forum.uni-sofia.bg

Ще ми се да отворя темичка за лично творчество (стихотворения, но може и друго, каквото се сетите и си заслужава да бъде споделено).
Извинявам се, ако вече е имало такава, но няма да е фатално - модераторите ще загладят положението.
Хайде да видим с какво да започна... Enjoy, както се казва

Падна първият сняг и за нощ успя за натрупа
По улиците своите мрачни, жестоки сълзи.

На пътеката, където лежи трупът –
Хора минават, оставят следи

С черен плат са покрили лицето му,
А бели снежинки търсят двете очи.

Толкова различни са черното и бялото,
Както настоящият миг и един миг преди.

И ето, че идва красивата зима
Широко разтворила за прегръдка ръце.

И за човека, който лежи на земята
Са тези снежинки и нейното студено сърце.

Със всяка зима душата ми се свива,
Очаквам храбро усмивката на пролетта.

Но тази зима обещава да е дълга
И се зарича да си вземе обратно всяка хладна сълза.

По стълбите се качвам и забравям всичко –
За мъртвия човек, за катастрофата по-рано през деня.

Отивам с бърза крачка вкъщи и през прозореца отвътре
Ще чакам , облегнала се на перваза, да дойде пролетта.

И нещо различно от предишното:

Правя любов с твоята сянка
и нито за миг не искам да спираме.
Телата, душите, сърцата си сливаме
и път до звездите заедно откриваме.

Твоята кожа до мойта трепери –
сладостен допир в бледа мъгла.
Моите коси буйно разпилени
долавят всяка твоя тиха мечта.

Двама стоим един в друг загледани,
нежно вплели в прегръдка тела.
Тайно надничам дълбоко в сърцето ти,
но сънят ме оставя да търся сама.

Хайде сега и другите

Красива тема!!! Браво, ПИМБ! Как никой не се сети досега за нещо подобно? Ама и ти си много прост, Жорооооо! Къде ти беше акъля?


Ето нещо в стила на първото стихотворение:


Убийството

Беше прекрасен слънчев ден,
градът бе необичайно оживен
и аз вървях по тротоара
нахлупил шапката си стара.

На пръв поглед нищо лошо,
ама нали се казвам Гошо,
вечно нещо ще оплескам,
обикновено-без да искам.

Така се случи и сега.
Вървях към близката гора
...И тогава я видях!
Как се случи-не разбрах!

Убийството бе направо ужасно-
парчета от нея вляво и вдясно!
На късове я раздробих,
с нож я кълцах и колих!

Още ми е пред очите
как я джваках със зъбите.
Това е страшната ми краста-
така постъпих със..сухата паста.

За акъла не знам - може да му се е случило нещо покрай сухата паста

Пимболи -

Сега ще напиша няколко творби, които заслужават малко внимание.
Само едно от тях има някакъв смисъл.Писани са от сестра ми, мен и
един съученик, който много ги умее римите!

1. Колкот пъти ме погледна,
толкоз пъти в мене трепна!
И сърцето ми бушува,
и душата му лудува!
Исках да ти кажа аз
какво изпитах в този час.
Но погледна ти в страни
и моите чувства отстрани!

2. Бай Иван
Бай Иван е изрод смешен,
бай Иван е дъртю бесен.
По математика предава,
с 12а май че се ебава!
Но не знае той сега,
че май вече се осра
и сега 12а
ще му го завре в г*за!
Бай Иван е болен от склероза,
със жена си във 69-та поза.
Стана време за закуска,
бай Иван люти чушки хруска.
Стана време за обяд,
от люти чушки - мармалад.
А пък за вечеря вече
Малко боб и чушки, бе човече!

3. Любимата учителка

Керка дърта и корава,
като на*бана крава!
Косата й заплетена,
като дамаджана е разплетена!
Лицето й красиво
с пъпки е покрито,
а на носа чудесен,
алпинист се качва с песен!
Циц*ите й виснали,
те г*за й стиснали!
Цирей от г*за ислиза
и в устата й влиза!

П.П. Ние бяхме 12а калс в ПГМКР "Св. Никола" гр. Бургас!!!
П.П.П.Керка ми беше учителка по химия в СОУ "Димчо Дебелянов".
Както мъчеше мен, така мъчеше и сестра ми.
П.П.П.П.Да живее свободата на словото!!!

Браво!Не знаех,че във форума има поети и поетеси.Най-много ми хареса първото стихотворение на Pimboli.Наистина е хубаво!Ето и едно много блудкаво стихотворение,което учителката ми по английски ме накара да напиша преди една година по случай Св.Валентин:

Love!What is love?
At first you are petrified.
You are feeling occupied.
You are scrutinising
and try analizing
what's happening to you.

I know how much is the value
which I should pay
to be with you every night and day.
I want to be purified.
Everything I'll do for you is justified.
I hold your heart and you do mine
and this enchants us like a red wine!

Повече се старах да има рима,отколкото да е добро по смисъл .
Паган,кое училище е ПГМКР "Св. Никола"?В момента не мога да се сетя за такова в Бургас .

///Бившето ССУМОР.Смениха му името заради това,
че в ЕС нямало средни специални училища.///

Паган,кое училище е ПГМКР "Св. Никола"?

///Бившето ССУМОР.Смениха му името заради това,
че в ЕС нямало средни специални училища.///

С тази смяна на имената съвсем се обърках.Аз още си ги наричам така,както се казваха преди.

Стига глупости! Има си лични съобщения за чат...

Ето нещо друго от мен...


Ключове

Ключове- тънък звън на метал,
забравен шум в стари ключалки.
Потънали в паяжина- воал,
ключове прашни-големи и малки

Тракат злокобно зъбци ръждиви,
падат по циментовия под
ключове груби, издраскани, криви,
без дух и сянка, без живот.

Кого заключваме с тях ? Смъртта ?!
Спомените, болката, делата ?
Нима зад безмълвната, черна врата
Ще успеем да скрием съдбата ?

Страхотно е!
-------------------------------------------------------------------------

Ето още нещо и от мен:

За първи път
Посрещам новия сняг
Не във вкъщи.

Този път не е светло и бяло –
Вече дори аз не съм същата.

Не видях да падат снежинки,
А плахо се сепнах в нощта.

Две невинни детски ръчици,
Две протегнати малки слънца

Връщат стрия облик на зимната нощ
И е светло и бяло – и е всичко любов!

От утре, по-нежно събуден,
Светът ще е по своему нов.

Мен пък ме е срам.Иначе и аз пиша

Crematory написа:Мен пък ме е срам.Иначе и аз пиша

Еее, хайде пусни, няма място за срам, хайде, хайде - ще раздавам награди!!!

Омагьоса ме!
Дори в ада с теб ще изгоря,
а рая ще е тесен за любовта ми

Омагьоса ме!
Не спя-теб сънувам.
Не дишам, та въздух и за теб да има

Омагьоса ме,
но моля те сега кажи
с какво така разбърка мислите ми,
с какво душата ми плени ?

Нали значеш, че не мога да не попитам на кого е посветено ?

На мен!

П.П.Какво да направя, не можах да се сдържа