Истината за висшето образование в БГ
Публикувано на: 18 Май 2010, 13:19
в-к "Новините днес", 18.05.2010г.
Мелина беше една чернокоса нисичка вечно усмихната студентка от Гърция, която винаги се движеше в коридорите на Факултета по математика и информатика към СУ със своята руса сънародничка от Атина Магдалина.
Бяха научили езика криво-ляво и с много цъкане и шъкане един ден ме спряха притеснени в коридора на факултета:
“Имаш ли пицтови по Математически анализ?”. Аз никога нямах пищови, просто не преписвах. Но този избор, съвсем не ме спаси от чувството на срам, което изпитах пред тези чужденци, прозряли истината за голямата измама, наречена Висше Образование в България.
Защото те бяха разбрали, че в голямата си част обучението във факултета, пък и в цялото СУ е само една бутафория. Едно лъже-преподаване и лъже-изпитване. Една система, основана на удобното съгласие, че преподаватели и студенти се лъжат взаимно.
Лъжата се раздуваше като балон, ставаше огромна по време на изпитни сесии. Студентите трескаво търсеха т.нар. пищови – едни малки харийки, със ситно изписани теми за изпита. Ценяха се принтираните, защото въпреки миниатюрния шрифт, всичко се четеше. Най-много се търсеха пищови като хармоника.
Някои преподаватели открито нехаеха и четяха вестници по време на изпита. Други вземаха мерки и вярваха, че при тях не се пеписва. Абсолютна глупост. 1-2 ма заловени от усърдна асистентка и толкоз. Останалите мамят тихомълком с пищови скрити в шепите, под листа, в ръкава, под чина и т.н. Които не преписват, бяхме единици. Не съм правил статистика, но поне 90% от колегите преписваха.
Системата на изпитване е абсурдна (ако това може да се нарече система). Оказва се, че този който преписва знае, а този който не преписва – има пропуски.
Затова бизнесът с пищови нараства до гигантски размери по време на изпитните сесии в държавните университети в България. Има фирми, които си изкарват прехраната от изработването на такива пособия и от дипломни работи, реферати, теми и т.н. Луди ли сте да разработвате дипломна работа?! Просто посещаваш сайт например raboti.com, плащаш с SMS и курсовата работа ти е пратена в пощата. Там като бонус към наръч лекции предлагат пищови. Няма учене, няма потене, просто бизнес. Ако се чудете как да преписвате в pishtovi.eu съвестно ще ви изложат 9 метода. “ Този уеб сайт е предназначен за ученици и студенти и за да остане такъв моля да го разпространявате внимателно. Нека да не стига до ушите и браузърите на учителите. По този начин само може да спечелите!”, съветват там. В pishtovi.com пищовите по Висша математика 1 са сваляни над 17 000 пъти. Чудесно! Образованието в България работи!
В Германия мой приятел учеше за авио инженер. Там семестриалният изпит бил следното: рано сутринта преподавателят раздава по една много сложна задача на студентите и си тръгва. До вечерта те трябва да разработят решение. Могат да отидат до библиотеката, да влязат в Интернет, да се консултират едни-други и т.н.
Тоест студентите са поставени в реална среда. Нима, когато някой се изправи пред решаването на професионален проблем, няма да има правото да ползва справочници, учебници, Интернет или подсказване от колегата?!
В СУ системата е на принципа на излагането на зазубреното под надзора на пъдар. “Колега я се обърнете напред”, крещеше един възпълен доцент по време на държания ми изпит по средата на зала от стотици студенти. “Вие там, повече няма да ви търпя, гледайте си само в листа!” – продължи с крещенето. Трябваше да му се скарам, за да млъкне. Все пак беше държавен изпит, а той крещи като чобан на къра по овци.
