forum.uni-sofia.bg

Строгият,сериозен,развиващ се професионално,изискващ,преподаващ(а не просто четящ лекции) преподавател.
Добре написаните учебници в тази област.
Реномето и важността на предмета за практиката.

Според мене... Наближаващата сесия, както и осъзнаването, че не си учил през семестъра...

Мен лично нищо не може да ме накара.

Мама ме накара с култовия лаф "Учи, да не станеш тъп"
А Тате ползва "Учи си, да не ти спрем парите"
Но сестра ми пък с "Учи, да те е е яд, тъпако гаден"

Общо взето не уча и изкарвам яки оценки, щото съм роден умен... ей тва е решението, който не е като мен, да мре в кофите...

Забравихме да споменем болшинството хора, които учат за успех/общежитие/стипендия.

Както и да е. Обратно на въпроса: мисля, че ако учех нещо с желание и ако програмата ми харесваше на 100 процента... всичко щеше да стане от самосебе си, т.е. заинтригувана и обнадеждена, щях да си уча "без нещо да ме кара" и да си изкарвам шестички с лекота Всички останали причини намирисват на съзнателно зубрачество

че аз и сега си изкарвам шестички без много много усилия... Никога не съм знаела точно какво значи "системно учене"

Ми ела в моята специалност тогава.
Както и да е, това не е от важност. Просто се опитвам да кажа, че за мен е БЕЗУМНО нещо да те КАРА да учиш...

allshallperish написа:Според мене... Наближаващата сесия, както и осъзнаването, че не си учил през семестъра...

Точно в десетката - това е най - честият случай .

Иначе, уча си с кеф когато ми харесва предмета, иначе само сядам, зазубрям нещо там за изпита и да минава, не се вълнувам искрено от всичките предмети, които се изучават - може и да са полезни в една или друга степен, то и математиката е полезна, ама Въпрос на подход, някои учат много и дълго, други по - кратко и сбито - до човек си, но ако го няма интереса по предмета, "ученето" ще се превърне в "избутване". Не може всичко да ти е интересно, да го можеш, да ти се отдава

Готините простовати колежки

Някакси ми се струва,че никой не отговори по същество на въпроса. Аз не ви питах учите ли,колко учите и какви оценки изкарвате,а кое може да ви накара да подходите сериозно,да имате истинска мотивация. Но явно някои хора няма смисъл да пишат по темата,понеже при тях се наблюдава една трайна тенденция към мързел и незаинтересованост.
Между другото и аз позагубих желание тоя семестър,та затова и питам...
Например,по ИП Кискинов беше много деен,изискващ и създаде връзка между себе си и предмета си и студентите. Само че материалът беше доста неудобно и на моменти неинтересно представен.
Борисов (МПП) пък беше написал хубав учебник,но лекциите му и отношението му към собствения предмет бяха крайно немотивиращи.
И накрая АП е предмет,към който хората,дори и да не го обичат,подхождат сериозно и попрочитат нещо.
...

Мотивацията да учиш по даден предмет би трябвало да идва от вътрешната необходимост да усвоиш материала. Висшето образование се предполага, че трябва да подготвя специалисти, да им дава набор от знания, които ще са им не просто полезни, ами необходими в тяхната работа. От тази гледна точка - трябва да учиш, за да можеш после да си вършиш работата.
(Естествено, не говоря за абсолютно всички предмети, които се изучават.)

Материята, която усвояваме по някои предмети ще бъде безследно изчезнала след години. Целта според мен е да ни се дадат щрихите, основата, начина, знанието как, защо, кога и къде. Има полза от това нещата да се знаят, но всеки тръгва с различни мотиви да учи въобще и не мисля, че има обединяващ фактор, който кара студентите да учат. Това което всъщност ще умеем и знаем зависи предимно от нас. Студент - самообучаващ се.

Оххх, а като чуя, че "висшето образование те учи как да учиш" и че "не знаеш кога това определено нещо може да ти потрябва", вече повръщам вътрешно.
BLEED-чи, може отговорите не ти харесват, ама и на мен не ми харесват безпочвените обобщения за системен мързел и незаинтересованост. Не знаеш с какво точно се занимава даден човек и с какво го карат да се занимава през останалото време, за да обвиняваш така. Но както и да е, и това не е по темата.
Аз не съм в ЮФ. Уча английска филология. Писах тук, защото темата ми е бекрайно болна, предвид, че от всички бълвочи, които съм принудена да уча, практически, приложими и полезни са около 8-10% (освен при частните случаи, споменати по-горе -- че едва ли не ни готвят за 'специалисти', специалисти по всичко, разбираш ли... Което е просто безумно! Не знам как е при вас)...

Да де - през останалото време някои се занимават с доста смислени неща,обаче по отношение на ученето са посредствени.Както и да е ...

Иначе проблемът,който описваш,е доста характерен за филологиите,но като че ли при нашата специалност го няма.Само първата година имаше някои твърде теоритични предмети,но като цяло нещата са реално приложими в практиката.