forum.uni-sofia.bg

о, то трябвало и текст в полето да попълня...

Ами - честито, почвайте!

Окей, явно аз се случвам да съм първа.
- Един кратичък и бърз въпрос - ако трябва някой да те опознае максимално пълно чрез филм или книга, кои заглавия би посочила и защо? Съответно - кои герои и защо?
* може да са само книги, само филми, комбинирано, колкото заглавия искаш и сметнеш за нужни, за да отговориш...

- Какво може да те извади от равновесие? За колко време (можеш да се вбесиш и, съответно, да си върнеш баланса)

- Колко често казваш "Не ми се говори за това"? Мислиш ли го наистина?

- Имаш ли в речта си паразити? Ако да, какви?

- Щастлива ли си? Даваш ли си сметка за това, когато не ти задават подобни въпроси?

Здравейте!

Първо бих искала да кажа, че съм поласкана от интереса, проявен към моята особа, тъй като съм една доста нередовна форумка.
С удоволствие ще отговоря на въпросите на Търговецът на кристал.

* ако трябва някой да те опознае максимално пълно чрез филм или книга, кои заглавия би посочила и защо? Съответно - кои герои и защо?
Много труден въпрос. Ще ми се да отговоря "Отнесени от вихъра" и съответно Скарлет О'Хара, но когато съм сдържана, по-скоро клоня към типа "Мелани", а понякога ме разтърсва изгарящата лудост на Катрин от "Брулени хълмове"... Нещо такова, може би. Трудно е сама да се определя, особено пък с моята шизофренна склонност да преживявам всеки един герой от литературните произведения, които са ме грабнали по някакъв начин....

*Какво може да те извади от равновесие? За колко време (можеш да се вбесиш и, съответно, да си върнеш баланса)
Хорската простотия. Това е първото нещо, което ми идва наум при този въпрос. Аз трудно излизам от равновесие - обикновено съм изключително търпелива и толерантна, но има случай, в които дори моето телешко спокойствие се превръща в земетресение и става лошо... Иначе, яростта ми не продължава дълго, но е запомняща се.

*Колко често казваш "Не ми се говори за това"? Мислиш ли го наистина?

Напоследък не съм го казвала, в интерес на истината. Иначе, не ми се говори за нищо, защото и специалността ми - филология, и работата ми, изискват да говоря по цял ден и просто накрая ми писва. Сега например наистина не ми се говори за това.

*Имаш ли в речта си паразити? Ако да, какви?

Със сигурност има, въпреки че се стремя да ги избягвам. Може би "всъщност", "предполагам", "може и така да се каже" и разни такива уклончиви изрази на незаинтересованост, които употребявам, докато някой ми говори нещо, което не ми се слуша....
*Щастлива ли си? Даваш ли си сметка за това, когато не ти задават подобни въпроси?

Да. Давам си сметка за това, че съм щастлива и се стремя да се насладя на щастието си, тъй като знам че нищо не е вечно. Определено не ми е нужен провокиращ въпрос, за да се замисля над това - знам, че поне засега съм по-скоро щастлива.

1. Какво пише на личната ти карта?
2. Защо учиш БФ?
3. Пусни някое стихотворение, което много ти харесва. По възможност да не е от канона. Или поне не от Баш Канона

4. Какво си тананика последно?
5. А какво пиеш?

Norwegian Wood,
Първият ти въпрос ме накара да се замисля дали всъщност вече не съм прекалено стара за тук ...

Но както и да е, в резюме инфото от личната ми карта е 860515 (последните две двойки цифри нямат значение), родена в София, ръст 1.70, кафяви очи ... и това е май по-същественото.

2. Наскоро разбрах защо всъщност уча БФ, и защо тази, според мнозина напълно безперспективна специалност, беше мое първо желание в СУ -- просто съм човек с отклонения, а всички знаем, че литераторите непрекъснато правят отклонения и препратки нанякъде... Та, в общи линии, дошла съм си на мястото, чувствам се добре там, и не се ужасявам от мисълта, че любимият ми антиквар е завършил тази специалност. Може и аз да стана антиквар някой ден, знае ли човек...

