"Съчки сбирам, пръчки намирам"
Публикувано на: 21 Май 2010, 02:26
Още заглавието на бързо определената за „новия летен хит” песен „В гората” недвусмислено препраща към топоса, където изпълнителят и автор на текста очевидно е прекарал по-голямата част от жизнения си и творчески път. Подобно на онзи български читател, който пръв се е досетил, че безсмъртните стихове „гора зашуми, /вятър повее” не представляват разместване на хронотопа и че наистина има планински места, в които човек първо забелязва движението на листата, а после усеща вятъра, така и постмодерният реципиент би трябвало да може да проникне в парадоксалността на дълбоко трагичния основен конфликт в творбата – „съчки сбирам/пръчки намирам”. Разбира се, бойното поле на литературната теория винаги е било отворено за безмилостни схватки и ние с гордост бихме се изправили срещу този, който е готов да неглижира процентното съдържание на трагизъм във „В гората”. Но нима всеки един конфликт не е поне малко трагичен?
Тъй като текстът, по признанието на самия автор, е всичко на всичко 6 (шест) реда, е добре да отделим повече внимание на повтарящия се рефрен, касаещ отчупените израстъци на представителите на онази съвкупност биологични видове, която сме свикнали да назоваваме под общото наименование „дървета”. Припевът недвусмислено препраща към славянския фолклор, където се срещат приказки, в които мързеливо и трудолюбиво животно поемат към гората за дървен материал. Мързеливото животно си чупи пръчки направо от дърветата, а трудолюбивото се навежда и събира съчки. Понеже авторът на този анализ се числи по-скоро към групата на мързеливите животни и все още не е прочел „Морфология на приказката”, той няма възможност да ви представи как Проп изразява чрез формула тази проблематика, но със сигурност многостранността на певеца поет Д.А. заличава необходимостта от всякакви формули.
Тази многостранност у Д.А. се проявява особено на две места – предната част на главата му, запечатала една от най-мазните педерастки физиономии, които сме имали нещастието да виждаме по родните монитори, и „долната част на гърба, мястото, където се сяда” (стар израз на български журналист, желаещ чрез перифраза да опише къде точно е имал цирей бившият световен шампион по шахмат Анатолий Карпов). Това е и другият сериозен конфликт в това несъмнено синкретично произведение – клипа „В гората” – конфликтът между муцуната и дирника на Д.А., които непрестанно се борят помежду си за вниманието на камерата. В тази борба муцуната печели известен превес в чисто времево отношение, а и, за разлика от дирника, тя не е скрита от панталон, така че по-лесно предизвиква десперация у реципиента.
Но да се върнем към сюжета. Какви обстоятелства биха могли да предпоставят трудолюбив като пчеличка (вж. пчеличките по-нататък) лирически говорител, поел през гъстата гора с благородната и екологична цел да събира именно пръчки, а не съчки, но намира съчки, а не пръчки? Това означава само едно – индиректното въвеждане на антагониста, отрицателния персонаж, който не е споменат в творбата, но може за кратко да бъде наричан Този-който-чупи-пръчките-при-това-цели. Тук също имаме връзки с митологията на народите – достатъчно е да си спомним за злите същества, които опустошават горските масиви и така нанасят неповторими вреди на околната среда. Въпрос на по-нататъшни литературни изследвания е да се разбере дали Д.А. е имал предвид (и дали това изобщо има значение, понеже, както знае всеки тройкаджия по литературна теория, от времето на Барт насам авторът е мъртъв, или поне полумъртъв) зла ламя или обръчите от фирми за дърводобив на Ахмед Доган.
Останалите стихове поставят нова проблематика – в тях агресивно мазният Д.А. с физиономия на доволен сексуален обект, не субект, от онези, които са най-отпред на канадското влакче, заявява как полита с пойните птички и пчеличките. Гъстата гора не се оказва достатъчно гъста за волния му порив. Понеже часът стана три и осем през нощта, а утре авторът на тези редове трябва да става рано, пък и домакинката на блока го е заплашила, че ще глоби със сумата от 5 (пет) лева, ако пак намери фасове по пода в стаята му, той ще приключи някъде тук скромния си опит за анализ с тезата, че финалът на творбата е отворен и предполага различни тълкувания. Или, най-малкото, обговарянето му е задача на бъдещата литературна критика. От една страна, поривът на пчеличките би могъл да тласне героя да се справи с антагониста. От друга, в гората виреят всякакви видове гъби, консумацията на някои от които кара гъбарите да си представят, че летят с птиците. Но ако вземем предвид културно-историческия контекст, в който е създадено произведението, и имаме предвид визуалността като незименен елемент от синкретичната му цялост, бихме предположили с немалка доза увереност, че лирическият говорител се е запътил към мъжката ламя от песента на „Черно фередже” „Ой, Ламьо”, където ще намери бленуваната си участ. Все пак физиономията на певеца в клипа е подчертано педерастки очакваща, а не решителна с елементи на непримиримост с жестоката съдба, която един по-тежък конфликт би му приготвил. Допустимо е да предположим, че за сексуалното си взаимодействие Д.А. ще получи от Ламята известна доза съчки, с която, обаче, и без това няма да може да възстанови екологичното равновесие в гората.
П.С. Като определен маркетингов неуспех за хората, работещи върху SEO-то на оня с пръчките, бихме посочили фактът, че за думата „съчки” „Гугъл” на първата си страница пласира, освен него, и някой си Валери Станков, поет от Варна. Призоваваме почитателите на летни хитове да не оставят положението на нещата такова, а масово да тагват и линкват статиите за любимия си певец.
А вие какво мислите по въпроса?
Кефиш много, четох го на майка ми дори 
