Коментирането на преподаватели: препоръки (моля прочетете)
Публикувано на: 08 Фев 2009, 17:39
Колеги, искам да ви напомня, че форумът се чете от преподавателите в ЮФ и че мненията тук се вземат под внимание. Неведнъж афектирани от необмислени изказвания тук преподаватели рязко са променяли отношението си към студентите, като последиците винаги са били неприятни за нас. За да се ограничат подобни последици настоятелно ви моля да спазвате някои правила за приличие и добър език, когато обсъждате наши преподаватели, начинът, по който протичат изпитите при тях и методите им на обучение. По-долу ще ви предложа препоръчителни правила, които, ако се спазват, биха направили пребиваването ни в ЮФ много по-лесно и приятно, а после ще обоснова нуждата от спазването на всяко едно от тях:
1. Когато се коментира обективността на преподавателя по време на изпит, нека липсва излишна обстоятелственост, която би уронила престижа му. Да се има предвид, че проявите на снизходителност ("тоя пише само шестици и нищо да не му кажеш") уронват престижа значително повече, докато проявите на ненужна строгост ("всичко точно му казах, както си е учебника, и закона наизуст знаех, а той ме скъса") се смятат за обичайни и недостоверни оправдания на разочаровани студенти.
2. При прояви на снизходителност по време на изпит, въздържайте се от коментари, които директно свързват определен обем знания с определена оценка ("ако кажеш най-важните неща, пак можеш да вържеш четворката").
3. Въздържайте се от коментари относно личният живот и здравето на преподавателите.
4. Когато не одобрявате начините на преподаване на даден преподавател, обяснете подробно какво не харесвате и дайте конкретни предложения за подобряване на положението.
5. Когато преподавател има прякор сред студентите, ползвайте го тук само ако той не е обиден, подигравателен или иронизиращ. Ако имате колебания, по-добре не ползвайте прякора.
6. Не обиждайте преподаватели.
Разбира се никое от горните правила (ако решите да ги спазвате) не трябва да ви спира да критикувате и да изразявате мнение, като всяко едно от тях може да се пренебрегне при наистина сериозни нарушения на педагогическата етика (пример: http://vbox7.com/play:67214dcf).
А сега ето и причините правилата да са точно такива.
1 и 2. Ако оценката е несъразмерно висока спрямо обема знания, това означава, че изпитващият е необективен. Така, когато обяснявате колко лесно се минава при даден преподавател, вие непряко го обвинявате в субективизъм. Подобно обвинение е обидно и е логично в резултат от него изпитващият да промени критериите си. Това вече се случвало и ви моля - ако сте минали изпита си не давайте повод на преподавателя да завишава критериите си за следващите изпитвани, само заради вашите коментари колко лесно се пишат четворки например. По-общи изказвания като "Много е толерантен", "Изпитът минава леко", "Няма от какво да се плашите", "Повечето имат високи оценки" и т.н. хем избягват прякото обвинение в субективизъм, хем дават достатъчно информация на интелигентния съфорумец (смятам, че всички сме такива).
3. Обикновено подобни коментари нямат фактическа обосновка и са резултат на неправилни наблюдения на коментиращите, т.е. са клевета. Но дори когато са истина, разпространяването им тук нито е морално, нито е законно, нито е полезно. Не смятам, че твърдения от типа "Еди-кой-си е хомосексуалист", "Еди-кой-си има любовница на 18" или "Еди-кой-си е алкохолик" могат да допринесат към която и да е дискусия. За сметка на това е доказано, че вредят. И то много.
4. Смятам, че всеки би приел градивна критика, ако тя не е примесена с обиди и подигравки. За това - ако смятате, че нещо не ви харесва, най-нормалното нещо е да се обосновете и да дадете предложения как то да се оправи.
5 и 6 няма какво да им се обяснява. Те са въпрос на възпитание и такт.
И накрая имам още една молба: преди да коментирате тази тема, запознайте със случая Дачев.
1. Когато се коментира обективността на преподавателя по време на изпит, нека липсва излишна обстоятелственост, която би уронила престижа му. Да се има предвид, че проявите на снизходителност ("тоя пише само шестици и нищо да не му кажеш") уронват престижа значително повече, докато проявите на ненужна строгост ("всичко точно му казах, както си е учебника, и закона наизуст знаех, а той ме скъса") се смятат за обичайни и недостоверни оправдания на разочаровани студенти.
2. При прояви на снизходителност по време на изпит, въздържайте се от коментари, които директно свързват определен обем знания с определена оценка ("ако кажеш най-важните неща, пак можеш да вържеш четворката").
3. Въздържайте се от коментари относно личният живот и здравето на преподавателите.
4. Когато не одобрявате начините на преподаване на даден преподавател, обяснете подробно какво не харесвате и дайте конкретни предложения за подобряване на положението.
5. Когато преподавател има прякор сред студентите, ползвайте го тук само ако той не е обиден, подигравателен или иронизиращ. Ако имате колебания, по-добре не ползвайте прякора.
6. Не обиждайте преподаватели.
Разбира се никое от горните правила (ако решите да ги спазвате) не трябва да ви спира да критикувате и да изразявате мнение, като всяко едно от тях може да се пренебрегне при наистина сериозни нарушения на педагогическата етика (пример: http://vbox7.com/play:67214dcf).
А сега ето и причините правилата да са точно такива.
1 и 2. Ако оценката е несъразмерно висока спрямо обема знания, това означава, че изпитващият е необективен. Така, когато обяснявате колко лесно се минава при даден преподавател, вие непряко го обвинявате в субективизъм. Подобно обвинение е обидно и е логично в резултат от него изпитващият да промени критериите си. Това вече се случвало и ви моля - ако сте минали изпита си не давайте повод на преподавателя да завишава критериите си за следващите изпитвани, само заради вашите коментари колко лесно се пишат четворки например. По-общи изказвания като "Много е толерантен", "Изпитът минава леко", "Няма от какво да се плашите", "Повечето имат високи оценки" и т.н. хем избягват прякото обвинение в субективизъм, хем дават достатъчно информация на интелигентния съфорумец (смятам, че всички сме такива).
3. Обикновено подобни коментари нямат фактическа обосновка и са резултат на неправилни наблюдения на коментиращите, т.е. са клевета. Но дори когато са истина, разпространяването им тук нито е морално, нито е законно, нито е полезно. Не смятам, че твърдения от типа "Еди-кой-си е хомосексуалист", "Еди-кой-си има любовница на 18" или "Еди-кой-си е алкохолик" могат да допринесат към която и да е дискусия. За сметка на това е доказано, че вредят. И то много.
4. Смятам, че всеки би приел градивна критика, ако тя не е примесена с обиди и подигравки. За това - ако смятате, че нещо не ви харесва, най-нормалното нещо е да се обосновете и да дадете предложения как то да се оправи.
5 и 6 няма какво да им се обяснява. Те са въпрос на възпитание и такт.
И накрая имам още една молба: преди да коментирате тази тема, запознайте със случая Дачев.