Преподаването е друга тема. Лекциите представляват следното – влиза преподавателят и почва да говори и пише. За лектора това е едно и също занятие всяка година. Едни и същи теореми, леми и т.н. Вместо това ще е по-евтино да се раздават лекциите в началото на годината. Или преподавателят да се замести с касетофон. Него даже може да го върнеш назад, ако не си чул добре.Така ще се обезсмислят изцяло 70-80% от лекциите в СУ и други университети. Вместо тях може да се увеличат упражненията, практическите занятия. Студентите разбират безсмислието наречено лекция в БГ университет и масово не ги посещават. Тези единиците – усърдни колежки най-вече (слава богу че ги има!) прилежно записват и снабдяват останалите 90% с тях. А какво правят тези 90% през това време? Работят.
Учехме неща които не бяха в час с реалностите. Например програмен език, който е влязъл в употреба през 1980-а и е излязъл от употреба през 1982-а. Защото иначе преподавателят ще остане без работа. Видях редица преподаватели, които извън СУ няма да могат да си намерят работа. Имаше един, който с магическа пръчка стана доцент. Ходеше винаги с един и същ плетен пуловер. Идваше на работа със своето прекрасно малко балканче. “Аз съм най-добрия специалист по бази данни в Източна Европа”, твърдеше господина. Студентите му се смееха ... зад гърба. Той, ако беше наистина такъв специалист, нямаше да изглежда на беден селски ергенин. Същия демонстрираше чутовни празнини в познанията си по програмиране и писа веднъж петица на наш колега, който беше водач на националния отбор по информатика и зае 11-о място в света на олимпиадата в ЮАР. Ако не се лъжа господинът дойде от БАН.
Та видях вчера едни колеги да се търкалят по стълбите пред Ректората. Ниско долу, покорни в краката на ректора Илчев. Смешно, инфантилно, тъжно. Отдавна студентските съвети са се превърнали в овчедушни организации на хора, които никога няма да се изправят срещу олигархичните кръгове на преподавателите, превърнали университетите във феодални имения. Именно ръководството на университета е виновно за това, което става там, защото са автономни. Държава, министър, дума тук нямат.
II част: http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... =4&t=17302
Мелина беше една чернокоса нисичка вечно усмихната студентка от Гърция, която винаги се движеше в коридорите на Факултета по математика и информатика към СУ със своята руса сънародничка от Атина Магдалина.
Бяха научили езика криво-ляво и с много цъкане и шъкане един ден ме спряха притеснени в коридора на факултета:
“Имаш ли пицтови по Математически анализ?”. Аз никога нямах пищови, просто не преписвах. Но този избор, съвсем не ме спаси от чувството на срам, което изпитах пред тези чужденци, прозряли истината за голямата измама, наречена Висше Образование в България.
Защото те бяха разбрали, че в голямата си част обучението във факултета, пък и в цялото СУ е само една бутафория. Едно лъже-преподаване и лъже-изпитване. Една система, основана на удобното съгласие, че преподаватели и студенти се лъжат взаимно.
Лъжата се раздуваше като балон, ставаше огромна по време на изпитни сесии. Студентите трескаво търсеха т.нар. пищови – едни малки харийки, със ситно изписани теми за изпита. Ценяха се принтираните, защото въпреки миниатюрния шрифт, всичко се четеше. Най-много се търсеха пищови като хармоника.
Някои преподаватели открито нехаеха и четяха вестници по време на изпита. Други вземаха мерки и вярваха, че при тях не се пеписва. Абсолютна глупост. 1-2 ма заловени от усърдна асистентка и толкоз. Останалите мамят тихомълком с пищови скрити в шепите, под листа, в ръкава, под чина и т.н. Които не преписват, бяхме единици. Не съм правил статистика, но поне 90% от колегите преписваха.
Системата на изпитване е абсурдна (ако това може да се нарече система). Оказва се, че този който преписва знае, а този който не преписва – има пропуски.
