forum.uni-sofia.bg

Лелеее, мойте ще умрат, ако се оженя тайно Особено, ако не го харесват my love... а като го знам бащата к`ъв е критичен...

абе и моя баща не е цвете за мирисане, обаче наистина трябва много да ме ядоса, че така да го изолирам от "важните" нещица от живота си.

е в тук май не става въпорс за изолация от живота

верно че изолация звучи много крайно

абе не трябва да им се сърдиме на татковците, то тава да имаш дъщеря си е цяло преживяване И на тях не им е лесно да гледат как някакъв си там си играе с малкото им момиче

по тази тема мога да напиша научен труд,толкова ми мина през главата, а самоо като си представя че съм само на 20 и има още доста неще да се случват.............

аз съм на 17 и моя много държи на строгия face-контрол

При мен няма такива неща-нито от страна на майка ми,нито от баща ми.Е,преди време е имало някои критични изказвания за други момчета,но са били малко.Един път майка беше казала:"Номерът на обувките му е по-голям от коефициента му на интелигентност."

не искам да те плаша ама проблемите ти ще нарастват, ще изглежда още по трудно, и още по голямо предизвикателство да го накараш да се примири с твоите решения.На мен винаги ми е помагала мисълта, че това си е моя татко и той си ме обича колкото и голяма глупост да направя

аз никога не съм имала проблеми с това...може би защото още не съм казвала:"Тате, ще се женя"/ "Тате...ще ставаш дядо"...вероятно е затова де...като знам как трери 3 дена, като брат ми си доведе проятелката....смях... но иначе бишвия ми много се разбираше с него...само дето ракията не си пиеха...а майчето - тя даже ме караше да го взема с мен при нея...с нея пък нямам никакви грижи...(та дори и да повдигна въпорс, че ще става баба не дай си боже в скоро време)...обикновената препоръка е:Опичай си акъла или Умната...според мен нещата опират и до доверие де...

едновременно е много приятно да ти имат доверие, но пък си е голяма отговорност, притесняваш се да не се издъниш, защото ако веднъж им загубиш доверието, е много трудно да си го върнеш(поне така си мисля)

Темата доста се измести, ще ви я резна на две.
а по новата тема: едно време момче не припарваше вкъщи, ако родителите ми са там. Никога не съм искала да познават гаджетата ми. Само веднъж майка ми свари единия (ама аз ходех 2 години с него, нормално беше все веднъж да се засекат:) ), хич не го одобри (и той нея) В последствие на гости са ми идвали обикновени приятели, но те не се броят. И май единственото ми гадже,което и майка ми, и баща ми са виждали , е съпругът ми (когато беше още гадже, макар че това не беше много дълъг период). Беше ми дошъл на гости за 3 дни покрай рождения ми ден. С баща ми уж се разбраха - техники, музики Баща ми стар рокер, мъжът ми див метъл С майка ми...Тя по принцип си се цупи и така и не разбрах харесва ли го или не А той се държа много добре, нищо,че го подложиха на инквизиторски мъчения от рода да спим в различни стаи
За сметка на това, аз съм се познавала с някои от родителите на гаджетата и винаги толкова много са ме харесвали...Да им се чудиш

Наистина не бяхме избрали правилното място за обсъждане на тази тема .В момента приятелят ми се разбира много добре с нашите.Майка много го харесва,а баща ми е доволен,че има кой да слуша ловните му подвизи .А аз винаги съм се разбирала с родителите на приятелите ми.Как няма,като съм такова умно,добро и възпитано момиче .

аз си мисля, че който и да е(дори и идеалния)баща ми пак няма да го понася ,обаче розовото в моята ситуация е че уважава избора ми

а то и на мен нещо такова ми каза майка ми - "Няма да критикувам избора ти, ти сама си решила, хубавото е,че ако не излезе нищо от тоя брак, няма да съм аз виновна"