Винаги съм смятала хокея за бокс на лед. Не са нормални тия хора - то бива млатене, бива, ама понякога забравят за шайбата изобщо.
Мен ме е яд, че отложиха спускането, тая вечер си я бях отделила за него и за женския спринт в биатлона. По програма почва след 20 минути, ама да видим...
И да, кофти за Малиш, ама и те са едни самоубийци... Тъпото е, че онзи ден разправях същото за шейничките и скелетона и ето какво стана. Аз, впрочем, нямам страх от височини - никак. И въпреки това едно от най-стресиращите ми преживявания беше, когато се качих на върха на ски-шанцата в Юваскюла (тя не работи от години и, както се досещате, качването там е забранено, ама исках да видя, пък!
). За ето това чудо става въпрос:
http://static.panoramio.com/photos/original/8235735.jpg. Като застанеш до антенката горе, силно ти се прищява да не си се качвал.
Оттогава насам избягвам да гледам ски скокове, защото ми се иска да се кръстя преди всеки опит на състезателите.
Косе, има го това, но някаква част от парите ще си ги избият от билети, мърчъндайзинг и прочее. Уви, спортът Е комерсиален и ако ще и Кубертен да се върти като вентилатор в гроба, това няма да промени фактите. В момента, в който се намесва рекламата, всичко е загубено и олимпийският дух става по-скоро пожелание.
Факт е още и че винаги ще има нуждаещи се тук и там по света. В Хаити бедствието удари изведнъж, в много други части по света то е перманентно. Говорим обаче за различни пера от бюджетите на международните организации (и за различни организации като цяло) - има си световни хуманитарни организации, има и МОК. И на мен ми се иска да се намали бюджета за военно дело and stuff like that и парите да се пренасочат за разработването на лекарства срещу рак, например - но отлично знам, че това няма как да се случи. И съм спряла да се възмущавам, колкото и нехуманно да изглежда това. Останалото е популизъм.
Пък и Олимпийските игри - колкото и комерсиални да са днес (с премиите, рекламите и телевизионните права) - все пак са празник на целия свят, на човешкия дух, на желанието за съвършенство и стремежът към постигането му. Стига ти да видиш броя на делегациите и страните, които са представени.
* Наясно съм, че това може да бъде сметнато за висша форма на лицемерие (предвид обстоятелствата и намесата на парите), но аз си падам малко романтична в това отношение. Вярвам в чистотата на идеята и толкова - без да отричам, че средствата за осъществяването й са спорни в някои отношения (тук слагам и допинга).
Айде успех на Нинчето Кадева, дано изпревари поне испанката
Будалкам се, будалкам, но място в точките ще бъде успех.
