forum.uni-sofia.bg

Каква е връзката между двете?
Можеш ли да обичаш някого, ако не го уважаваш?
И в какво се изразява уважението?
И т.н.

Някои е прекалил с "Дневниците на вампира", а?

Kristo написа:Някои е прекалил с "Дневниците на вампира", а?

Нито един епизод. И "някой" се пише с и-кратко. А сега по темата.

В тривиалните случаи има връзка, в необичайните няма...
Ако има онова яко, сексуално привличане, въобще не обръщаш внимание на уважение и други подобни, поне в началото...

Уважението без любов съществува и е задължителен елемент от ежедневното общуване. Но любов без уважение няма и не може да има.

Аз снощи бях тръгнала да го пиша същото, че и с почти същите думи, обаче му теглих една майна, изтрих го и си пуснах филмче.
Така де... то това е Communication 101, по-елементарно не би могло да бъде.

Хм... А пък нямам драма да Обичам някого, без да го уважавам...
Не ми е проблем и да общувам цивилизовано и с някого, когото не уважавам (предимно защото уважавам себе си и се държа така, че да не губя от това уважение).

Второто - да, случвало ми се е и на мен и го разбирам. Но първото? Какво точно ще му обичаш на въпросния, ако не е заслужил уважението ти? Така де, дългите крака и хубавата усмивка са чудесно нещо, може да са и възбуждащи дори, но за да Обичаш, не следва ли да уважаваш човека?
Иначе разбирам, че все се опитваш да си контра, ама... просто ми е странно и се надявам да поясниш.

Съвсем хипотетично, ако приятел от детството ми е пропаднал (наркотици, алкохол, престъпления), не бих го уважавал, но това не би ми пречило да го обичам... Същото и с родственици... Дет' се вика: „кръвта вода не става“... И не иде реч за някой, който не ми е заслужил, спечелил уважението, а за такъв, който го е изгубил... Не виждам проблем в такива отношения.

Винаги съм се чудила за природата на тия нерационални и саморазрушителни чувства..

При мен нещата са съвсем различни.. Преставам да обичам някого в мига, в който ме предаде, разочарова до такава степен, че да спра да го уважавам.. Което не е задължително непреходен акт за вечна раздяла..
(може би трябва да доизложа по-подробно мислите си в тая насока..., но някой друг път..)

Мда, Ангеле, разбрах те. Вероятно просто сме различни (и) в това отношение - имам роднини, дето след казани и сторени от тях неща... е, как да ти кажа. Някога си мислех, че макар да не мога да ги обичам след въпросните работи, поне следва да ги уважавам по силата на кръвта. Наскоро ми светна, че всъщност това не ме прави длъжна - човек не може да избира роднините си, но може да избира отношението си към тях по начина, по който може да го прави с всички останали. Пишейки това, си давам сметка, че в съзнанието си изключвам от подобна постановка родителите си, защото са ме родили/създали/отгледали. За по-далечни родственици обаче... рязала съм и пак ще режа, но в общия случай просто съм охлаждала отношението си към тях, без да се караме. По-скоро именно от уважение и обич към други хора, чиито по-близки роднини са въпросните.
Обаче това да обичам и уважавам някого, защото споделяме някаква обща ДНК... не ми е в кръвта, така да се каже.

Колкото до попропаднали приятели... всеки е отговорен както за действията си, така и за последиците от тях. И всеки има право на свободен избор. Имам личен пример в това отношение, ама не ми се разправя. Въпросното момиче ми липсва много, но няма как да помогна на човек, който не иска помощ и който е убеден в правотата на избора си.

menina.do.mar написа:Уважението без любов съществува и е задължителен елемент от ежедневното общуване. Но любов без уважение няма и не може да има.

Напълно съм съгласна. А и щом няма уважение, значи не обичаш другия човек и само го използваш за собствена изгода.

^Ама ти може да използваш всеки за собствена изгода, независимо от това дали или не го уважаваш

Не, не можеш. Обичаш някого. Откриваш нещо отвратително за него или той извършва нещо отвратително, или просто го опознаваш и виждаш какъв задник е. Но си свикнал с него и си мислиш, че ще преглътнеш постъпките/думите му, защото, нали, го обичаш... Откриваш колко е трудно. Почваш да го мразиш. Почваш да мразиш себе си. И продължаваш да бъдеш с него, защото се мразиш и си мислиш, че заслужаваш някакво наказание. Не можеш да обичаш някого, ако не го уважаваш - това няма да е любов, а някаква остатъчна зависимост от този човек.