forum.uni-sofia.bg

....и възможно най-злобно?
От някъде си се появява някъв тип/типка и почва да досажда. Тва продължава с дни, седмици и т.н. като телефонни обаждания, смс-и, писане по скайп.... След псувните идва времето на действията, обаче ако и ритниците не помогнат, тогава какво??
Аз съм имала случаи, в които съм казвала в лицето на човека, че е противен, че е тъп и че ще му счупя некоя бутилка в главата, ако не се разкара. И той не се разкарва. Тва не граничи ли с олигофренизъм??
Толкова ли е трудно когато ти се каже "НЕ!", просто да се разкараш?
Дайте да обменим малко опит по темата, че некой път няма да издържа и некой ще свърши с химикалка, забита в трахеята.

Хахахаха, тази тема за един форумец ли е правена? Ако искаш да го призовем да обяснява....

Аз не мога да режа по гаден начин, но когато ми кипне, прилагам стратегията "мълчанието на агнетата". Просто спирам да го забелязвам. Случвало ми се е да ми се лепи и да ми се обяснява - пълен игнор. Като видят, че си блъскат главата в стената, повечето хора биха се отказали. Знам, че звучи тъпо, ама при мен е проработвало.

Ако показва опасно трайно неразбиране и почне да ти дотяга/прецениш, че има нещо нездравословно в подобно внимание, намираш двама приятели, които всяват респект с появата си и ги пращаш да си поговорят с него. Само да си говорят.
Ако и тогава не разбере, значи се е прежалил. А в такива случаи и боят обикновено не помага.
За щастие, тези мъже се срещат достатъчно рядко. Но да, има такива едни прилепчиви екземпляри, от които настръхвам в пристъп на небивало отвращение.

А може ли да се нарече "правилно отрязване" изобщо?? Най-малкото е неправилно заради самия отрязан.

Иначе това, по какъв начин ще (по)кажеш на другия, че не искаш да си с него, зависи от отношението, възпитанието ти, бъдещите ти намерения ... знам ли.

съветът на Катрин действа - може да ти трябват месеци, ама действа
зависи колко е тъп идивидът

Мила написа: зависи колко е тъп идивидът

Да де, ама ако става дума за такъв, чиято тъпота надхвърля границите на твоето търпение?
Иначе да, съгласна съм, че това как режеш зависи от възпитанието. Но не само от твоето такова, уви.

Catherine написа:Аз не мога да режа по гаден начин, но когато ми кипне, прилагам стратегията "мълчанието на агнетата". Просто спирам да го забелязвам. Случвало ми се е да ми се лепи и да ми се обяснява - пълен игнор. Като видят, че си блъскат главата в стената, повечето хора биха се отказали. Знам, че звучи тъпо, ама при мен е проработвало.

Бе, аз се пробвах, така да се отърва от една колежка, която не искаше да възприеме, че си имах приятелка и беше много упорита. Казах й, че си имам/ах някого, но тя продължи. Аз започнах да й давам игнор, не пълен, но просто не си говоех много с нея, не се задържах около нея много много. На една лекция седна до мен, започна да ме пита некви неща, да ме сваля демек, а аз си бях концентриран в лекцията и не отговарях кой знае колко. Накрая се изнервих и понеже съм си хейтър по природа взех, че без да искам я нагрубих. Не я напсувах, просто й казах едно-две неща, от които й стана толкова кофти, че горката се разплака и си тръгна от лекцията. Стана ми много болно и в същото време виновно-доволно, тъй като не исках да ме закачат. За жалост спообът беше много груб и сега тази колежка не ми говори.
По принцип нямам много опит с рязането на момичета, тъй като никоя не ме е сваляла по обективни и субективни причини. Но колкото и малък опит да имам - мойто си беше кофти изцепка.

Така че от опит - внимавайте как режете, тези, които пърхат около вас, колкото и да са упорити, все пак и те са хора. Брутализмите нека влязат в употреба чак като крайно средство. Използвайте първо дипломация преди сила! И когато режете - не обиждайте, не говори добре за вас. Просто.......бъдете брутално откровени. Ефектът е максимален!

