Реформите в образованието и новите работещи бедни (покана за
Публикувано на: 15 Май 2012, 15:22
Реформите в образованието и новите работещи бедни (покана за дискусия)
16 МАЙ 2012 (СРЯДА)
РЕКТОРАТ 19:00 ЧАСА
СУ АУД. 23
Усилени реформи в образованието текат вече шеста година. Първо бяха ударени средните училища и стотици от тях затвориха врати – хиляди ученици и деца са обречени на неграмотност; във висшето образование цари принципът "нема пари- действайте", "реформата" в държавните университети стана синоним на приватизацията и елитизирането по калъп на НБУ (Игнатовският ВУЗ). Все така в последните години на финансово-икономическа криза заплатите за нискоклалифициран труд, който 50%+ от студентите полагат (за да покриват увеличените семестриални такси) падат, а цените и издръжката на живота непрестанно се покачват. Това са новите трудещи се бедни, които работейки получават трохи срещу своя труд се оказват в сравнимо положение с огромната маса безработни. А безработните са все така зарязани и растящи по брой и безперспективност... Един омагьосан, дяволски кръг! Какъв е изходът от това положение, как отговаряме ние, студентите, на този растящ натиск и притеснение? Къде да търсим надеждата и как да разкъсаме този незавиден кръг – елате на дискусията. http://priziv.org/index.php?option=com_ ... 1&Itemid=1
16 МАЙ 2012 (СРЯДА)
РЕКТОРАТ 19:00 ЧАСА
СУ АУД. 23
Усилени реформи в образованието текат вече шеста година. Първо бяха ударени средните училища и стотици от тях затвориха врати – хиляди ученици и деца са обречени на неграмотност; във висшето образование цари принципът "нема пари- действайте", "реформата" в държавните университети стана синоним на приватизацията и елитизирането по калъп на НБУ (Игнатовският ВУЗ). Все така в последните години на финансово-икономическа криза заплатите за нискоклалифициран труд, който 50%+ от студентите полагат (за да покриват увеличените семестриални такси) падат, а цените и издръжката на живота непрестанно се покачват. Това са новите трудещи се бедни, които работейки получават трохи срещу своя труд се оказват в сравнимо положение с огромната маса безработни. А безработните са все така зарязани и растящи по брой и безперспективност... Един омагьосан, дяволски кръг! Какъв е изходът от това положение, как отговаряме ние, студентите, на този растящ натиск и притеснение? Къде да търсим надеждата и как да разкъсаме този незавиден кръг – елате на дискусията. http://priziv.org/index.php?option=com_ ... 1&Itemid=1
