forum.uni-sofia.bg

Признавам си, тамата е инспирирана от camel-овата тема за ревюта на филми.
И, така, колеги, опишете ми любимите си книги, тези които са ви впечатлили, онези които са ви разочаровали.

Генезис
Бърнард Бекет


От корицата: 2075 гoдинa. Cветът не е тaкъв, кaкъвтo гo пoзнaвaме. Пpoмените ca дoвели дo cтpaх, a cтpaхът дo paзpухa. Нa един ocтpoв cъщеcтвувa pепубликa, в кoятo цapи зaкoнът нa пoдчинениетo. Анaкc миcли, че пoзнaвa cвoятa иcтopия. Нo дaли е тaкa? Зaпoчвa нейният петчacoв изтoщителен изпит. Акo гo издъpжи, ще я пpиемaт в Акaдемиятa – елитнa инcтитуция, кoятo упpaвлявa тoвa утoпичнo oбщеcтвo.
Изпитът нa Анaкc ни oтвеждa в бъдеще, къдетo дpевните, нo вечни филocoфcки въпpocи дpaмaтичнo cе cблъcквaт c дocтижениятa нa технoлoгиятa, къдетo дa cи чoвек, е пoд въпpoc и къдетo пpикpития пoзop нa пъpвopoдния гpях зaплaшвa цялocтнoтo cъщеcтвувaнетo нa нейния нoв cвят.
Toзи cтpяcкaщ poмaн взpивявa умa, изгpaждaйки еднa филocoфcкo-фaнтacтичнa пpикaзкa c убийcтвени oбpaти.

Лични впечатления: Антиутопиите са един от любимите ми жанрове, алтернативната история също. Зачетох книжката без сериозни намерения и очаквания и когато десет минути по-късно осъзнах, че напълно съм се потопила в сюжета и не обръщам внимание на нищо, случващо се наоколо, реших, че е по-добре да й обърна по-сериозно внимание.
Стилът на автора е завладяващ. Трябва да подчертая, че почти цялата книга е диалог между Анаксимандър и "екзаминаторите", което лично за мен е приятно, но много хора могат да го оценят като минус. Както и да е понеже, все пак става дума за устен изпит по история (и макар да не се споменава пряко - философия) - диалозите са толкова пространни, че в един момент забравяш, че става дума за разговор.

Spoilers!

Има две сюжетни линии - на изпитваната Анакс, която се води настояще и нейният ретроспективен поглед към миналото, създал светът, в който тя живее такъв какъвто е - сюжетната линия на Адам. Републиката, за която разказва тя е ... малко плашеща. Всъщност си е ужасяваща, но без да звучи догматично, Бекет поставя много интересни въпроси за свободата, за избора на "по-малкото зло", за демокрацията и диктатурата, за изолацията и ксенофобията. Естествено и за човечността. Кое ни прави хора, кое ни отличава от животните и/или машините. Който е запознат с идеите на Платон и Аристотел за държавата ще бъде приятно изненадан от трактовката им. И пак подчертавам - книгата е приятна за четене, преводът май е доста добър и без да е сложна и грандоманска, има доста дълбоко скрити послания.

Плюсове:
- увлекателна, чете се бързо
- интересен сюжет
- ненатрапчиви послания
- краят е наистина изненадващ
- корицата, която в началото много ме впечатли...

Минуси:
-...докато не видях тази на оригиналното издание:

- 10лв за по-малко от 120 страници... Ciela прекаляват просто.

Други книги с подобна тематика: "Аз, роботът" на Азимов, "Сънуват ли андроидите електроовце?" на Филип Дик, "Обитаемият остров" на Стругацки

Обща оценка: 9.5/10

И едно за "Здрач", което е коментар на ревю от "Аз чета"

Без да съм истерична тинейджърка (основната таргет група на "Здрач"), ще ти кажа, че грешиш - книгата не е никак лоша. Окей, не е литературен шедьовър, но е изключително увлекателна, много добре написана и макар сюжетът да е срванително предвидим, не те оставя с чувство на разочарование, дори напротив. Аз я прочетох за няколко часа наистина, но отдавна не ми се беше случвало да стоя до ранни зори заради книга.

