forum.uni-sofia.bg

Хайде, поредната тема с марка "Кристо", няма да шикалкавя, я направо ще дам моите 7:

1. Ревността - излишно чувство според мен, показва слабост

2. Интригантството - има ли смисъл да коментирам изобщо?

3. Тва да си фен на дадена музика и да отричаш другите стилове

4. Наглостта - тва да те гледат в очите и да ти играят номера, най-го мразя, има и форомци такива, дето поне се крият зад лаптопи и приятели от форома...

5. Перченето

6. Снобизма/чувството за елитарност

7. Когато хората отказват да признаят, че съм прав, щото това ще ги накара да се почувстват зле...

Малко ще копирам
1. Ревността
2. Интригантството
3. Наглостта
4. Перченето
5. Постоянно закъсняване за среща.
6. "Изкуствените" приятели.
7. "Модерните" - всмисъл тези, които не знаят друга причина за нещо освен "Това е на мода"

1. Пускането на множество безсмислени теми във форума.

Тук обаче ще взема да се разпиша.

1. Липсата на възпитание. Това просто не мога да го подчертая достатъчно категорично, но се надявам да ме разбирате. Нищо друго не ме дразни толкова много.
2. Наглостта (характерна за всички индивиди със значителни пропуски във възпитанието, но съвсем не ограничаваща се единствено до тях).
3. Самочувствието без покритие.
4. Меркантилността (особено когато става дума за онази порода жени, дето много държат да са еманципирани и реват за равни права с мъжете, ама като стане дума за плащане на сметката или за купуване на нови ботушки, изведнъж стават много старомодни. Ехоооо, никой не ви е длъжен!).
5. Лепенето на етикети и обобщаването - да, признавам, че и аз го правя понякога и че е адски удобно, но често е подвеждащо и нерядко - унизително за индивидите. И определено напоследък се старая да обръщам повече внимание на индивидуалността на хората.
6. Говоренето/правенето напук - да бъдеш вечна опозиция в споровете е забавно (бая време го практикувах), но не и когато нямаш аргументи, за да защитиш гледната си точка. Споровете са забавни, но говоренето напук дразни.
7. Липсата на отношение към изкуството и липсата на обща култура. Някак все ми вървят заедно. Да, за мнозина това може да не е значителен пропуск и да не е повод за драми, но мен лично това ме дразни невероятно много. Даже ако трябва да ги подредя по важност, би дошло след липсата на възпитание и редом с наглостта.

1.Снобизма

2. Когато хората отказват да признаят, че съм прав (без значение по каква причина)

Само за тия се сещам

1. Неграмотността на хора, които се мислят за велики
2. Инатът и отказът на някои да приемат, че не винаги са прави и че съществува по-добро решение от тяхното.
3. Самочувствието и чувството, че винаги са с предимство
4. Стремежът към успех на всяка цена
5. Предателството
6. Лъжите
7. Бягането от отговорност

2, 4 и 6 ми съвпадат с тези на Кристо. Ще добавя и лицемерието, конфликтността, привличането на внимание на всяка цена и безграничната простотия.

1. Невежеството
2. Липсата на възпитание
3. Несъобразителността
4. Позьорщината
5. Наглостта
6. Агресивността
7. Това, че понякога не си мият ръцете - мразя да ме пипат с мръсни ръце

За да не повтарям предишните постове:

Нерешителност.
Страхливост.
Прекалена пресметливост.

Простотията - тя включва всичко: ниската култура, която е тясно свързана с арогантността и невъзможността да се разбере защо всеки трябва да се стреми да се развива и то по посока на "високата" утвърдена култура, а не да знае всички песни на Анелия, например и с кого последно си е легнал Азис... Затова трябва да се интересуваш на какво са казвали Датски Западни Индии и кои са Подветрените осторви сред Малките Антили, а не колко см. е ... на ....
Няма смисъл да обяснявам повече, който трябва, ще разбере, за останалите не си заслужава труда...
Но напоследък страшно ме дразни природната несправедливост, когато виждаш как природата е ощетила висок интелект и го е затворила в кофти материална обвивка, особено като съпоставяш с обратния случай...

1. Че не правят смислова разлика между грамотност и интелигентност.
2. Че смятат първото за по-важно от второто.
3. Че сравняват другите винаги, спрямо себе си.
4. Че се дразнят, когато бъдат сравнявани от другите, спрямо тяхната култура.
5. Че лижат подметките на авторитетите, говорещите глави и други добре облечени, добре изглеждащи, титулувани специалисти и експерти.
6. Че бясно целят да бъдат харесвани.
7. Че се страхуват от мълчание, тишина и самота.

1. Дразнят ме хора, които се смятат за интелигентни и злоупотребяват по всевъзможни начини с това;
2. Дразни ме човешката простотия, не толкова човешката простота;
3. Дразнят ме нерешителните хора, въпреки че самата аз съм в повечето случаи такава;
4. Дразни ме жестокостта между хората, жестокостта към по-слабите по принцип;
5. Дразни ме избиването на комплекси;
6. Дразни ме и наглостта без която повечето хора не могат да постигнат нищо по нормален начин.

Ама хора.. ако всичко това наистина ви дразни, не знам.. вие трябва постоянно да сте раздразнени, хахаха. Как живеете?