Просто предпочитам да се посвещавам на нещата, които харесвам, и заедно с това си поемам рисковете от провал.

3. Много ли клиширано ще прозвучи, ако кажа, че харесвам всяка поезия, от която струи емоция? Просто някак си искам да усетя, че човекът, който е писал, наистина е бил обзет от някакво вдъхновение, което може дори да не е възвишено, нито впечатляващо, а просто истинско. Затова не съдя строго поетите - някак си на тях им е простено това, че боравят с езика както си искат... Но, да си дойдем на темата - едно стихотворение на адашката Камелия Кондова, което сега ми изникна като пръв отговор на въпроса, и едно на Петя Дубарова, което си рецитирам цял ден, защото ми беше много студено:

Приятелско
К. Кондова
Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта —
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си...
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш "влязох в релси".
Отдавна, както казваш, "Няма празно".
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!
Защото, всъщност искам да се любим...
.

Да си горещ и снежен
П. Дубарова
Улицата бяла, като котешка опашка
исклам да подръпна за измръзналия край.
Вятърът разтегнал е момчешката си прашка,
с топки сняг захвърля ме, щастлив като през май.

Колко рядко виждала съм зимата такава!
Колко рядко виждала съм своя град такъв!
С улиците, снежните, луната като брава,
с жиците, опънати от бяла снежна връв.

Може би затуй ми става толкова горещо -
устните, косите ми изтръпват като сняг.
А да си горещ и снежен е чудесно нещо.
Да си цяла снежна, ала топла пак.

5. Пия сухо мартини и текила, а понякога и вода, ако няма друго.

Как се казваш?
Абе представи се с няколко думи, данни, снимка, за тези дето не те познават...

http://www.facebook.com/photo.php?pid=5 ... =661653325

Това съм аз в черно-бял вариант. Казвам се Камелия, приятно ми е да се запознаем виртуално.

Най-напред да кажа, че на мен страшно много ми допада такова форумно присъствие като твоето -- сдържано, неконфликтно, премерено, и завидно интерелктуално!!! -- в предимно в хууубави темички като "Изберете своя лайтмотив" и всичките книжни

Сега няколко въпросчета:
1. Защо "Амели"? Има ли нещо общо с Амели Пулен, или?...
2. Спомням си, че в някаква тема бе споменала за страстта си към обувките... Е, как би определила стилът си като цяло -- секси? Кифленски? Класическо-елегантен?... И как по-точно той се връзва със същността ти на изключително четяща особа?

3. Много ли е трудна БФ? Чувала съм, че е единствената специалност, където трябва да се чете повече от английската филология

4. Какво смяташ да правиш, след като завършиш?
5. Ако си правиш тениска с надпис по избор, какво ще пише?

6. Кои са простичките радости на живота?

MERCES_LETIFER написа:Чувала съм, че е единствената специалност, където трябва да се чете повече от английската филология

Аз пък съм чувал, че във всички други филологии трябва да се чете повече, отколкото в английската. Слухове всякакви.

И все пак държа да се представиш, за тези които не са ти у фейсбука... още...

MERCES_LETIFER,
много благодаря както за комплимента (защото аз така го приемам), така и за въпросите.

1. Амели всъщност е името ми - Камелия, без първата и последната буква. Първоначално един учител в гимназията ме наричаше така, едва след това гледах филма за Амели Пулен и открих, че и с нея до известна степен си приличаме по впечатлението, което оставяме у хората - за "откачалки", макар и по различен начин. А може би най-интересното обяснение на ника ми дойде от една приятелка, която след като прочете моя интерпретация на "На изток от Рая", ми каза, че според нея махайки К-то, от името си (защото носи негативите на Каин), се опитвам да избягам от лошата си същност, и да се приближа към по-добрата А (като Авел).

