След като се поклоних на героите, реших да го заговоря и чух крайно интересни неща.
Човекът (условно нека го наречем Иван) е бил член и на БКП и на БСП, но сега е техен враг. Стоял на паметника всяка година и той не помни от кога, развявайки знамената.
В този момент се намесиха две рускини, с типичния руски акцет, които почнаха да го увещават да слезе (наистина си пече слънцето), а той да им говори на руски. "Аз съм инвалид първа група и стоя и се мъча, но как са се мъчили руснаците за едната победа...". Дядото се разплаква, рускините също.
Мълчим.
Малко по-надолу по стълбите се разиграва импровизиран митинг на БКП или сходна организация. Един дядо пламенно прославя Маркс, Енгелс, СССР и естествено плюе по ЕС, САЩ, като създатели на фашизма и т.н. "...великият руски победител от войната..." тук си мисля, че ще каже я Жуков (4 пъти герой на СССР, ръководител на защитата на Москва, Ленинград, Сталинград и мн. др.), руският народ или нещо сходно, но: "...Йосив Виссарионович Сталин!...". Малко сконфузно ми стана, а хората долу ръкопляскат.
Иван продължава - "ето след тях не бих тръгнал. Бил съм от БКП, БСП, а сега съм техен враг. Има хубави страни, има и лоши. Сега изпадаме под турско робство отново, под робството на ДПС. Само хората с идеали като на Левски и Ботев ще ни спасят! А ти знаеш ли, Пирински е казал на полицаите около парламента да не ме пускат да се разхождам с знамена с ликовете на Ботев и Левски! Сигурно си ме виждал, аз преди много ходех... Сега не ме пускат."
Кимам.
"Вчера ей ги тука бяха президента, министри, Пирински и той и други да поднесат цветя. Опитаха се да обединят Деня на Европа с Деня на Победата! Така не трябва да бъде! ЕС е наш враг, не са наши приятели, те ще ни поробят!"
"Аз сега събирам пари да замина за Русия, там да умра. Събрал съм малко, на 73 години съм... там има агенства за запознанства, ще си намеря някоя бабичка и ще си изкарам така до края. Социално що-годе съм осигурен, ще се оправя. Виж тука долу, много малко хора има." Не помнят вече... Огледах се и наистина - 20-30 старци на преклонна възраст, някоя и друга рускиня живееща в България и това е... Търсих с очи, някой на моята възраст - бях сам.
Пожелах на Иван да е жив и здрав и да се видим след година на същото място.
Да споделя и моето впечатление от всичко - според мен наистина не прави чест на тези, водещи митинга, да асоциират праздника с някакви партийни пристрастия. Много тъжно ми стана, когато наистина се замислих, че почти никой не свързва днешния ден с нищо, никой на нашата възраст не знае на какво е символ той. Стана ми тъжно и за дядото - един неразбран идеалист в море от слепци. Досущ като неговите икони.
Емоционално ми дойде да изпиша това, затова и простете за неточностите и липсата на стил
Също бих помолил, редовните партийни и антипартийни функционери в форума да се въздържат от словоизлияния в темата - тя не е за тях. Не става дума за партиен бекграунд (<3 чуждици), нито за последствия от войната, по света и у нас.
Става дума за единицата, за човека - преживелият войната, достигнал победата, обичащ родината си.
