forum.uni-sofia.bg

Мъчно ми е, мъчно ми е, че няма ги вече така... учителите от моето... от моята характеристика, разбираш ли?
Първоначално мислех темата да се казва "Защо няма радост за теб и за мен?", но предпочетох по-емоционалното, по-кратко и по-лично "Мъчно ми е!"
Защо ми е мъчно? КАЗВАМ! Защо да не кажа? Като съм тръгнал, защо може да не кажа, разбира се, че ще кажа.
Мъчно ми е за градинките, по които тревичките не са толкова зелени, колкото щяха да бъдат, ако ги имаше.
Мъчно ми е, че и чалгата и насекомите ме дразнят, но за второто има райд. И за смъртта на насекомите ми е мъчно, ама не чак толкова, колкото че няма райд против чалга.
Мъчно ми е, че Майкъл Дж... Джескън. Защо не съм му бил уважил на рожденния ден... с гощавка... шкембе на корем.
Мъчно ми е, че когато се прибирах вчера от излизането, са оказа, че много малко е имало смисъл да излизам.
Мъчно ми е, че като гледах вчера телевизия, по същина много късно се сетих да включа телевизора.
Мъчно ми е, че пеперудите дето ги препарират, не могат летят. Както и ако не са живи, между другото.
Мъчно ми е, че на монетата от един лев мога да й взема най-много левче. В смисъл- какво е монета от един лев и какво е левче? Не си струва сделката.
Мъчно ми е, че в квартала няма пющяк. Ама ми е съвсем мъчно, че не знам какво значи това- представете си, ако беше нещо много на кяр да го турят в квартала.
Мъчно ми е, че бутилката е наполовина празна.
Мъчно ми е, че в Англия нещата са дотолкова скъпи, че хич не са евтини.
Мъчно ми е, че 2012та се свършва с 2012тата година от новата ера.
Мъчно ми е, че в САЩ губернаторите не са задължени да носят губери.
Мъчно ми е, че планетата, на която се изхождам, е и оная, която ям.
Мъчно ми е, че всеки ден, всеки час, навсякъде и по всяко време... нещо става.
Мъчно ми е, че не успяхме да вдигнем ниското.
Мъчно ми е, че колкото и да съм голям, големината все ще е по-голяма от мен.
Мъчно ми е, че настоящият премиер на Р. България смята, че е по-голям от големината.
Мъчно ми е, че големината е толкова голяма, че не завижда на големите и не им прави мръсно.
Мъчно ми е, че Прометей не е докарал още нещо от горния свят.
Мъчно ми е, че същият човек, който е измислил барбекюто, май не е жив сега.
Мъчно ми е, че Исаак Нютон не е това, което беше.
Мъчно ми е, че всеки един човек на земята, се продава като земя на парче, левче килото, два за лев и петдесет.
Мъчно ми е, че чесънът има недостатък. Струва пари.
Мъчно ми е, че ако спях буден, нямаше да съм спал.
Мъчно ми е, че който зло не мисли, не че мисли добро, той просто не мисли.
Мъчно ми е, че е героизъм да си герой. Е не е ли безумно?
Мъчно ми е, че непрекъснато много хора по света се изхождат. Е това сега на какво прилича.
Мъчно ми е, че на връх Нова Година си на най-високо, а после все падаш, а върхът на следващата година е по-ниско от най-ниското за предната.
Мъчно ми е и за много други неща, особено за Саурон и как тъпо му прецакаха гениалния план за потапяне на света в мрак.
Мъчно ми е.

И все пак - мъчно ми е.

Ако решиш да правиш партия, с тебе съм. Може и движение.
На много от нещата се смях с глас - което не значи, че не ми е мъчно за тях.

Особено те подкрепям за чалгата и Райд, както и за Бойко и големината.
...
Впрочем, харесвам какво пишеш и как го пишеш. Ама май съм ти го казвала вече.

Мъчно ми е за гладните, бедните, болните, лудите, сираците, жертвите, окрадените, изнасилените, битите, подтисканите, несправедливо осъдените, тъжните, напуснатите.
Останалото просто ме вбесява.
Но така или иначе всичко ще се (п)оправи.

Алкохолът решава всички мъчни проблеми.

Тва ми напомни за един приятел - наркоман...

Мъчно ми е, че на връх Нова Година си на най-високо, а после все падаш, а върхът на следващата година е по-ниско от най-ниското за предната.

Добре казано

Пропаднали люде...

Не ми е мъчно, освен понякога за мене си. Както е казал Марк Твен, самосъжалението е най-силното чуство. И ако го подкрепиш с достатъчна доза алкохол.... Напрао ми става мъчно, баси!