2.Е, как би определила стилът си като цяло -- секси? Кифленски? Класическо-елегантен?... И как по-точно той се връзва със същността ти на изключително четяща особа?
Чрез този въпрос си успяла да нацелиш моята невероятна житейска драма.

Чист кифленски стил никога не мога да придобия, защото просто няма да издържа по цял ден да си държа устните в поза "пилешко дупе", а и ако си отворя устата да кажа нещо, ще разваля цялото впечатление... Може би класическо-елегантен е по-точно определение, но не винаги се придържам и към него. Всъщност, зависи от настроението. Определено елегантните обувки на висок ток са ми страст, но например последните, които си купих, всъщност са си точно hooker's boots и в представите на хората вероятно хич не се връзват с "четящата ми особа", но аз отавна съм свикнала да оставям противоречиви впечатления.

Забавно е.
3. Между другото, понякога съжалявам, че и аз не записах английска филология.

В момента БФ в СУ става все по-зле като цялостно ниво на подготовка. И с този допълнителен прием, просто абсолютно всеки, желаещ да става висшист, може да запише БФ в СУ, дори да е изкарал 3.00 на приемен изпит за ВТУ, или ПУ, което според мен е върхът на абсурда. Не стига това, а имам и един колега, който е напът да докаже, че е възможно да се дипломираш като филолог-българист, без да си чел "Под игото". Ситуацията е просто сатирична. От една страна, истина е, че има адски много за четене, но пък от друга, ако искаш да завършиш с 3.00, съвсем възможно е да стигнеш до държавен изпит, без да си се преуморил от учене.Е, на последния държавен имаше към 50% скъсани,но според мен и това не е гаранция, че следващия път няма да ги пуснат. Малко сме ентусиастите, които наистина се опитваме да научим нещо от тази специалност, особено пък след трети курс...

4. Какво смяташ да правиш, след като завършиш?
След като завърша, смятам да напусна работа, и да стана аристократка, която по цял ден чете британска литература в оригинал, а вечер ходи по пиано барове и соарета...

А, не , всъщност това май го бях сънувала веднъж, т.е. едва ли ще ми се случи, но не е лошо като идея. Вероятно ще продължа с магистратура"Преводач-редактор", въпреки че със сигурност бех предпочела "Литературознание"... Но явно все някога ще дойде моментът, в който ще трябва да мисля по-прагматично...
5. Ако си правиш тениска с надпис по избор, какво ще пише?
Хм, не съм се замисляла, но първото нещо, което ми хрумва сега е " I don't need sЕx - Boyko fucks me every day", примерно.

6. Кои са простичките радости на живота?
Да се събудиш в неделя сутрин в топлото легло, и да знаеш, че може цял ден да не ставаш от него.
Да има кой да те посреща вечер, когато се прибираш вкъщи.
Да можеш да се радваш на красивите малки неща, които ни заобикалят - да виждаш цветовете, а не сивотата на есента, белотата, а не студа на зимата, зеленината и живота на пролетта, а не калта и вятъра, и нежната усмивка на лятото, а не само изгарящите му лъчи ...

Amellie написа: 5. Ако си правиш тениска с надпис по избор, какво ще пише?
Хм, не съм се замисляла, но първото нещо, което ми хрумва сега е " I don't need sЕx - Boyko fucks me every day", примерно.

Човьееееееееек

Здравей
С кого от форума би се разменила за 24 часа?
Ако не учеше БФ, какво щеше да учиш?
Представяш ли си се като учителка?
А представяш ли си се, преследвайки академична кариера?
Коя ти е най-омразната книга, изучвана в училище/университета?
Какво те дразни в изучаването на българската литература?
Препоръчай ми книга!
Оприличи се с литературен герой?
Разкажи кратка история, като използваш само заглавия на книги. Няма значение какви

Здравей, Мила!
Съжалявам за закъснението, но както споменах и преди, трудно ми е да влизам редовно, заради натоварен график.

