forum.uni-sofia.bg

Не помня дали някой го е пускал, не вярвам, разбира се и в числата, но като цяло не е лошо и води до размисъл... По този повод някой зададе въпроса "Да се оплакваме национална черта ли е?"

http://istini.hit.bg/

Не е национална, а човешка черта. Апетитът идва с яденето и прочие, а недоволството от това, дето имаш и ламтенето за още са известни с поетичното име "разум".

Като в старата песен:

"Леджър, Леджър, защо го направиии?
Леджър, ти имаше всичкоооооо!!!"

Аз незнам, дали е толкова общочовешка, колкото национална. В смисъл, загледайте се в някое социологическо проучване от тия, дето пускат от време на време по телевизията примерно в различните страни в ЕУ. Ние винаги сме най-нещастни, най-недоволни, най-онеправдани и т.н. Все някой ни е виновен. Е, пребройте само, колко протести се организираха лани и то ще се види, оплакваме ли се или не.

Е, ако ще се позоваваме на социологически проучвания, нали знаете кой е най-щастливият народ в световен мащаб? Май беше в Зимбабве или нещо такова.А според едно американско изследване :
``щастието няма нищо общо с условията на живот ! То зависи изцяло от гените, които носим в себе си. То иде не отвън, а изцяло отвътре.Всичко зависи от равнището, на което се намира конкретният човек. Не, не говорим за стандарт на живот или за образователно равнище. А просто за вашето лично равнище на щастието.``
Ако сега погледнем българското общество като един голям организъм-е, ники, нормално е да сме най-нещастни в ЕС, защото другите ни ``водят с няколко обиколки``. Остава обаче въпросът защо в Зимбабве са по-щастливи...

Това, че щастието е нещо относително и абстрактно до известна степен е ясно. Мисълта ми е, че българите вечно са недоволни от нещо. За нас няма реално значение, дали страната просперира или не. Това важи за огромната част от масата де. По моите скромни наблюдения в България почти никой не оценява напредъка. Вечно всички се оплакват от сума ти неща. Ама да се недоволства и протестира е най-лесното, а ние лесните неща ги владеем.

valandin написа:Е, ако ще се позоваваме на социологически проучвания, нали знаете кой е най-щастливият народ в световен мащаб? Май беше в Зимбабве или нещо такова.А според едно американско изследване :
``щастието няма нищо общо с условията на живот ! То зависи изцяло от гените, които носим в себе си. То иде не отвън, а изцяло отвътре.Всичко зависи от равнището, на което се намира конкретният човек. Не, не говорим за стандарт на живот или за образователно равнище. А просто за вашето лично равнище на щастието.``
Ако сега погледнем българското общество като един голям организъм-е, ники, нормално е да сме най-нещастни в ЕС, защото другите ни ``водят с няколко обиколки``. Остава обаче въпросът защо в Зимбабве са по-щастливи...

В Зимбабве са щастливи? Сигурно заради факта, че там всички са мултимилиардери.

Всички са мултимилиардери?!
offtopic-това лилаво много радва

Милиардери, дори мултимилиардери. Сигурно инфлацията е огромна и предполагам, че с един милиард трудно можеш да си купиш един хляб примерно.

А ако сме напълно благодарни и радостни от това, което имаме, но въпреки това искаме още - това вътрешно противоречие ли е, или естествена последица от задоволяването на определени нужди, което ни дава възможност да се фокусираме върху други?

* Не говоря само за материални придобивки, но също така за признание, успех, емоции и други неизмерими неща.

По данни от Yahoo! Finance от днес 1 000 000 000 (милиард) зимбабвийски долара е равен на 206 лв. и 85 ст.

Ехаааа! Е как няма да са щастливи

Още Сталин е казал:
Благодарността е кучешка болест...
Пък ние не сме кучета, нали? Как да сме благодарни?!?

Аз пък все си мисля, че пътят нагоре не минава през битки със старото и лошото, а през създаване на ново и добро. Ние май почти само първото се опитваме да правим...

А вие кои сте?

по-скоро мислим повече за себе си отколкото за това,което се случва в страната ни и очакваме тя да се "грижи" за всеки един от нас без ние да даваме нищо от себе си.
в действителност хората са разочаровани от политиката,управлението,празните обещания.... но наистина ако се абстрахираме от външния свят и се радваме на живота си ще бъдем щастливи. зависи от нас

ники написа:Това, че щастието е нещо относително и абстрактно до известна степен е ясно. Мисълта ми е, че българите вечно са недоволни от нещо. За нас няма реално значение, дали страната просперира или не. Това важи за огромната част от масата де. По моите скромни наблюдения в България почти никой не оценява напредъка. Вечно всички се оплакват от сума ти неща. Ама да се недоволства и протестира е най-лесното, а ние лесните неща ги владеем.

Навсякъде има протести, обаче по- силно застъпеното присъствие на гражданско общество при страните от ЕС, прави протестите им смислени, докато повечето от нашите са половинчати.

renesanz написа:по-скоро мислим повече за себе си отколкото за това,което се случва в страната ни и очакваме тя да се "грижи" за всеки един от нас без ние да даваме нищо от себе си.
в действителност хората са разочаровани от политиката,управлението,празните обещания.... но наистина ако се абстрахираме от външния свят и се радваме на живота си ще бъдем щастливи. зависи от нас

Според мен е по- добре да се опитаме да го коригираме с активна гражданска позиция и обществена дейност, отколкото с търсене на щастието, дори където е на изчезване, защото да се затворим в себе си означава да пренебрегнем егоистично всички останали и да оставим държавата на саморазрушение и всеки сам да се оправя с проблемите, всъщност, заради което нямаме гореспоменатото гражданско общество.