forum.uni-sofia.bg

Аз на мойта й давам да ми пере чорапите. Намирам го за много романтично, хъхъ!

pora_e_priqtel написа:Аз на мойта й давам да ми пере чорапите. Намирам го за много романтично, хъхъ!

Е тва е един всеотдаен мъж! А жените кво правят за нас?! Нищо! Айде засрамете се малко! Ааааа ма ха!

Е, не е точно така. Понякога и те ни дават да изперем нещо тяхно

Романтиката - това съм аз :Р
В РиС май бях писал, че не знам какво е романтично, защото аз си правя каквото си знам, пък някои казват, че е романтично. То си се усеща.
Цветя и плюшки са хубави, ако са специални. Ако се започне най-редовно, става глупаво. Твърде обикновено. Трябва да е специално. Аз за четири години съм подарил две истински цветя и една плюшка. И либето на мен една. And it's just right.
А в днешно време романтична душа е нещо, което много момичета твърдят, че търсят, но когато намерят, не са доволни :Р От гледна точка на душата е някой, който се чуди какво им става на всички...

Какво е романтичн жест?
Това е жест, в който е вложено ясно и силно емоционално отношение. Разчита на символиката и контекста, от които в голяма степен черпи основание и значение.

За мен романтичен жест не означава да ти подаряват цветя и плюшки на определени дни от годината. Ами примерно:
-да те прегърнат, като пресичате по средата на улицата
-да те загърнат с якето си, въпреки че настойчиво отричаш да ти е студено
-да чакат с теб автобуса ти, въпреки че най-вероятно те самите ще трябва да се прибират пеша
И безброй др такива наглед дребни и непринудени неща
Такива глупости пък с ресторант или вечеря на свещи намирам за абсолютно абсурдни. По-романтично ми се струва да пушим цигари в коридора на общежитието по пижами, слушайки музика от телефоните си или нешо такова.

Четейки темата ми хрумна, че аз почти никога не правя нещо, за да е романтично. По-скоро винаги подхождам практично, премисляйки, кое би харесало на приятелката ми. Тя обаче твърди, че съм от малкото момчета, които правили романтични изненади. Така че заключението ми е, че всяко нещо, направено с желанието да се хареса на партньора, може да мине за романтично. Яко!

ники написа: всяко нещо, направено с желанието да се хареса на партньора, може да мине за романтично.

Е, тва супер ми хареса. Май това изчерпа темата

Абсолютно! И аз подкрепям Ники Самият факт, че си мислил, търсил, че си държал да зарадваш човека до себе си, е романтичен. Никоя банална роза или плюшено мече не могат да се сравнят с това да се постараеш да зарадваш партньора си истински.

Ох... тръгнеш ли да правиш нещо с идеята "да е романтично", резултатът обикновено е клишето на клишетата и изглежда по-скоро банално и поизнасилено. С други думи, нещата не се случват.

В самия момент, когато можеш да изредиш няколко неща, които ти се струват романтични, те губят смисъла си на такива. Трудно ми е да го обясня по-добре само с едно изречение - но все си мисля, че най-милите жестове са спонтанни, уникални, споделени и просто приятно топлички, без значение от времето навън, а не са обмисляни в продължение на дни и седмици, така че крайният резултат да е или сковаващ, или леко нелеп и предизвикващ смях, който обаче трябва да сподавиш.

И друго - ти може да чувстваш някакъв момент като ужааааасно романтичен, а половинката ти хич и да не усеща подобни "бодежи" в съответния момент. Тъй че... романтиката си е романтика, но понеже всеки я разбира по различен начин (и шанса с партньора да се уцелите по тоя параграф, като същевременно успеете да избягате от мега клишето, което гарантира приходите на светивалентинската индустрия), не е ли по-добре просто да ви е хубаво заедно? Да си имате ваши си "ритуали", лафчета, които да си подмятате и които никой друг не би разбрал? Да съумявате някак да изолирате света от себе си (не самите вас от него), дори когато сте сред доста хора?
Романтиката - такава, каквато я виждаме по филмите - е индустрия и повод жените да трият сол на мъжете си, че не се сещат за тях, а те пък да се чудят какви акробатики да мислят, та да не се чувстват жените им пренебрегнати.

И последно - дали съм романтична? Определено. И много. Ама не "класически романтична". И за да не се повтарям - напълно подкрепям Носферату. Той отново е казал нещата по-добре.

На мен пък самата дума "романтика" ми звучи клиширано и захаросано. И всъщност изобщо, ама изобщо не ми харесва.

Хубавите, мили жестове, които изразяват загриженост, привързаност и бля-бля са хубави, определено. Ама то такива жестове правят и приятелите ми, при това сравнително често. Тях що не ги наричам романтични?

Аз, например, обичам цветя. Обичам да си ги купя от магазина, да си ги сложа във ваза и да ми ухаят следващите няколко дни. Ако хипотетичното ми гадже забележи това и един ден той ми купи цветята - супер. Но не бих го нарекла романтика...

Prudence написа: Такива глупости пък с ресторант или вечеря на свещи намирам за абсолютно абсурдни. По-романтично ми се струва да пушим цигари в коридора на общежитието по пижами, слушайки музика от телефоните си или нешо такова.

so true.

романтиката е толкова хиперболизирана и изкривена, че ми се драйфа от това. самият най-романтичен празник 14.02 е най-изкуственият, най-подсладеният и най-дразнещ за мен ден. е, класира се наред с някои други де, естествено. общоприетите норми на 'романтика' ме дразнят силно.

минавам за вътрешно силно романтичен и съм съумявал да го покажа това, когато е трябвало. не на точно определени дати, а спонтанно. то това му е идеята, егати.

Когато съм полузаспала, но приятелят ми явно мисли, че вече сънувам 3-4 сън, ми прошепва "Обичам те" или пък колко съм красива според него. Случвало ми се е един или два пъти и е наистина страхотно : ) Това за мен е романтичен жест.
Цветята никога няма да бъдат "изтъркан жест". Десетилетия наред този вид засвидетелстване на по-силни чувства работи неотказно и не мисля, че има нещо лошо в това. На мен поне ми харесва!
Мм..плюшени неща за двегодишната ни връзка не сме си подарявали и надали всъщност ще си.

В една книга имаше такъв момент, че мъжа лакираше ноктите на приятелката си с червен лак постоянно, защото му се струвало секси. Тогава ми се стори доста романтично.