1. Не познавам много добре юзърите във форума, за да кажа с кого точно бих се разменила, но по принцип винаги ми е било интересно да разбера какво е да си мъж, така че, най-вероятно с представител на силния пол.

2. Ако не учех БФ, сигурно щях да уча АФ в СУ, или "Регионално развитие" в УНСС, защото това ме бяха приели там.

3. Представям си се почти всеки ден.

В момента преподавам английски език на деца в една школа. Но като учителка по литература не си се представям, защото няма да издържа да гледам как тийновете се гаврят с любимото ми хоби и не знаят, че Яворов не е писал романи...

4. Не мога да се подмазвам на хората, особено ако не ги харесвам, затова едва ли ще успея, ако опитам да се отдам на академична кариера... А и не се смятам за достатъчно начетена и интелигентна, за да пожъна успех в тази сфера...Все пак, да бъдем реалисти.

5. Цялата програма в училище ме дразни, защото не е пипана от сто години и така се преподава, че да трябва да се зазубря за кандидатстване. 12 години те учат как да не мислиш, за да можеш по-добре да възпроизвеждаш наизустеното, а после в Университета пък те учат, че трябва да мислиш, но само ако споделяш мнението на преподавателя си... Иначе, ако трябва конкретно заглавие да посоча, "Тютюн" не ми допада никак.

6. За много хора българската литература е недоразвита. Но не и за мен. Според мен за мащабите на България, и имайки предвид културно-историческото й развитие, в по-голямата си част литературата ни не е толкова зле. Има добри автори, но проблемът ни по-скоро е в липсата на повече добри читатели...

7. Едва ли ще мога да ти препоръчам книга, която вече да не си чела, ако съдя по внушителния ти списък в Goodreads. Но една от моите любими "книги за размисъл", както аз ги наричам, е "Постмодерни поуки" на Лиотар, ако си падаш по такъв тип писане, или пък "Революции" на льо Клезио.

8. В момента ,както не съм спала скоро, физически най-много приличам на вампирите на Стефани Майър, а ментално на Мунчо от "Под игото". А иначе перманентно приличам на лунатичката от едноименната поема на Дора Габе, началото на която използвам за подпис тук...

9.Разкажи кратка история, като използваш само заглавия на книги. Няма значение какви

Това ми дойде неочаквано. Заглавия на наръчници за правилен живот и т.н мога ли да използвам, че не знам откъде да си набавя глаголи... Или пък да караме като поток на съзнанието -- само със съществителни...

Хайде, дай ми малко време да си помисля, и утре, когато се надявам да мога да се съсредоточа, ще напиша нещо...

О йе, Мунчо и Лиотар.
Направи портретна характеристика на Мунчо. Висок ли е, или нисък? Има ли брада? Възможно ли е само да се прави на луд, а всъщност да е съгледвач на масонската ложа?
Някъде по-горе си беше пуснала линк към снимка във Фейсбук. Представи си, че се появява някакъв психопат, който започва да те преследва из Университета, пък и не само. Как ще процедираш?
Ако все пак беше тръгнала да се занимаваш с академична кариера, каква щеше да е темата на докторската ти дисертация? Фантазирай смело.
Три-четири-пет града в чужбина, в които би живяла. Поне за малко.

Толкова, беше ми приятно.

forum.uni-sofia.bg

Размисли и страсти: Амели

Размисли и страсти: Амели

Re: Размисли и страсти: Амели

Re: Размисли и страсти: Амели

Re: Размисли и страсти: Амели

Re: Размисли и страсти: Амели

Re: Размисли и страсти: Амели

Re: Размисли и страсти: Амели

Re: Размисли и страсти: Амели

Re: Размисли и страсти: Амели

Re: Размисли и страсти: Амели

Re: Размисли и страсти: Амели

Re: Размисли и страсти: Амели

Re: Размисли и страсти: Амели

Re: Размисли и страсти: Амели

Re: Размисли и страсти: Амели