Първо, не мисля, че някога ще ми се случи, тъй като с
Boleyn имаме
съвършено различен вкус за мъже
Второ, той ако наистина е любовта на
моя живот, ще иска да е с мен, не с най-добрата ми приятелка.
Трето, ако и двамата са
влюбени един в друг сериозно, а не е просто някакво незначително.. хм, харесване или привличане, то коя съм аз, че да ги спирам...? Колкото и страхотен да е бил този мъж, на света има достатъчно други мъже, които ако имам шанса да ги срещна, мога да се влюбя в тях по някое време, предполагам. Истинското, дълбоко приятелство, от друга страна, в моите очи се гради само и единствено с времето (и то години наред, не няколко мижави месеца), за да бъдат пределно ясни постоянството и верността в него. При положение, че ние с нея към 10 години наред сме си доказвали, че заслужаваме да се наричаме BFF една друга, то тя ми е далеч по-незаменима от който и да е мъж, без значение колко прекрасен ми се вижда той в конкретния момент. С нея ще имам дълга и трогателна история, с него - не. Тя ще ме познава по-добре от себе си, той мен - не. И сестра да имах, нямаше да я обичам повече, следователно няма как някакъв си мъж някога да я измести в моите приоритети.
Така че да се върнем на отговора. Разбира се, че първата реакция винаги ще е:
Разочароваш се и се дистанцираш.
Но не защото
той е избрал нея пред мен, а защото
тя е избрала него пред мен, знаейки как се чувствам и как ще го приема. Така че да, ще се дистанцирам за малко първоначално, но в последствие при всички случаи ще го преодолея и ще се радвам за тях.

В края на краищата аз съм преживяла толкова емоционални драми, че една повече няма да е нещо, с което да не мога да се справя. Нейното щастие в случая е приоритет.