Освен това Twilight е тетралогия + една съпътстваща книга, която разказва историята от първата през очите на Едуард Кълън, а не на Бела.

Виж, на български книгата е зле. Самият превод не е омазан чак толкова, колкото на някои други издания (Малазанска книга за мъртвите, например), обаче редакторът и страньорът не са си свършили работата, ама изобщо. Колите на текста са изкривени, корицата е изключително нестабилна. Не съм сигурна, дали се дължи на типа хартия на книжния блок или на картона на корицата, но тя е нестабилна. Книгата се гъне, лакът се начупва, лющи и мачка. След няколко разгръщания корицата вече не прилепва плътно, а "стърчи", което не е фатално, но е малко грозничко. Чух оплаквания, че мастилото се размазва. Слети думи, липсващи препинателни знаци, прекъснати абзаци, неправилно или изобщо липсващо оформление на пряката реч. И други проблеми има, но при диалозите се забелязва най-сериозно. При условие, че имат правата за книгата от лятото е малко тъпо, да се чака да излезе филмът. Знам, че е рентабилно, но е тъпо. Плюс, че това излизане през четири месеца значително ви сваля потенциалните читатели - девойката, на която я подарих, каза, че изобщо няма да я чака на български, а ще си ги купи всичките на английски. И не е единствената, която би постъпила така.Честно, казано 14,90 ми се вижда малко нанагорно.

Сред плюсовете на самата книга като книга, а не като роман е оригиналната корица (Егмонт доста са се изръсили за правата), използвания в книгата шрифт и изнесеното по глави съдържание.

Като роман - ами на мен лично вампиризмът в книгата ми беше малко. "Аз съм вампир и искам да ти изпия кръвта" "-Окей, аз те обичам" и това е. Предполагам обаче (а и от спойлерите в нета съм почти убедена), че в следващите книги има малко повече вампиризъм и малко по-малко любовна история. Та ако трябва да оценявам 7/10 за историята 3/10 за книжното тяло

"Наследството на Болейн"
Филипа Грегъри



От корицата: Три жeни – покорни пионки, зaлог в игритe нa влacттa, зacтaвaт eднa cрeщу другa, зa дa изпълнят нaложeнитe им роли.Джeйн Болeйн – измъчeнa, оcтaрялa и озлобeнa, cтaнaлa причинa зa гибeлтa нa cобcтвeния cи cъпруг и нa cнaхa cи Анa Болeйн, e готовa нa вcичко, зa дa оцeлee и зaпaзи мяcтото cи в крaлcкия двор. Анa от Клeв – чeтвъртaтa порeд cъпругa нa крaл Xeнри Ocми, поcрeщa c проcтодушeн възторг нeговия избор и приcтигa в Англия c нaивнaтa нaдeждa дa бъдe добрa cъпругa и крaлицa. Кaтрин Xaуърд, ощe почти дeтe, cуeтнa и лeкомиcлeнa, привличa внимaниeто нa зacтaрeлия монaрх и върви зacлeпeнa от дворцовия бляcък към cвоятa гибeл. Tритe жeни рaзкaзвaт cтрaшнaтa иcтория нa eдно цaрувaнe, зaпочнaло в рaдоcт и бляcък и зaвършило c ужac, рaзрушeниe и тeрор. Блecтящитe придворни учacтвaт в пищни прaзнeнcтвa, cъзнaвaйки, чe вървят по ръбa нa пропacт. Bcичко в Англия зaвиcи от волятa нa eдин обeзумял от caмолюбиe и опиянeн от aбcолютнaтa cи влacт монaрх, чийто път e оceян c нeвинни жeртви. Oцeлeлитe от родa Болeйн отново учacтвaт в жecтокaтa биткa зa влacт и нaдмощиe, която ce води в cянкaтa нa eшaфодa.

