forum.uni-sofia.bg

Много ме дразнят тея дето на приятелите си никога не прощават, а на гаджето си всичко прощават. Много тъпи са всички двойни стандарти, предубеждения и нагласи. Няма какво да се делят на рангове хората от обкръжението и едни да могат повече от други, не заради умения или мотивация, а заради това, че им се позволява. Несправедливостта е присъща за повечето хора. В кръвта им е, а прошката е средство за налагане на неравенство.

Всеки заслужава прошка, когато е осъзнал грешките си. Безгрешни хора няма. Затова си прощаваме.

Мда, прошката е безсмислена. Даване на втори шанс след осиране - окей. Прошка и преманентно забравяне на нарушението - тцъ. Издава слабост и кани към нови злоупотреби.

Зависи от човека и зависи какво е направил. Има шанс и "нещото"
да не се повтори все пак .

Да, ама има шанс и да се повтори.

А аз не съм се намерил на улицата, че да търпя глупостите на другите. Много пъти съм оставял прегрешения без незабавни последствия (даже и "Прощавам ти!" съм казвал, ако и никога да не го смятам наистина), ама никога не ги забравям. И като съответният човек изчерпи лимита ми на толерантност, си го получава с лихвите. Нещо като жълт и червен картон.

Но че зависи от човека и делото - зависи. Понякога става като Дарио Шимич и неговите три жълти картона в един мач . Ама рядко.

Хахаха .
Иначе и аз съм на принципа, който спомена. Но не, че не прощавам, прощавам, но
запомням. Аз принципно съм много злопаметен човек, не че се хваля, но не мога
да забравям лошите неща . Така че ВНИМАВАЙТЕ . Big Sister ви
гледа. А за шанса и повтарянето. Да, има шанс, но не във всеки от случаите. Ако
е примерно изневяра - няма как да стане да не се повтори. Но представи си, че
някой от родителите ти е направил грешка спрямо теб, но истински съжалява?
Няма ли да му простиш?

Аз прощавам на хората, които знам, че ме обичат и каквито и грешки да допускат, не са злонамерени.

allshallperish написа:Но представи си, че
някой от родителите ти е направил грешка спрямо теб, но истински съжалява?
Няма ли да му простиш?

Разбира се, родителите са изключение. Нали знаеш - потвърждаващото правилото изключение.

Точно и за това казах, че правилото не е общовалидно

Аз винаги май съм била по-взискателна към приятелите си. Да, не е правилно, но така се чувствам.Винаги си имам една наум за момчето, с което съм. Предавали са ме и го очаквам във всеки един момент. Но за приятелите си давам всичко, а и очаквам същото от тях, затова и ми е по-трудно да простя на приятел-някак си ми изглежда по-нередно да ме предаде. Щото много пъти съм се разочаровала от гаджето ми, но приятелката ми е била до мен и ме е подрепяла, аз също съм била до нея в трудни мигове. Затова и съм по-взискателна към нея-защото може би съм я идеализирала.

сега едно интересно въпросче: а гаджето ти не е ли и приятел ?
тогава от къде тази двойнственост?
а аз прощавам на всеки явно...

FightForFreedom написа:Много ме дразнят тея дето на приятелите си никога не прощават, а на гаджето си всичко прощават. Много тъпи са всички двойни стандарти, предубеждения и нагласи. Няма какво да се делят на рангове хората от обкръжението и едни да могат повече от други, не заради умения или мотивация, а заради това, че им се позволява. Несправедливостта е присъща за повечето хора. В кръвта им е, а прошката е средство за налагане на неравенство.

Интереса клати феса.
Тъпо е като си с едни виждания, но впоследствие почнеш да мислиш по друг начин,
угоден някому...

Не съм злопаметен, но подсъзнанието ми изважда наяве всички кирливи ризи, когато му писне да го тормозят

Човек не трябва да е злопаметен, но трябва да помни.

Зависи... как точно се възприема прошката като понятие. Дали е външно-ореантирано проявление. Дали "Прости ми" не означава просто "Спри да ми се сърдиш".

Аз лично гледам на нещата по различен начин. Прошката не се дава заради някого другиго. Не за да може друг да се почувства по-добре, освободен, опростен... Тя е, за да мога аз да се освободя от гняв, болка, страдание или каквато там негативна емоция съществува. Тя е един чисто егоистичен акт, с който освобождавам себе си, а не някой друг. Не друго, просто съм на мнение, че подобни чувства влияят много по-зле върху мен като субект, отколкото върху обекта.