2 курс, журналистика
Simply the best:
Светлозар Кирилов - социология - предполагам, може да се пише много за него - който го е виждал, ще потвърди. One of a kind.
Панайот Денев - агенционна журналистика, страшен образ, рядко ми се е струвало, че може да се напикая от смях, ама 5 минути с него са повече от достатъчни, за да ти потекат сълзи от искрен, ама искрен хилеж.

Жалко, че не ни предава дълго.
За тези двамата не давам лоша дума да се отдума.
Иначе като хора ми допаднаха и
Бойко Пенчев, литературна комуникация (ама скучен предмет, бееееееее) - какъв изпит имах при него, мале-леле..., и
Милко Петров - отнесен, мил, усмихнат и добродушен. Никога навреме, никога строг, тип бохем, не взема нищо твърде навътре, просто е образ. Истината е, че от онова, което учихме при него (чуждестранна журналистика) не помня и думичка, но като човек е уникален, наистина
От тази година много се радвам на Марко Семов, Тодор Петев и Венцислав Бондиков, Весела Табакова също е интересна личност...всеки един от тях е интересен сам по себе си. На Весела Табакова чух, че в НБУ й викали жената - история. Толкова истории има в себе си, че просто може да се захласнеш да я слушаш, много е сладкодумна

На проф. Петев му свалям шапка за стоицизма и борбеността, за волята, с която посреща предизвикателствата на своето заболяване. Мъчно ми е, че последните 2-3 пъти не сме карали при него, надявам се утре да дойде, не можете да си представите колко много го обичат хората във факултета, ама наистина. Марко Семов ми допада изключително много с модерното си мислене, невероятно разбран и широко скроен човек е, но онова, което наистина ме порази, е че той не ни преподава материала, за да си вземем изпита, а ни разказва всичко това, за да се научим да се разбираме и да се обичаме такива, каквито сме - нито ангели, нито демони, нито герои, нито предатели. Шапка му свалям за което!
Ами това е май, такива са впечатленията от преподавателите дъ бест. В другата крайност са 3 изключения, които предпочитам да не споменавам (пределно ясно ми е, че никой от преподавателите ни не чете тук, но не искам да си създавам врагове там, където не е наложително. Аз съм дете инатче и се водя само с добро, затова предпочитам и да не хуля или обвинявам, просто приех, че хората са такива, и толкова. А и колегите журналисти и ПР сами ще разберат за какво говоря.)