Лични впечатления: Продължението на "Другата Болейн" е също толкова добро, колкото и първата книга, макар част от темите вече да са леко преекспонирани - параноите на застаряващия Хенри VIII, обсесията му от идеята за мъжки наследник, себелюбието и разглезеността му. Това, което е ново в неговия образ е глупостта - оглупяването на красивия, млад, деен и добър владетел и превръщането му в тираничен, озлобен, развратен старец, които си играе с живота и съдбата не само на придворните си, но и на цяла Англия.
За разлика от "Другата Болейн" в "Наследството на Болейн" повествованието се води не от Мери Болейн, а от три жени.

Познатата ни от първата книга Джейн Болейн, лейди Рочестър е може би най-самозаблуденото злобно същество, което някога съм среащала в литературата. Прилича малко на Крюела Де Вил - по същия начин е абсолютно убедена в собствената си невинност и правота, докато в същото време е готова да жертва всички около себе си, само и само да оцелее, и то не просто да оцелее, но и да се издигне. Тя използва наивността и глупостта на Катрин, себелюбието и похотта на Хенри, страховете и неопитността на Ана, за да задоволи ламтежа си за власт и интриги, за да угоди на херцог Норфолк. Тя е съвършена предателка, както сама се определя "черен вятър, носещ чума" за всички кралици, на които е била придворна дама.

Ана от Клев е жена, изтормозена от садистичен брад и злобна майка, превъртели от строгите морални закони на лютеранската църква. Във брака си с Хенри тя вижда спасение, без да знае, че така сама влиза в устата на лъва - един престарял, миризлив лъв, който обаче още се смята за водач и не позволява на никой да му се опълчи. Невинната грешка допусната от Ана в началото на тяхното познанство й спечелва неговата омраза. Омраза, която Хенри умее да контролира само по един начин - отървавайки се от кралицата. Ана е разумна жена - дали това е плод на самия й характер или на лютеранското възпитание, не е ясно, но тя е достатъчно интелигентна, че да се съобрази с желанията на Хенри и така да запази главата си - и дори да излезе с финес и богатство от цялата ситуация.

Катрин Хауърд е абсолютната противоположност на всички предишни съпруги на Хенри. В нея липсват царствеността и образоваността на Катерина Аргонска, живият интелект и огнен нрав на Ана Болейн, да не говорим за смирението на Джейн Сиймор или сдържаността на Ана Клев. Това което има тя (всяка глава, водена от нейно име започва с изброяване на притежанията й) е нейната хубост и уникалната й глупост. Тя е малка, алчна и развратна - но е добра актриса. При самовлюбен човек като Хенри, не е й е трудно да изиграе малката, заслепена от любов глупачка. Това което не успява да прецени е на кого да отдаде доверието си - сама се оказва в капана на собствената си алчност, пленничка на миналите си флиртове, на сегашната похот. Невъзможно е да й се прости, няма измъкване. Един път станал ли си играчка в ръцете на зъл и деспотичен владетел с характер на шестгодишен, завинаги си оставаш такава. Докато не решат да те счупят.

Малко встрани от сюжета и в двете книги е образът на херцога на Норфолк, Томас Хауърд. Изпечен интригант, милеещ първо за богатството и просперитета на рода си и после - за членовете на този род. За него момичетата от рода Хауърд са взаимнозаменяеми пионки в дворцовата игра - коя от тях е в леглото на краля или на неговия трон не го вълнува, стига само тя да се погрижи за благото на рода. Използва всички около себе си, но когато се зададе опасност пръв напуска потъващия кораб. Съвсем като плъховете. Неговият образ съответства на картината, която Филипа Грефъри описва в двете си книги - на един развратен, интриганстващ двор, задушаващ се от интриги, лъжи и неспособен да овладее побъркания си, параноичен и деспотичен крал - някога "най-красивия принц в християнския свят".
Дворцовите игри са игри на живот и смърт. Факт, които всяка придворна дама, ламтяща за кралската корона, би трябвало да знае, но който повечето, увлечени в игрите, забравят. И това им коства ... всичко.

