forum.uni-sofia.bg

Смокинг мирър е силно обезпокоен, че по ред причини изоставаме с колонизацията на Червената планета и експлицитно го заяви.
Смятате ли, че опасенията му са основателни? Кои са факторите, които пречат човечеството вече да е започнало усвояването на най-близката до Слънцето планета и как да излезем от това пренеприятно положение?
NB! Всички разумни анализи и предложения ще бъдат изпратени до ЕК и СС на ООН.

Тва е голяма болка за мене, да знаеш.

Истината, че откак свърши студената война вече на никой не му пука кво се случва с космоса щото реално от космоса пракитечска печалба за хората няма. Това, което печелят различните нации като изстрелват хора в космоса е престиж и някакво предварително развитие на технологиите, което е необходимо за базата им. Обаче вече за преситжа на никого не му пука и понеже в космоса няма мини за пари и никой не се занимава.

Докато в Ирак има петролни кладенци (все още) и виж, там всички искат да ходят.

А колонизирането на космоса според мене е много важна стъпка в еволюцията на човека, защото показва че човек се опитва да направи нещо конструктивно, нещо което е различно от това просто да извлече материална полза от нещо. Един вид ако искаме да правим нещо различно от това просто да си кибичим, да си драпаме ташаците и да се чудим кви още зулуми можем да направим на съседите си и/или на природата тва което можем да направим е да експлорнем и заселим космоса Сега за сега не сме открили алтернативни измерения и единствения правилен път за развитие е към небето и нагоре

п.п. да ви чукат потните негри, за да е още по-забавно ако искате можете да направите така че като напишеш "г" форумът да показва "ю". Аман от тия разменени емотиконки.

Други смятат, че алтернативи има още - под водата, под земята... Но, нека бъде космоса. Защо обаче точно Марс?
Иначе съм удивен, че и други хора смятат, че едно общество, което няма някаква цел на развитието си (тя може да е измислена, недобре дефинирана и т.н., но все пак цел!) е безсмислено. Така и с отделните държави, с отделните хора между другото, не само с целокупното човечество...

Въпросът според мен не е точно в целта за развитие.

Проблемът идва от там, че хората не показват никакви признаци за преодоляване на това обществено, икономическо и научно ниво, на което се намират в момента. Твърде дълго се задържа естественото състояние на развитието което според мен е от резултат на това, че на всички им пука само за пари. Или пък може би досега на парите е можело да се разчита да движат прогреса на човечеството, ама вече не може. И затова ми е мъчно, щото през тъмните години на студената война съветския съюз и сащ са се трепели да се правят на мъже и да показват колко са по-гъзета от другия и това е движело нещата до известна степен. А сега, когато уж светът трябва да е едно много по-приятно място на никого не му пука.

а колонизацията на марс просто я виждам като следващата стъпка в прогреса щото е най-лесната сега за сега. Невъзможно е нито да тераформираме, нито да заселим която и да е от другите планети от слънчевата система толкова лесно. Обаче щото струва много пари и щото който и да го направи (примерно сащ или китай) няма да спечели абсолютно нищо от цялата тая работа и затова никой не е тръгнал.

А в едни по-хубави алтернативни настоящета можеше отдавна вече да пращаме СС-овски космически офицери натам.

Прекалено си се вторачил в руснаците и в хамериканците. Все пак спомена за китайците и те няма да се успокоят докато не настигнат двата безспорни лидера. От картинката обаче, ти се губят Индия и Европа. За мен проблемът с космическите изследвания е отстъпил на малко по-заден план, но не драматично, както изглежда смяташ ти. Иначе за Марс ще се наложи да почакаме.
А не мислиш ли, че поредната истерия с глобалното затопляне също е сред важните причини да се отклони внимание и средства от космическите програми. Ето, в друга тема Пора ме заплаши с климатични бежанци! От такива скакалци бих избягал и на Марс, ако ми наложат да живея с тях тук...

Да, в това отоншение си напълно прав. Само дето според мене това е causa perdutа с климатичните промени. Можем да го забавим ама не можем да го спрем

И все пак е същото - обединение и забравяне на меркантилизма и шовинизма, че дори и национализма в името на по-висшите идеали на човечеството като цяло, а не само на някои групи от него. Ето това ми е болката, Марс е просто символ (заедно с още някои други), който използвам за да я обозначавам :Р Жалко само, че човечеството изглежда поради редица причини още не е узряло дотолкова, че да го разбере това. Процесът на съзряване е много по-бавен от процеса на унищожение чрез безжалостна консумация и съвършен егоизъм. Затова и не влагам много надежди в копенхаген.

Аз имам големи надежди за Копенхаген. Да се провали с гръм и трясък и да лъснат голите червени/всъщност зелени задн.ци...
Иначе си прав за меркантилизма, но не и за национализма.... Защото ако помислиш рационално, именно от национализма, разбиран като опит да се защитава достойнството на обществото и държавата, идваше желанието да си го премериш и в космоса... Така сега е с китайците и индийците.

alter ego написа:най-близката до Слънцето планета

wtf?!

Methuselah написа:wtf?!

Мдаа, ако не броим Меркурий, но нея никой не я брои...

тука имат друго мнение по въпроса с броенето .. май

Не, тук просто са толкова увлечени в дискусията, че малко бъркат изразните средства

Smoking Mirror написа:ДСамо дето според мене това е causa perdutа с климатичните промени. Можем да го забавим ама не можем да го спрем

Ти чуваш ли се? Едно евентуално покачване на средната температура на планетата с 5 градуса (до което сме много по-близо, отколкото хората предполагат) означава природен катаклизъм и масово измиране на 90% от живота. В рамките на следващите 50 години при това.

Естествено, би било прекрасна идея да се спасим на Марс. Ъъъъъ...

Обективните данни показват че за последните 100 години средната температура се е покачила с половин процент... Така казва Вацлав Клаус!

А за последните 15(20) - с един градус.

И аз се шашнах на това за най-близката планета :Р Ама е най-близкото заселимо място до слънцето, като изключим наш'то синьо кълбе.

Ениуей, за мен Марс се бави заради бюрокращината в НАСА. В близко бъдеще само колонии на Луната ще видим. И то кой знае кога. Тераформиране на Марс според мен чак внуците ни може да видят. По-нататъшните ни наследници вероятно ще видят и нещо като хомо марсиенсис, посвикнал с тамошната гравитация и други такива. Проблемно ми е магнитното поле или по-точно липсата му, довела до много тънката атмосфера. Но ще се оправим, де. Повечко парникови газове, да стопим полюсите, после растителност, която да може да вирее там, после животни... И всичкото това ще отнеме поне 100 години...
Но си трябва. Човечеството не може да си позволи да живее само на една планета.