Сега открих една информация:
http://psiholog-bg.com/792
§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 188 от Закона за здравето.
Психотерапевтът най-често е специалист с образование по психология, но може да е и психиатър.
Има всякакви видове психотерапия: индивидуална, групова, подкрепяща, психодинамична, поведенческа и още много други.
Индивидуалната психотерапия например е специално създаваща се според особеностите на всеки клиент терапия, която може да включва в себе си едно или няколко направления на психотерапията, такива като когнитивно-поведенческа терапия, работа с емоциите, създаване на личен план на живот, арт-терапия, психоанализа и др.
Групова психотерапия е терапия, която се провежда в групи. Груповата психотерапия може да се състои по няколко направления. В групата може да се провежда работа по телесноориентирана терапия, по работа с имиджа и социалното поведение, обсъждат се и някои лични въпроси.
Също така могат да се провеждат и групови занятия по семейна терапия.
В подкрепящата психотерапия като терапевтичен фактор важно значение има установяването и поддържането на терапевтична връзка на подкрепа, като в този случай терапевтът е на разположение на пациента в моменти на криза. Този вид терапия може да включва и интервенции за осигуряване на подкрепа от страна на обкръжението на пациента, както и подкрепа за самите близки. Прилагането на този вид терапия изисква силна връзка на доверие между терапевт и пациент.
Психодинамичната психотерапия се основава на някои схващания на Фройд за психодинамиката на депресията. Една от целите на психодинамичната психотерапия се базира на идеята, че интрапсихичните процеси, които стоят в основата на депресията са устойчиви, но могат да бъдат моделирани, ако достигнат съзнанието под контрола на Его-то.
Поведенческата терапия при пациенти с депресивно разстройство се опира на теорията на поведението и теорията за социалното заучаване. Използваните техники включват планиране на дейностите, терапия за повишаване на самоконтрола, обучение в социални умения, решаване на проблеми.
За психоаналитично обучение се признава само това от институти или асоциации, членове на Международната Психоаналитична Асоциация, създадена от Фройд. За създаване на Асоциация в една държава, трябва да има поне 20 психоаналитици. В България все още няма толкова.
Основател на психоанализата е Фройд и психоаналитиците работят с неговата теория, за която се обучават след като вече са станали психолози-магистри. Обучението им е продължително и преди да придобият право да прилагат психоанализа, те самите трябва да са минали през психоанализа и супервайзорство.
Личната психоанализа, през която преминава психоаналитикът, може да трае от 3 до 7 години.
Българите – психоаналитици са 5 общо: 1 от тях е в САЩ, 1 е в Аржентина, 1 е във Франция и 2 са в България, като единият от двамата, намиращи се в България не практикува.
В България в момента има много самозванци, които незаслужено се кичат с титлата „психоаналитик“.