Плюсове:
- много увлекателна
- много жива атмосфера
- исторически издържана (авторката е защитила докторат върху историята на Тюдорите)

Минуси:
Някой хубав ден българските издателства ще се научат да не пестят пари от хонорари на редактори и коректори и тогава ще се радваме на едни хубави, без нелепи грешки, книги.

Обща оценка:
8/10

И така...

"Пътят"
Кормак МакКарти Мда, това на корицата е Виго Мортенсен в екранизацията на книгата, очаквана тази година. Филмът изглежда страхотно и аз с нетърпение очаквам да тръгне по кината. Но да се върнем на самата книга.

Историята:

Сюжетът започва с баща и син, събуждащи се в студената, сива утрин някъде из това, което са били САЩ. Иде зима и студът ги пронизва в малкия им бивак, омотани в мръсни одеяла, найлони и прочие парцали. Но още с първото описание на мъртвия пейзаж около им читателят разбира, че те не са обикновени бездомници и идещата зима не е каква да е.

Иде реч за ядрената зима, обвила руините на Земята от неизвестен брой години, но поне 6-7, тъй като детето е родено след неописания никъде подробно от автора катаклизъм, довел Земята до смъртта й и човечеството до последните му дни. Двамата нямат имена в книгата - те са просто "Мъжът" и "Детето" (факт, който само добавя към страхотните внушения ), и малцината други оцелели, които срещат по пътя си, също нямат лични имена - те са просто Старецът, Крадецът и т.н.) - човеците вече нямат нужда от имена, когато всичко е мъртво около тях.

Историята се върти около борбата за оцеляване на бащата и детето в опустошената, покрита с пепел Америка, състезанието им с идещата от север зима и отчаяната надежда да стигнат "на юг" и после да се доберат до "морския бряг", където може би има живот.
По пътя си те срещат всички ужаси на умиращата цивилизация, посипана с гробна прах, която прави дори снега от вечните облаци да вали черен. Тук-там има редки проблясъци на надежда, късмет и смях, но те са дори по-страшни от трагедиите заради измамността си. И заради мигновеността си.

Какво ме впечатли в книгата:

Като закоравял фен на апокалиптична и пост-апокалиптична литература подходих към книгата с малко подозрение, изхождайки от опита си и самочувствието, че съм изчел почти всичко по темата. До известна степен е така - книгата не предлага нищо качествено ново откъм пейзажи на изпепелени градове, мумифицирани трупове по улиците и лудостта на повечето оцелели. Но интензивността и погребалният мрак на повечето описания създават усещане за тегота и реализъм далеч над обичайното. Пък и в мнозинството подобни съчинения има тук-там оцелели градчета, хора, борещи се за ново начало и прочие. В тази книга всичко е концентрирано върху двама души и самотното им пътешествие, а надеждата за човечеството, доколкото изобщо я има, е съвсем на заден план.

Психологическата одисея на двамата, изразена в кратките им диалози, е помитаща. Тук ще отбележа и малко странният стил на автора, съзнателно пренебрегнал половината правила на правописа - в книгата няма почти никакви апострофи, маркери за пряка реч, дори запетайките липсват сериозно. Често две реплики от двама различни герои са на един ред и нищо не ги отделя ортографически. Това прави четенето малко тромаво в началото, но някак си добавя към усещането за обреченост и придава облика на нещо, писано на един дъх едва ли не от очевидец, не искащ да остави граматиката и стилистиката да му се бъркат в записките.

Мъжът и Детето говорят малко и рядко, но неказаното между тях достига до читателя по-бързо и ясно от думите в текста - от години не съм чел нещо, позволяващо толкова пълно надникване в душите на героите и толкова разголващо ги отвътре, на моменти дори създаващо малко некомфортно воайорско усещане у читателя
Да разкривам повече от сюжета и линиите му обаче би значело да ограбя от преживяванията на бъдещите читатели, затова преминавам на частта с оценяването.