И малко офф: Поздрав с Muse - Knights Of Cydonia

WaveMastaa написа: Така че от опит - внимавайте как режете, тези, които пърхат около вас, колкото и да са упорити, все пак и те са хора.

Мдаааа... "бъдете внимателни с мъжете/жените от типа "по-добре този, отколкото никой" и по-малко жестоки с мъжете/жените от типа "по-добре никой, отколкото този."
Факт.

Как се отрязва правилно...

С голямо, непоколебимо и много твърдо казано "НЕ!!!"

Нали тва разправяме, че с "Не!!!" не винаги става.
иначе знаете ли колко ми дреме, че оня, дето ми къса нервите, е също човек? Точно николко.... чудо голямо, малко грубост на никого не идва излишно и ако това е единственият начин въпросният тип да се освести и да се разкара веднъж завинаги, не виждам нищо лошо да се опре до него.

Аз понеже никак, ама никак не разбирам, умолявам ви, някой да ми обясни:
ЗАЩО ИЗОБЩО ТРЯБВА ДА СЕ СТИГА ДО СИТУАЦИЯ НА "ОТРЯЗВАНЕ" ?!
What the fuuuuuuuuck?!
Като не харесваш някого, не се захващай с него по абсолютно никакъв начин, не му подарявай красиви илюзии, не му подхранвай фалшиви надежди... и толкоз. Седи си мирно и кротко на г*за и не предприемай импулсивни действия и инициативи, в които сам не си сигурен, 'щото в крайна сметка други хора ще излязат наренени. Трудно ли е?!

P.S. всъщност това точно далеч не е случая на Джуди, ама...
(ама пък е случая, в който аз живея, та да си кажа:)

Хахах , е ,да , ако си дал някакви надежди някому и после си ги вземеш обратно с гръм и трясък....ама я се замисли дали това не се случва и не предстои да се случи някога с всяко гадже, което имаш? Щото `отрязване` и `скъсване` в някои ситуации си е едно и също. И въобще всички тези опити да не се нарани човекът отсреща са ми много мътни, защото в крайна сметка аз живея за себе си, не за него. Естествено и аз съм против бруталните неща, но все пак да не прекаляваме в самарянството си (аз съм изявен мизантроп, само да отбележа )
А, и още нещо , Merces Letifer - ако не действаме импулсивно и необмислено, защо изобщо живеем?

Аз доколкото разбрах тук става въпрос не за даване на напразни илюзии, а за оня тип сляпо влюбени хора, които пърхат след теб като пеперудки, използват всеки удобен момент да ти се натресат, правят се уж на разсеяни, когато им показваш, че интересът им не е споделен и когато има покажеш ясно, че не са желани. С тези хора просто няма друг начин, та дори и да ги нагрубиш. По-добре да ги приземиш малко по-грубо, отколкото да си хранят напразни надежди и да ти почернят деня с досадното си присъствие. И мен много-много не ме свалят, но когато ми се е случвало ( ), съм изпитвала абсолютна неприязън към тия типове. Никак не ми говори добре за един мъж, когато вместо да приеме мъжки отказа ми и да се оттегли по кавалерски, гледа като теле и упорства, и като му покажеш / кажеш, че не те интересува, пълни очите със сълзи и пита какво толкова е направил, та си груба с него. Малко съм обстоятелствена, ама имам много лоши спомени в това отношение. Тогава случката беше още по-противна поради факта, че мъжът беше по-възрастен от майка ми. Така че за такива резачката и никаква милост. Защото като ги жали човек, те му се качват на главата и си правят илюзии.

Добре, този въпрос го изяснихме, към нахалниците е ясно отношението.

Ами какво се прави, когато от женската страна има приятелски чувства, а от мъжката - по-дълбоки (оф щях да пиша сексуални, разбирайте го както искате) ??