forum.uni-sofia.bg

Пусни една анкетка - За/Против, да цъкна на против

Я някой да ми поясни за какво става въпрос

Т.е. гаджосването с приятели ли?

Май нещо такова Абе откъдето и да го погледнем - много по-добре е да познаваш човека преди да тръгнете, да знаеш, че умеете да се сработвате и разбирате. Моят опит с другия вариант беше трагичен, играеш си на сляпа баба и се надяваш на късмет, пък дано се случи читав човек.
От друга страна обаче - струва ли си да рискуваш да развалиш едно хубаво приятелство?

Абсолютна игра на сляпа баба е. Аз хич не я обичам тая несигурност, можеш ли да му имаш доверие, струва ли, лъже ли те, представя ли се за някакъв, какъвто не е... Абе прекалено е сложно тепърва да опознаваш някого, в когото по стечение на (биологичните) обстоятелства си се влюбил. Друго си е любовта да е надграждане на едни стабилни взаимоотношения. Както съм споменавала, сегашния ми приятел го познавам от 8 години, заедно сме от 2. Не сме били "приятели", но все пак сме се познавали сравнително добре. Като виждаш някого всеки ден в продължение на толкова години, е трудно да не схванеш какъв е, особено ако той няма никаква изгода от това да се преструва пред теб (т.е. не ви е дошло и на ум, че ще се влюбите). И сега ми е толкова спокойно... ама в приятния, особено положителен смисъл на думата, а не в смисъл на скучно. Знам, че човекът си струва, знам кой е и какъв е... абе друго си е. А за развалянето на приятелство... аз си мисля, ако двамата не са се поддали просто на някакво моменто припламване на искри, а са осъзнали, че наистина си подхождат, не мисля, че има опасност. Пък то не е казано, че гаджето не може да е и приятел едновременно.

Catherine написа: Пък то не е казано, че гаджето не може да е и приятел едновременно.

И е много важно да е, поне за мен. Иначе градите нещо, което няма основи.

Естествено, че трябва да има приятелство между двата елемента в една сериозна връзка. Аз имах предвид след евентуална раздяла, когато отношенията не могат изцяло да бъдат върнати в положението от преди връзката.

Къде изчезна тръпката от новото и непознатото? Като не случите на подходящ/а минавате на следващия/ата.

А така и според мен има повече тръпка да се опознавате в движение, пък ако не стане...здраве да е, move on

Аз пък държа да познава човека от преди време. Тръпка мога да си набавя и по други начини. Съвсем различно е, когато познаваш дадени черти на съответния човек, положителни и отрицателни. Така си даваш сметка, дали нещо може да се получи и получаваш и една идея повече сигурност, защото и другият би трябвало да е преценил.

Подкрепям Ники напълно, с моята приятелка се сприятелихме първо, след което нещата просто се получиха от само себе си с времето.Тръпка,тръпка - има си я, нищо че човека не е непознат.

Да го познаваш отпреди това - ок. Един-два-няколко месеца - супер. Ама приятелствоооо... То аз ако съм го категоризирала вече само като приятел, значи нямам никаква химия с този човек. Като нямам химия, каква точно връзка да изградя на основата на едното приятелство?

Хаха, Мид, какво си говорихме за великите умове, м?
Аз точно се чудех дали ще звучи много идиотски и неразбираемо, ако формулирам нещата така: "Нямам против да се сприятеля с него, преди да "тръгнем" (дори е за предпочитане), но имам против да "тръгнем", след като сме се сприятелили."
И ти се появи, и на практика каза същото.

... щото едно приятелство (ама наистина приятелство, а не само познанство), което след 10 и кусур години ще стане любов, или не е било приятелство, или всъщност не е любов. Но това вече е маааааалко изместване на темата, за което се извинявам.

Ами аз не смятам че правилното е веднага да се метнеш на някого, само защото те привлича. И истинското привличане трябва да е на духовно и умствено ниво, ако искаш сериозна връзка. Ако си търсиш някой, който да пъхнеш в кревата - едва ли да се сприятелиш с него преди това. Естествено тука не говорим за приятелство от типа "като брат ми е". Говорим за хора, които им е приятно да общуват, виждат се и т.н., но без да си налитат един на друг.