forum.uni-sofia.bg

Така, първо да обясня защо темата е тук. Темата е тук, защото Хоби и забавления се очертава като ... клюкарник, спам и несериозен раздел, а тук обсъждаме сериозните теми от живота, вселената и всичко останало.

Та, роден след две-три чаши вино и обсъждане на важни житейски решения, появи се въпросът:
По-добре ли е да имаш шитава цел, отколкото да нямаш цел изобщо?

Дефинирай "шитава". Ако е световно господство, съчетано с изтребване на евреи и жирафи, вероятно по-скоро не. Ако обаче не вреди на другите, а по-скоро я виждат като лишена от смисъл/безперспективна и прочее, тогава категорично да. Стремежът към нещо градивно (то и за Хитлер действията му са имали градивен смисъл, но се надявам, че ме разбирате) води човека напред и му помага да се развива и усъвършенства, дори ако уменията, които развива и усъвършенства, са полезни единствено и само на него и дори ако само и единствено той вижда смисъл в усилията си.

Добре е, когато усилията са насочени - иначе само се пилее енергия. За мен всичко е въпрос на лично удовлетворение, без да плащам данък "обществено мнение". Като тръгна да мра, няма да ми пука дали целта ми е била "шитава" - ако обаче си дам сметка, че не съм имала такава, бас ловя, че чувството ще е много неприятно. Без шанс за поправка.

По-добре е, да. Като имаш шитава цел, поне преследваш нещо, стремиш се към нещо. Пък времето ще си мине, ти ще поумнееш, ще осъзнаеш досегашната си глупост и ще се преореантираш.
Докато ако нямаш никаква цел изобщо... просто се носиш по течението... нямаш стимул, нямаш визия за бъдещето... нямаш нищо, а още по-лошото е, че трудно нещо ще те накара да ги проимаш. Мързелът не се лекува никак лесно.

Няма шитави цели, има шитави хора...

Мама му стара!

нещо виното ми дойде в късо!

Липсата на цел е в разрез с човешката природа, която изначално все се стреми към нещо. Така че като нямаш цел практически се обръщаш срещу себе си и се чувстваш кофти от това, някой път дори без да разбираш, че това е причината. Така че - к'ва да е, ама цел да има.

Мхм,аз пък съм доста на обратно мнение.
Шитавата цел те разсейва. Когато се съсредоточиш върху нея пропускаш възможности, които биха могли да те отведат до нещо ценно и истинско.

Пред идеята за шитава цел и никаква цел, предпочитам шитавата. Така поне има какво да преследваш, а не да се носиш по течението...

Което ценно и истинско нещо, Мила, ако не си си го поставил за цел, ще разбереш, че е такова доста след това. И къде е ползата? Пък и човек не трябва да се вманиачава в преследването на целите си до степен да не забелязва какво се случва около него и да не може да ги коригира. Което обаче не значи да няма цел.

Ама, Мила, те целите подлежат на преформулиране и преориентиране - не е речено, че като имаш дадена цел, си обвързан с преследването й доживот. Но поне имаш нещо, към което се стремиш; някакъв стимул - а това възпитава редица качества, които биха били от полза, когато онази, другата Цел (Ангеле, намиг ) се появи.
Ти съвсем подценяваш хората - не сме съвсем коне с капаци.

Всички знаете, че колкото и да си говорим, нещата в живота стоят по друг начин. И много често, когато си наумим, че имаме цел или дори Цел, дори да съзнаваме, че не е най-добрата възможна, се придържаме към нея, защото... защото ако я изоставим, за да потърсим нещо по-добро, ще ни излезе репутация на хора, които изоставят целите си.

Аз пък смятам, че известно време по течението, своеобразен рестарт дори е доста по-полезен, отколкото преследването на заблуди, били те доброволно избрани или насила насадени.

Мила написа:защото... защото ако я изоставим, за да потърсим нещо по-добро, ще ни излезе репутация на хора, които изоставят целите си.

Това го правят хората, на които им пука нездравословно много какво мислят другите. Иначе, имаш си глава, животът си е твой, ако решиш, че трябва да смениш посоката му, това си е твоя работа . Но посока, разбирай цел, трябва да има.

А, Мила, ама аз като имам цел, да не я диктувам да ми я изчукат на каменни плочи, или да я обявява глашатай на площада? Действаш си бавно и сигурно, пък нека другите мислят, каквото си щат.

Иначе си права, че нещата в живота невинаги се случват по начина, по който ги искаме/сме ги планирали (справка: "Докато ти спеше" - знам, че го харесваш). Но и като човек, който се е носил сигурно година-две по течението с цели, отложени във времето, мога да ти кажа, че предпочитам ако щеш и дребен тунинг, но не и пълно оставяне на течението. Оставя някакво празно усещане. За рестарта - подкрепям с две ръце. Необходим е.

Знаете ли какво е наказанието в Древна Гърция за жени, които философстват? (било е позволено само на мъже)