направо ми са къса сърцето като въ гледам такива тъжни

След снощния китайски ми е мъчно, че човек, като се наяде... губи апетит.

Мъчно ми е за стомаха ми.

http://www.youtube.com/watch?v=ZDHl4UmpHps
Изчезнаха учителите авантюристи. Учителите, дето може да споделиш със него, да го поканиш на кафе. Мен са ме викали на кафе и на рожденни дни. Не че не съм се напивал, напивал съм се и много пъти съм падал, пак съм ставал, пак съм са напивал.
Мъчно ми е, мъчно ми е, че няма вече така учителите от моето.. от моята характеристика, разбираш ли. Няма ги вече така хората дет да... със отворените сърца... да кажат две-три добри думи. Не че не съм удрял, тупвал съм някои, естествено. И досега някое момче като ми каже "Аве така и така..." като му шибна два шамара, то ше се опраи.
Ето, пенсионираха ме. Пенсионират, щот съм честен и откровен човек и винаги съм държал за дисциплината. Не че не съм удрял, се се е случвало да цапнеш някои, но аз никога не съм спестявал пък, като срещна да речеме директора, съм си мислел да му кажа "чукундур", и съм му казвал: "Ти си чукундур", казвам. Той после ходи, рита, фърля по мене разни пили, чукове триони, но аз си знам- на тоя човек съм му го казал. На бразователната система сто пъти съм казал: "Вие сте, вие сте съм ви казвал, котенца бе, котенца сте бе. Вие 'ка'м не сте лъвове бе, трябва да сте лъвове, да ви уважават като лъвове, а вие викам сте котенца бе.
И на тва, че ше си ходим на село, ще си ходим при жената. Те пак ще ме потърсят. И досега ми се обаждат ученици, от Ню Йорк ми се обади една моя ученичка: "Нема кой да ми шибне, ми вика, два шамара, да ми сплеска бушона" казва. Ей такива неща. Изпрати ми, викам, пари, изпрати ми, викам, поканата и ше дойдем в Америка и не само на тебе ще ти откършим два шамара- на който искаш ше такоа. Аз за шамари ли, не се стискам. Е на вкъщи, примерно, жената кат фана- бой, бой, пребием я- оная казва "Защо?", викам щот те обичам викам, затова те бия- е кучето като го бия, то знае, разбира и изпълнява, щот го бия, казвам, тебе ако не те бия как ще изпълняваш?
И себе си бия по някой път както си лежа си спа, стана па си зема една талпа па се бия бия. Е тука горе затова ми е сплеснато. И ме викат по конференции в чужбина, ка'т що ти е сплеснато- викам щото се бия. И други хора са ме удряли. Не мога без бой, е с бой ще си умра- с бой съм се родил, с бой ще си умра. Аз кога съм се родил, майка ми фанала едно, разбираш ли, джезве и с джезвето туп по главата ме е праснала, па аз затова съм си станал учен човек и съм преподавал. Въобще боя, той изгражда- той не да разгражда, той изгражда. Сега не ги бият сега само мъмрят. Не моеш да мъмриш брат, не можеш. Се едно хан Аспарух да мъмри, не. Се едно Симеон да мъмри, разбираш ли, войниците, кога са се били на Шипка, разбираш ли, горе на К.. на Колкотница.
Аз и сапун, колко пъти съм му казвал, викам ти дай, ти дай викам два.. две кила моркови, пък после викам мини във Сърбия и ми се обади по телефона, щото казала жена ми "еми няма салфетки"- викам, ми няма- няма щот то едното не може да се съизмери със другото камионче на детето, което му купих за нова година.
И вчера ми се обаждат, че Майкъл Дж.. Джексън, защо не съм му бил уважил на рожденния ден, със дъщеря ми, Димиртичка. Да сме се събрали във Брацигово, разбираш ли, на хижите, разбираш ли, да ходиме нагоре да копаеме картофите. Че човека иска натюрел. Не че нямаме чукове и триони, и.. и не че примерно сме бедни, да кажеш, да не можем да си отворим две врати, не.
Жена ми и тя да земе разбираш ли да се качи на един кон, па да се цапнат, разбираш ли, къде горе, Шумен, в една табела, та я погребвахме вчера. Та не моем пък после да я извадим, щото си бях забравил в ковчега три ролекса, разбираш ли, си бях забравил. И всичко това аз трябва разбираш ли да го пренеса, да го напиша на автобиография. Добре, ще издаде, Джорд Лукас ми дава и пари, вика "Издай, издай автобиография"...
Аз не че нямам чалма, ама понеже съм си грък по националност...

а за мене на никого ли не му е мъчно?