ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!
Баташкото клане или още какво търпя народът ни през робството
… Кървите на беззащитните текнали като пороен дъжд да напояват пръстта на закопаните и да се смесват с костите на изгнилите и стопените мъртъвци. Наред с глухите удари на ножа и с дивите гласове на касапите, слушали се от всяка страна детински отчаяни писъци, жаловити гласове, печални охкания и сърцераздирателни стенания на умиращите. Това било цяла «олелия». Башибозуците се явили в лика на най-грозната смърт и произвели потресаващ ужас у всички. Отчаяните въздишки, гласовете за помощ и плачовете като че се издавали от всички — от наранени и премазани (смачкани), от умиращи и здрави. Но първото впечатление скоро минало. Явната смърт, леещата се човешка кръв — на близки роднини, приятели и познайници, пък и самата ожесточеност на касапите, произвели своята си сила, която като тежка мъртвешка ръка налегнала чувствата с оная тъпост, която читателят е видял в по-горните кланета. Срещу неминуемото като че всякой противопоставил оная смирена готовност за смъртта, оная безропотна покорност на участта, каквато е завещал в пример нашият Спасител, каквато се среща в житиетата на много почитаеми от светата Черква светци. Риданията, стенанията и плачовете се задавили в гърдите на «обречените на заколение». По четирите краища на калето се възцарила предсмъртна тишина, в която се слушали само глухите удари на ятагана, тежкото падане на обезглавените тела и тънките цикания на хвърлените или оставените без родители бозайничета, на които, вижда се, тоя силен хипнотизъм не е могъл да действува. Дори болките не са се чувствували така силно, дори и те замирали в затъпените и затвърделите чувства. На ръцете на бащата, например, се премята в последни гърчове недокланият син, на самия баща ятаган е отсякъл едната ръка, а той го държи с всичката си сила, държи го като здрав и неповреден, и чака търпеливо и дълго нови по-решителни удари; или майка и дъщеря накълцани и недоклани, стоят прегърнати, мълчаливо гледат клането наоколо си и безропотно чакат новия си ред от други касапи…
И Свободата... Свободата, която НАШИТЕ ДЕДИ извоюваха за нас с помощта на стотици хиляди руски, финландски и румънски братя... Свободата, което НИЕ, НАСЛЕДНИЦИТЕ, трябва да пазим и да отстояваме с цената на живота си! Защото от нас зависи бъдещето на България, от нас зависи дали ще я продадем на чужденци, ще оставим да я завладеят онези, които стъпкахме като отровна змия само преди 128 години или ще я укрепим и възвисим със собствени сили...Така, както нашите деди ни завещаха, задавяни от кръвта си, пронизани от вражеския куршум, падащи върху родната земя...с последния си поглед, последния си дъх...ТЕ УМИРАХА ЗА НАС!!!
Поклон, герои на гордата българска земя!
Поклон, братя освободители!
Ние винаги ще помним вашия подвиг!
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!