Затова бизнесът с пищови нараства до гигантски размери по време на изпитните сесии в държавните университети в България. Има фирми, които си изкарват прехраната от изработването на такива пособия и от дипломни работи, реферати, теми и т.н. Луди ли сте да разработвате дипломна работа?! Просто посещаваш сайт например raboti.com, плащаш с SMS и курсовата работа ти е пратена в пощата. Там като бонус към наръч лекции предлагат пищови. Няма учене, няма потене, просто бизнес. Ако се чудете как да преписвате в pishtovi.eu съвестно ще ви изложат 9 метода. “ Този уеб сайт е предназначен за ученици и студенти и за да остане такъв моля да го разпространявате внимателно. Нека да не стига до ушите и браузърите на учителите. По този начин само може да спечелите!”, съветват там. В pishtovi.com пищовите по Висша математика 1 са сваляни над 17 000 пъти. Чудесно! Образованието в България работи!
В Германия мой приятел учеше за авио инженер. Там семестриалният изпит бил следното: рано сутринта преподавателят раздава по една много сложна задача на студентите и си тръгва. До вечерта те трябва да разработят решение. Могат да отидат до библиотеката, да влязат в Интернет, да се консултират едни-други и т.н.
Тоест студентите са поставени в реална среда. Нима, когато някой се изправи пред решаването на професионален проблем, няма да има правото да ползва справочници, учебници, Интернет или подсказване от колегата?!
В СУ системата е на принципа на излагането на зазубреното под надзора на пъдар. “Колега я се обърнете напред”, крещеше един възпълен доцент по време на държания ми изпит по средата на зала от стотици студенти. “Вие там, повече няма да ви търпя, гледайте си само в листа!” – продължи с крещенето. Трябваше да му се скарам, за да млъкне. Все пак беше държавен изпит, а той крещи като чобан на къра по овци.
Преподаването е друга тема. Лекциите представляват следното – влиза преподавателят и почва да говори и пише. За лектора това е едно и също занятие всяка година. Едни и същи теореми, леми и т.н. Вместо това ще е по-евтино да се раздават лекциите в началото на годината. Или преподавателят да се замести с касетофон. Него даже може да го върнеш назад, ако не си чул добре.Така ще се обезсмислят изцяло 70-80% от лекциите в СУ и други университети. Вместо тях може да се увеличат упражненията, практическите занятия. Студентите разбират безсмислието наречено лекция в БГ университет и масово не ги посещават. Тези единиците – усърдни колежки най-вече (слава богу че ги има!) прилежно записват и снабдяват останалите 90% с тях. А какво правят тези 90% през това време? Работят.
Учехме неща които не бяха в час с реалностите. Например програмен език, който е влязъл в употреба през 1980-а и е излязъл от употреба през 1982-а. Защото иначе преподавателят ще остане без работа. Видях редица преподаватели, които извън СУ няма да могат да си намерят работа. Имаше един, който с магическа пръчка стана доцент. Ходеше винаги с един и същ плетен пуловер. Идваше на работа със своето прекрасно малко балканче. “Аз съм най-добрия специалист по бази данни в Източна Европа”, твърдеше господина. Студентите му се смееха ... зад гърба. Той, ако беше наистина такъв специалист, нямаше да изглежда на беден селски ергенин. Същия демонстрираше чутовни празнини в познанията си по програмиране и писа веднъж петица на наш колега, който беше водач на националния отбор по информатика и зае 11-о място в света на олимпиадата в ЮАР. Ако не се лъжа господинът дойде от БАН.
Та видях вчера едни колеги да се търкалят по стълбите пред Ректората. Ниско долу, покорни в краката на ректора Илчев. Смешно, инфантилно, тъжно. Отдавна студентските съвети са се превърнали в овчедушни организации на хора, които никога няма да се изправят срещу олигархичните кръгове на преподавателите, превърнали университетите във феодални имения. Именно ръководството на университета е виновно за това, което става там, защото са автономни. Държава, министър, дума тук нямат.
II част: http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... =4&t=17302