Нека бъде светлина . . . казаха "те"
Публикувано на: 16 Яну 2006, 21:24
Нека бъде светлина . . .
Фасадата на Су бе осветена по проект на Общината
Нека бъде светлина . . . рече генерал Бойко Борисов. Нека – съгласи се проф. Биолчев. И така Университета светна. Наистина приятна гледка – Софийския Университет бе осветен външно по доста интересен начин. Проектът е на общината, овациите са за... знаем кой (Б.Б.), печели - уж, Университета.
За поредна мощна PR акция на ген. Борисов и дума не може да става. Все пак делото е в обществен интерес и то не интереса на кого да е, а на студентите – “цветът на нацията”.
Обзалагам се, обаче, че генералът не е влизал посред бял ден в лабиринтите на Софийския Университет, където поради липса на осветление на места можеш и да не видиш къде стъпваш. Ректорът на СУ - професор Биолчев е стъпвал из въпросните тъмни коридори, но незнайно защо с кмета решиха, че външното осветление е по-важно. (А дали не го реши само кмета . . . но това е друг въпрос).
Може би аз греша, може би мисля деструктивно, но ми се струва, че външното осветление е по-скоро необмислена постъпка, отколкото наложителен ход. При положение, че из дебрите на ректората цари тайнствена тъмнина, мен като студент никак не ме топли това, че фасадата на университета ще свети през нощта като посред бял ден, след като през деня, когато ползваме услугите на сградата, там е тъмнина.
Че светлината на прожекторите и камерите е примамлива за ген. Борисов – знаем. Пореден успешен PR клип, след добре замислена обществена мисия. ‘’Акция светлина’’ – изпълнена, студентите – предполага се доволни, понеже след 18.00 сградата изглежда прекрасно, а до 18.00, че е малко тъмничко – това друг въпрос. Ами, господа, ние ползваме сградата до 18.00, така че едва ли проектът ще рефлектира по какъвто и да било начин върху нас.
Веднага ще ме опонирате – сградата е паметник на културата, затова трябва да се поддържа и да изглежда подобаващо. Та нали и народният театър е осветен по същия начин, че университета ли няма да е. Да, уважаеми читатели – Народният Театър е осветен, народният театър е паметник на културата, но в него не се пуши на всяка крачка, както в СУ – и то пред безраличните погледи на преподаватели и студенти и чрез всекидневни примери от първите. В театъра тоалетните едва ли са във вид като нашите...и така нататък, и така нататък... И надали нещо, което е паметник на културата не трябва да има подобаващ изглед и отвътре.
Та въпросът ми тук е – Не мислите ли уважаеми господа ген. Борисов и проф. Биолчев, че има и по-важни неща от външното осветление и специалните ефекти. Всъщност и това е важно – нали и за имиджа трябва да се мисли.
В този ред на мисли, след успешно завършилата ''Акция светлина'' хванах 204-и за вкъщи и в него се сблъсках със следния контраст. До тук изпълнен с гордост, че Университетът ми светна, изпълнен с добри чувства за големите ни държавни мъже, които гордо позираха пред камерите и раздаваха интервюта след общественото дело, в автобуса се сблъсках с реалността, такава каквато е. Двама психично болни – жена на около 50 години и младеж на около 20, та те ме върнаха на земята и бляскавата украса на Университета изведнъж се изпари от съзнанието ми.
Дано и генерал. Борисов и проф. Биолчев се сблъскат с реалността, такава каквато е, и дано PR стратегиите им отстъпят на заден план, пред истински земните неща!
С най-добри пожелания!
/Симион Патеев/
Фасадата на Су бе осветена по проект на Общината
Нека бъде светлина . . . рече генерал Бойко Борисов. Нека – съгласи се проф. Биолчев. И така Университета светна. Наистина приятна гледка – Софийския Университет бе осветен външно по доста интересен начин. Проектът е на общината, овациите са за... знаем кой (Б.Б.), печели - уж, Университета.
За поредна мощна PR акция на ген. Борисов и дума не може да става. Все пак делото е в обществен интерес и то не интереса на кого да е, а на студентите – “цветът на нацията”.
Обзалагам се, обаче, че генералът не е влизал посред бял ден в лабиринтите на Софийския Университет, където поради липса на осветление на места можеш и да не видиш къде стъпваш. Ректорът на СУ - професор Биолчев е стъпвал из въпросните тъмни коридори, но незнайно защо с кмета решиха, че външното осветление е по-важно. (А дали не го реши само кмета . . . но това е друг въпрос).
Може би аз греша, може би мисля деструктивно, но ми се струва, че външното осветление е по-скоро необмислена постъпка, отколкото наложителен ход. При положение, че из дебрите на ректората цари тайнствена тъмнина, мен като студент никак не ме топли това, че фасадата на университета ще свети през нощта като посред бял ден, след като през деня, когато ползваме услугите на сградата, там е тъмнина.
Че светлината на прожекторите и камерите е примамлива за ген. Борисов – знаем. Пореден успешен PR клип, след добре замислена обществена мисия. ‘’Акция светлина’’ – изпълнена, студентите – предполага се доволни, понеже след 18.00 сградата изглежда прекрасно, а до 18.00, че е малко тъмничко – това друг въпрос. Ами, господа, ние ползваме сградата до 18.00, така че едва ли проектът ще рефлектира по какъвто и да било начин върху нас.
Веднага ще ме опонирате – сградата е паметник на културата, затова трябва да се поддържа и да изглежда подобаващо. Та нали и народният театър е осветен по същия начин, че университета ли няма да е. Да, уважаеми читатели – Народният Театър е осветен, народният театър е паметник на културата, но в него не се пуши на всяка крачка, както в СУ – и то пред безраличните погледи на преподаватели и студенти и чрез всекидневни примери от първите. В театъра тоалетните едва ли са във вид като нашите...и така нататък, и така нататък... И надали нещо, което е паметник на културата не трябва да има подобаващ изглед и отвътре.
Та въпросът ми тук е – Не мислите ли уважаеми господа ген. Борисов и проф. Биолчев, че има и по-важни неща от външното осветление и специалните ефекти. Всъщност и това е важно – нали и за имиджа трябва да се мисли.
В този ред на мисли, след успешно завършилата ''Акция светлина'' хванах 204-и за вкъщи и в него се сблъсках със следния контраст. До тук изпълнен с гордост, че Университетът ми светна, изпълнен с добри чувства за големите ни държавни мъже, които гордо позираха пред камерите и раздаваха интервюта след общественото дело, в автобуса се сблъсках с реалността, такава каквато е. Двама психично болни – жена на около 50 години и младеж на около 20, та те ме върнаха на земята и бляскавата украса на Университета изведнъж се изпари от съзнанието ми.
Дано и генерал. Борисов и проф. Биолчев се сблъскат с реалността, такава каквато е, и дано PR стратегиите им отстъпят на заден план, пред истински земните неща!
С най-добри пожелания!
/Симион Патеев/
Все пак е крачка напред.А че още много неща трябва да се предприемат е друг въпрос.
).
- макар и в 4 следобяд, усещах, че нещо вече не е както преди... Както се казва - "генерална промяна" 
Всеки си има някакъв маниер на работа. На мен повече ми харесва от маниера на предишния...засега.
