Сега ще разкажа моята искрена и лична история...
Всичко започна, когато бях десети клас и имах работа към Софийския(Ректората). Тогава минах по стълбището и разбрах, че това ще бъде стълбището на моя бъдещ втори дом. По чисто романтични причини.
След това, края на десети клас избрах и какво ще уча - археология. Само дето нито учителите ми, нито родителите ми бяха съгласни (тъй като имах разностранни интереси и се справях с всичко еднакво добре - способност, която в 12-ти клас напълно и безвъзвратно изгубих, но...), затова оставих окончателното решение за по-натам. Междувременно по Химия правихме презентация на английски и с пауърпойнт пред чуждестранни професори, съответно аз приех тази задача повече от сериозно (бях подготвила материалите още през февруари, та за май да ми остане само да ги науча). Запалих се много, винаги съм обичала химията, но не повече от историята, ако трябва да съм честна( за това е виновна майка ми, която от мъничка ме мъкне по разкопки и исторически обекти не защото работи такава професия, а защото е любител, откачен и вманиачен при това
).
Впрочем тук трябва да кажа, че от самото начало тръгнах с идеята да не мръдам от София, т.е да продължа да си уча тук (ако остана да уча в България, тъй като по-малка исках да замина за Англия. Накрая обаче задуха друг вятър и имах реалната възможност да замина за Германия...но отказах, разбира се. Рано ми е още.).
В 11-ти клас повечето ми съученици бяха решили какво да учат - разбира се, право, журналистика...нали бяхме такъв профил. Аз обаче все още си спомнях разговора с учителката ми в края на предишната година, как уж съм била родена да уча Химия. Аз - на шега - попитах дали все някъде има специалност, която да комбинира Химия и История и за моя огромна изненада госпожицата ми каза, че май има, но че трябвало да проучи въпроса по-подробно. Каза ми само името, а именно - Археометрия. Още тогава знаех, че това ще е нещото, което ще уча занапред, само дето нещата са по-сложни и това нещо не се записва от първата година, а след като вземеш магистратура по един от двата предмета (или нещо такова беше...). Сега оставаше единствено да реша с какво да кандидатствам, а това хич не беше лесен избор. По същото това време госпожата ми по история ми предложи да участвам в състезание на СУ по случай годишнина от смъртта на Васил Левски с писмена работа върху дейността на Апостола. Съгласих се, разбира се. Прекарах седмици в драскане, четене на книги и т.н. Накрая получих 5.25 , а ,разбира се, за да минеш напред (устно представяне и защита на работата), трябваше да имаш 5,50. Е, не бях баш пред умирачка, но все пак се ядосах. И точно тогава реших, че избирам химията. И слава Богу! Така се свързах с една от най-любимите ми преподавателки и тя се съгласи да ме подготвя. Това беше края на май, 11-ти клас. На уроци при тази прекрасна жена, която ми стана повече от приятелка, ходих до юни тази година.
С нея говорихме за ВУЗовете в София, където се учи химия. Е, това са Химическият факултет на СУ (който междувпрочем ми е на точно пет-шест минути от вкъщи) - с най-новата и добра специалност Компютърна Химия (а аз обичам компютрите и програмирането), ХТИ (или както там му е новото име) и по-точно немският му отдел (защото на курсове по немски ходя от началото на 11-ти клас, а утре почва годината и там, хахаха) и МА, само дето биология не понасям (въпреки че след седми клас исках да кандидатствам в НПМГ), та този вариант въобще не влизаще в сметките ми. Да, всичко се нареждаше перфектно.
Всичко се и нареди перфектно до момента, в който ме приеха и на двете места и аз трябваше да избирам. От немския отдел на ХТИ излизаш с реална немска диплома, а да си намериш работа след това е невероятно лесно, защото немските фирми сами ще те издирят и подпомогнат. Освен това има специализация в Германия и - какво по-хубаво ? Само че се срещнах с едно момче, сега трети курс там, което ми разясни всичко - от ХТИ излизаш инженер, а това ИЗОБЩО не е за мен. Ужасих се, че съм прекарала толкова време в премисляне на възможности, при положение, че механика, термодинамика и тем подобни въобще не се виждам да уча. И така, тъй като съм човек на теорията и науката преди всичко, избрах ХФ на СУ. Невероятна специалност, от която имам огромни очаквания. След това, ако може, ще запиша Археометрия (след 5 години...) и ще уча и история. Това, което най-много искам, е да работя в музей или лаборатория. Може и в МВР...евентуално.
В общи линии е това. В процеса на подготовка за изпитите разбрах, че химията е моето истинско призвание. Обичам я, дори съм влюбена в нея, това е велика наука, която учи на много неща. Да не говорим, че уроците бяха едни от най-приятните моменти, които съм имала в живота си, но това вече е съвсем друга тема
Реших да пусна една, поне за мен, интересна тема свързана със СУ.
, защото било хубаво и престижно. Като малка и аз исках, но с годините интересите ми се насочиха към по-друга посока. Да, щеше да ми хареса и тая специалност, но нямаше да съм аз. Обичам много литературата...Исках да пиша, та реших да се насоча към Журналистика, Българска филология или Психология. Писах на първо място Журналистика, после филологията. На първо класиране балът не ми стигна за специалностите от факултета по журналистика, но ме приеха филология. Зарадвах се и реших, че няма да чакам други класирания, защото тая специалност ще ми хареса. Засега не съжалявам, наистина ми е интересно.