Плюсове:

- невероятно увлекателна - започнах я в късната вечер и на следващия ден по обед беше прочетена, а аз бях замаян.
- реалистична - авторът никъде не нарича катаклизма "ядрена война", но по описанието е очевидно. Да, така би изглеждал светът, ако... Ужасно е.
- лична и съкровена - връзката и зависимостта между двамата е сърцераздирателна, едно изречение още на четвърта страница ме накара да усетя онази буца в гърлото: "Then they set out (...), shuffling through the ash, each the other's world entire."
- лесно четивна - авторът не търси слава в сложен и помпозен стил, дори напротив. Повествованието е почти лаконично на доста места.

Минуси:

- кратка - няма и 300 страници, и то с някакъв странен, длъгнест шрифт.
- изключително мрачна и депресираща - ако търсите надежда и убежище срещу лошата карма, вземете "Мечо Пух". Сериозно. В тази книга няма да ги намерите. Макар че има я и идеята, че човек се усеща щастлив да живее сега, а не в ада, описан в книгата.
- тук-там има по някой момент, развит недостатъчно или пък сцени с повече подробности от необходимото, но това е строго субективно - в няколко разговора с приятели посочвахме коренно противоположни примери за горните моменти, което беше доста странно (и интересно)

Обща оценка:

10/10

Не смятам, че съм прекалено щедър, а и мина седмица, откак я прочетох и впечатленията ми са се поуталожили вече. Затова оценката не е 20/10. Книгата на последните две години за мен.

Извинявам се за офф-а, ама вие сериозно ли?! Темата ще стане километрична, ако всеки сподели любими книги
Въпросът ми е само за нови книги/издания ли става въпрос? Или за което и да е било?

Между другото, защо не направите списък в първото мнение например, където да се отбелязва на кои книги има ревюта Очаквам темата да стане голяяяяма ^^

Да, Pisobella, напълно сериозно.
Какъв е проблемът с километричните теми? Едва ли ще задминем "Снимки на потребители"...
Аз пиша за нещата, които съм прочела последно, без значение, кога са издадени.

Иначе идеята за каталог е добра, ще си редактирам мнението и ще ги добавя.

Боромир, много хубаво ревю. Аз пък винаги съм много... нещедра с оценките, колкото и да ме е впечатлила книгата като текст, защото обикновено книжното тяло ме разочарова. Явно вече имам безумно високи изисквания вече.

"Неограничен достъп"
Емил Минчев



От корицата: Роман за интернет-поколението и края на детството - Емил Минчев... и още един куп глупости.

Лични впечатления: Дори не мога да кажа, че тази книга е тъпа. Тя е... абсолютен боклук. Плява, словоблудство, евтино четене на морал. Книга за тинейджъри, които да разпознаят "приятелите си", гледащи 2 Girls,One Cup, книга за родители, които да я прочетат, за да си "познаят" децата и да се уплашат. Целият текст крещи: "Мили хора, училището и родителите вече не обръщат внимание на децата, никой не им обръща вниамние всъщност, те са оставени да ги възпитава интернет и телевизията, ЕТО ЗАЩО ВСИЧКИ ЩЕ ПРОПАДНАТ И ЩЕ СТАНАТ СЕРИЙНИ УБИЙЦИ, НАРКОМАНИ, ПРОСТИТУТКИ И АЛКОХОЛИЦИ". Е, да, ама не. Сериозно. Чудя се какво "послание" се е опитал да вмени авторът, като му липсва елементарен сюжет. Някакъв 16-17 годишен тип обяснява със съобщителни изречения какво е правил цял ден. От типа на: "Имам домашно за Ренесанса. Влизам в Уикипедия. Влизам в Ютуб. Мая ми звъни. Отиваме на майната си". Супер кухо и нереалистично. Чудя се кога българските автори ще спрат да се опитват да напишат следващия "Трейнспотинг" или следващия "Спасителят в ръжта", или най-добре и двете едновременно. Рядко съжалявам, че съм си губила времето да чета нещо, но за този "роман" просто не остави никакво друго чувство в мен.

Плюсове:
- Аз поне не забелязах печатни/граматични грешки
Минуси:
- Цялата книга е един огромен минус.

Обща оценка:
0/10

Мила, с това твое супер негативно ревю ме зариби да я прочета да видя наистина ли е толкова зле Но едва ли ще дам пари за нея, щом обещава да е нещо юбер бозаво о.О

Пф, добре, че не съм я купувала, че такава грешка нямаше да си простя.

