1988! Само и единствено нея. И не обръщайте внимание на трейлъра - пуснах го, колкото да има нещо. Няма много общо с филма, да не кажа - хич.
Предлагам тук всеки да споделя впечатленията си от всякакви европейски филми. Надявам се да намеря фенове и темата да не замре бързо. 