forum.uni-sofia.bg

Какво поискахте, какво получихте?
Аз по темата мога да напиша много - но утре

Балът и всичко свързано с него (подготовката, тръпката, афтърпартито) , Кандидатстудентска кампания и прием в СУ, запознах се с адски много готини и свестни хора, взех шофьорска книжка, първият 8ми декември готина година беше!

П.П. абе аз що не спя в 6 сутринта

Ооо, тая беше много натоварена година. В хронологичен ред кандидатстването и всичките напъни около него, завършването в училище, бала, най-вече него ще го запомня, изпитите, многото празнуване след изпитите, ходенето до Несебър с приятелите, заминаването на огромната част от най-добрите ми приятели в чужбина, влизането в СУ, новите приятели, които намерих там и като цяло обстановката, която ме изненада приятно...

ПП: Оо, сега видях от куанчи и се подсетих - и аз взех книжката след не едно премвждия, 8 декември беше като по вода. Преди 3-4 дена и приятелите ми се върнаха за празниците.

Беше егати бурната година за мен!

Февруари месец беше свързан с много голямо разочарование за мен, което направо си ме разтърси и ме сломи. Някак си успях да се съвзема и да продължа напред. Усилена подготовка за изпити, адски много четене после...Април месец рожден ден, после предварителни изпити, редовни...Пътувах като ненормална...Някак си успях да съчетая ученето със забавлението, не съм се заключвала у дома да чета. Е, малко ми беше сънят, ама нищо.
С класа ни беше супер яко, побъркахме се от смях...Чак накрая станахме задружни и осъзнахме колко държим един на друг.
http://img339.imageshack.us/my.php?imag ... 286cq7.jpg (Това го написахме на 1 голям лист, когато режеха дърветата около училището, някакви мъже бяха точно до прозорците ни и крещяхме и развявахме листа, бяха много смутени )
http://www.vbox7.com/play:7cb5ecc5 Тук има клипче с някои от яките моменти на класа.

Около бала пак имах неприятни новини и разочарования от човек, на когото много държа...Все пак супер щастила и усмихната си прекарах празник незабравимо!
Приеха ме и на 3те места, където кандидатствах, направих своя избор след множество колебания и страх да не сбъркам.
Отделих се от най-добрата ми приятелка, с която сме заедно от бебета. Учили сме винаги заедно. Сега тя е на единия край на България, аз на другия. Свикам с нов начин на живот. Май месец излезе и книга, в която имаше мои стихотворения. Общо взето мечтите ми се сбъдват малко по малко...
http://img387.imageshack.us/my.php?imag ... 006lu3.jpg
Сега остава да продължавам напред и да забравя всички негативни емоции, които ми се струпаха....Дано следващата година да е още по-хубава

Предпочитам да не я запомням.
Най-главното е, че това беше година, в която здравето ми се разклати.

Много комплексна година.

В началото всичко вървеше доста студентски - много учене, направо изтощително. Но мина сесията и не стана по-лесно, поне за момент - благодарение на прекрасната ми специалност. Разделих се с приятелката си, с което много или малко и разбих сърцето и все още чакам да ми се върне (нали знаете поговорката...). Разбрах, колко бързо забравят хората и колко правилна е една друга поговорка - "out of sight, out of mind". Така се "разделих" и с една купчина близки приятели, които сега са просто познати. Дойде юни месец - месецът на съдбата, за един първокурсник арабист. Вече бях попретръпнал, исках да мисля позитивно (не че ми се получаваше), но резултатът си е налице - 2ри курс, от първия път Лятото бях много навит веднага да започна работа - уви, това така и не стана. Но пък започнах да излизам с форумките и форумците, което беше безкрайно забавно и като цяло целият юли мина в това. През август бях на стоп из нашето черноморие и се спуснах и до Истанбул - определено един от най-ярките спомени тази година. Когато се върнах, минаха още два-три дни и отидох на рождения ден на нашата мила Ива - и там беше Тя. Направо си ме чакаше един вид, карма ли го наречете, какво ли, не знам и аз - но си беше love at first sight. Разбира се, няма пълно щастие и се оказа, че Тя е от друг град, което носи своите предимства и недостатъци... с преимущество на последните. След това като на шега, започнах работа в най-голямата компания в своя бранш в световен мащаб - и разбира се в началото бях много въодушевен. Бързо разбира се всичко това бе развенчано, че марката не прави фирмата, и всички негативни страни на мениджърството от българска страна лесно си проличаха. Но за това малко по-надолу.
Уви, лятото беше съпътствано и с здравословните проблеми на двете ми баби и за съжаление, най-лошият възможен изход за едната от тях
Започна есента, която прекарвах основно в напълно безмислено темерутско висене в бизнес парка по 5 дена в седмицата и 2 дена, които бяха като сбъдната приказка в Пловдив По-късно започна и моята арабистска втора година, която започнах с презумцията, че всичко ще е много по-лесно, много по-добре от първата. Но не би - започнаха се буквално от първия ден големите изисквания, непосилните домашни за 2 дена, контролните, текстовете Всичко това би било добре, ако и не работех, даже не бих посмял да недоволствам (не че сега съм в позиция да го правя). На работа нещата всъщност потръгнаха - заработих в екип с хората, които исках , но все още не бях на ясно с естеството на работата. Мога да обобщя, че работата е много, адски много и адски еднообразна. Всичко това може да се преглътне с 4те дена почивка на цикъл, но разбира се, ако правиш каквото е предвидено в тия четири дни - да почиваш. Имаше прекрасни дни този почти приключил семестър, в който се прибирах в 08 сутринта от нощна смяна и ставах в 10 (да, пак сутринта) за да отида на лекции до 16, след което имах около 1 час да "дремна" преди новата 12 часова нощна смяна. Покрай всички тези "упражнения" си развалих здравето много, освен от огромните количества кофеин, таурин, гуарана и всякакви такива, поради естеството на нещата (седене на компютър и никакво движение) отново наддадох килограми и макар и да изглеждам все още прилично, не се чувствам така. Освен всички тези лични неща, за пореден път, бях леко очуден от действията на определени хора, което за пореден път ми доказа, че почти нищо от това, което виждаш не е реално. Стига толкова за работа.
В университета, освен че изпусках адски много и не се справях като цяло с материала (всъщност, защо говоря в минало време?), усетих и друго нещо. Понеже бяхме разделени на групи първата година и мойта се състоеше от 3ма души, някак си не обръщах внимание на другите колеги. Та вече сме всички заедно, уж всички сме много мотивирани и сме там заради едно и също нещо, имаме толкова много общи интереси, щом сме минали първата година (само 20 от началните 45 сме останали), обаче... нищо не знам за тях. Както и те за мен. Но никой няма и желание да разбере нещо повече за другия. За което лично на мен ми пука, понеже си харесвам колегите, всеки е индивидуален и изпъква от тълпата по свой си, уникален начин. И ми се иска да ги познавам повече.
Покрай мъченето да съчетая учене + работа + Нея, навсякъде съм непълноценен и поговорката от началото пак е в сила. В резултат, останах някак си сам, с много познати, но почти без приятели. Което по принцип никога не ми е било приоритет, но някак си сега усещам, че нещата са стигнали своето критично дъно.
Настрани самосъжалението, точно за Коледа нещата бяха вътрешно приети от мен и планът за тяхното "оправяне" вече се избистряше в главата ми, когато се случи... не, няма да споделя какво точно, понеже е твърде лично. Но това е едно от нещата, които на човек никога няма да му дойде на ум, че нещо такова може да се случи точно на неговото семейство, на неговите майка и баща...
В резултат годината си беше типична rollercoaster, нагоре, надолу, като в последните седмици/месеци нещата потръгнаха повече надолу и затова си позволявам да изпиша толкова дълъг и личен пост, в публичен форум

Да видим 2009.

Първоначално мислех да прескоча темата, щото вярвах, че годината, чиито последни часове изтичат вече, не заслужава да й обръщам чак толкова голямо внимание... Но... прочетох горните мнения и се замислих ...

Май има за какво да се радвам, за какво да съм благодарна и от какво да съм недоволна. Във всички случаи ще запомня 2008 година...

Напуснах УНСС и зарязах перспективната специалност, обезсмислих целия труд по взимането на изпитите, времето и средствата, които вложих там.

Преживях наново трепетите по кандидатстудентските изпити... главозамаях се от високите оценки

после се скрих от цивилизацията, за да си почина от всичко и всички... И прекарах цяла седмица сама със себе си... Направих равносметка и взех решения..

След това приключих най-дългата и изтощаваща връзка в моя живот по мелодраматичен начин... Освободих се

Направих много гафове, заплетох конците и ще трябва догодина да ги разплитам.

И това, с което наистина ще запомня годината, е един човек, който ме накара да почувствам неща, които никога не бях изпитвала досега!
Беше хубава година... Искам пак!

година,в която за пореден път успях да измисля ново начинание! дано този път е за добро.
за първи път отидох в Гърция с приятелите. скапах се от физически труд около ремонтите. започнах първата си сериозна работа и съм доволна. успях да направя 3 леки ПТП-а (мн леки), от юни месец имам котка,която след много много проблеми от старана на роднините успя да заживее у нас поредната година,в която имаше любовни радости,трепети,драми,сълзи и нерви.....
абе не беше лоша година

Тежка година, натоварена с твърде много случки, наблъскани в няколко месеца

Хъммм....

беше година на много промени и на много нови начала. Далеч не всички бяха хубави. за съжаление имаше и твърде много краища. по-миналата повече ми харесваше.

ще я запомня с тфа 4е ба4ках като луда да си платя кандидатстудентските курсове и куверта за бала

Поисках всичко и получих всичко. Но разбрах, че не е това начинът да се живее.