Какъв е проблемът с километричните теми?

Проблемът е, че трудно ще се преглежда кво има в темата. Иначе идеята ме кефи, ама просто си представям да стане доста обемна като информация самата тема.... А любими книги имам доста и просто се замислих ако тръгна да пиша за тях колко мога да изпиша и си представих, че са доста хората като мен
Интересно ми беше дали е само за нови книги, щото аз мога да пусна доста ревюта, но е все за неща, които не съм чела скоро.
Аз напоследък чета само учебна литература и някое малко книжле, разкази и такива неща. Пък и не съм толкова по новите книги, които излизат. Има толкова стари неща, които не съм чела >.<

п.п. А може би няма да е зле за самото ревю да има нещо като "шаблон", който да се попълва, така че да си има всичко - тоест вашият модел много ми харесва

Заглавие+автор+корица/снимка някаква/
Резюме от корицата/История
Лични впечатления
Плюсове/Минуси
(Книги с подобна тематика)
Обща Оценка

Анатомията на Питър
Джош Базел


От корицата: Доктор Питър Браун специализира вътрешни болести в най-гадната манхатънска болница. Той има талант за медицина и минало, което предпочита да крие. Пиетро Брона е наемен убиец на мафията, който има десетки жертви и променена самоличност, осигурена от Програмата за защита на свидетелите. Николас Лобруто, познат в мафиотските кръгове като Еди Скиланте, е новият пациент на д-р Браун. Човекът има странното хрумване, че Питър и Пиетро са едно и също лице. Сега мафията и смъртта са по петите на Питър. Ако избяга веднага, ще загуби шанса да спаси живота на няколко пациенти, както и единствената си възможност за изкупление.

Лични впечатления:
Не си падам по трилъри, особено мафиотски такива. В повечето случаи, авторите просто се опитват да пренапишат "Кръстникът" на Пузо или пък следващата серия на "Октопод". И не се получава. Това, което ме привлече в "Анатомията на Питър" бяха безумно яката корица и преводът на Богдан Русев. Оказа се, че рекламното изречение "Прочетете в книжарницата която и да е страница и... ще се видим на касата!" не е случайно. Книгата е страшно увлекателна - повествованието се води от първо лице и няма нищо общо с възвишения, изтънчен стил на "Кръстникът". Откровен, вулгарен и брутален - това е д-р Браун, нашият главен герои. Сарказмът и иронията в книгата са умопомрачителни, а развитието на сюжета - пълно с изненади. Ще спомена само бабата и дядото евреи, които цял живот са смятани за оцелели от Аушвиц, а накрая се оказва, че всъщност са нацисти, откраднали еврейски документи и избягали в САЩ. Нужно ли е да споменавам, че синът им беше ненормален ортодоксален евреин? Или за Адам Порното, който е прочел през живота си само "Златната клонка", чука братовчедка си и обича акули?
Плюсове:
- Корицата е чудесна, дори по-красива от оригиналната такава. Понякога българските издатели са доста креативни.
- Преводът е доста приятен - няма кухо и неточно звучащи неща, никъде не оставаш с впечатлението, че "абе това сериозно ли е така или преводачът нещо не е разбрал"?
Минуси:
- Преводът на заглавието "Beat the Reaper". Евтина реклама на гърба на сериал...
Подобни:
Знам ли, "Дъщерята на Якудза" може би...
Обща оценка: 8.5/10

"Хигиена на убиеца" -- Амели Нотомб



Осемдесет и три годишният Претекстат Так, автор на двайсет и два романа, Нобелов лауреат, е намерен мъртъв в дома си. Два месеца преди да угасне от рядък вид рак на хрущялите, журналисти от цял свят идват да интервюират заядливия и дебел старец, ненавиждащ жените и човечеството. От петимата журналисти, допуснати до вечно киселия Претекстат Так, четирима биват позорно изгонени, тъй като не са разбрали нито ред от него. Петата, Нина, ще разкрие тайната му именно защото е изчела всички книги на противния старец, една от които - незавършена - носи следното заглавие: Хигиена на убиеца…

Плюсове:
- чете се на един дъх, тъй като представлява... 99.9 процента диалози :>
- невероятно увлекателна и жива заради постоянните хапливи реплики
- огромни количества ирония
- изключително ... хм, плътни персонажи
- интересна полемика; mind games
- мнооого болна тайна :]
- и убийствен край

Лично мнение: засега е най-добрия модерен роман, който съм прочела през последните две години! Страшно много ми харесва и с невероятно удоволствие си я препрочитам. Самата авторка има невероятен стил (макар и да намирам, че останалите й книжки са по-различни, сигурно защото има и описателни изречения ), абе уникааална е
обща оценка: 10/10

Божествена инвазия
от Филип Дик


Жанр: Научна фантастика
Тип: Новела, втора част от трилогията за "ВАЛИС"
Година: 1981
Линк: http://en.wikipedia.org/wiki/The_Divine_Invasion

ПредИсторията
В Първи век, след Христа, Бог (или на еврейски - Яхве) е напуснал Земята, след падането на Масада, Палестина, и се е преселил да живее в друга галактика (CY30-CY30B), а земните дела са под контрола на падналия ангел Белиал. 2000г. по-късно, същество наречено Ях, което е същия този Бог, планира да си върне контрола над Земята и да се завърне след 20 века заточение....

Историята
Херб Ашер преживява катастрофа, в следствие на която е поставен в криогенен сън, докато го готвят за операция. Намирайки се в клинична смърт, той си припомня последните 6 години от своя живот.

Преди тези 6 години, Херб е живял на една планета с Ях, който го е открил и му е заявил, че е Избран, да помогне на бременната жена Рибис, която страда от множествена склероза (детето е от Ях), да достигне до Земята и да роди следващия месия, който да победи Белиал. Плана е - когато Рибис роди детето, то ще бъде човешка форма на Ях и ще се опълчи на Белиал. На тяхна помощ идва Илия, влязал във формата на просяк.

Опитвайки се да влязат тайно на Земята, героите са надушени от Биг Нудъл - изкуствения интелект, който контролира планета и той своевременно съобщава на Кристияно-Ислямската църква и други религиозни органи, да ги спрат. След серия от неуспешни опити, да бъдат убити, и дори Рибис да абортира детето, тя и Херб продължавата да се измъкват от машинациите на Белиал. И така до катастрофата от началото, която ги убива, но детето се ражда с помощта на Илия, и е кръстено Емануел. Макар и с мозъчна травма, то е спасено от пророка, мигове преди църквата да го докопа и убие.

Шест години по-късно, малкия Емануел среща момиче на име Зина, която му помага да се възстанови и да си върне паметта... и в последствие да се бори срещу злото....

Освен това, тя му показва и нейната паралелна реалност...

И т.н. до финала има още един куп неща...

Минуси:
- Очевидния минус, поне за мен е, че отново Дик включва всичките си любими теми в 1 книга. Проблемите на алтернативните реалности, на религията, на изкуствения интелект, на доброто срещу злото, алтернативния поглед върху историята, на тежкия въпрос "кое е реално и кое не е?" и дори "трябва ли да има само 1 реалност?"
- Като следствие на горното, книгата е сложна, и клони повече към философска, отколкото като книга за почивка...
- финала е трудносмилаем...

Плюсове:
- сюжета, макар и плетеница от какво ли не, все пак е интересно да научиш, какво ще стане тепърва...
- някакси позитивна книжка...
- о да - чувството за хумор, което виждам във всяка книга на Дик... примерно това за Христиано-Ислямската Църква...
- изключително оригинално решение, да се пише фантастика, без да се намесват извънземни, роботи, лазери, а да се базира историята върху религията и митологията. Па дори и по странен начин

Хъм, май си прав за Дик. Аз сега чета "Бог на гнева", в съавторство със Зелазни и познай кое е в основата на сюжета? Новата религия появила се след Третата световна война

В момента съм на: