Кампанията за прием на магистранти започва с подаването на документи за кандидатстване в определените срокове и последващо явяване на събеседвания, което също е по график, предварително обявен от съответния факултет (в случая БФ).
Балообразуването за ГКИ е следното:1. оценката от конкурсния изпит ( събеседването), умножена с коефициент 2; 2. средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование (среден успех от семестриалните изпити и среден успех от държавните изпити); 3. оценката по Генетика от дипломата за бакалавър. Това показва, че кандидатите трябва да имат бакалавърска степен в професионални направления Биотехнологии или биологически науки.
Конспектът покрива материала, изучаван в курсовете по биохимия, генетика, генно инженерство, основи на БТ производства, молекулярна биология, животински клетъчни и тъканни култури и хибридомни технологии, растителни клетъчни и тъканни култури, ензимология, биофизика и др. Като разгледаш подробно конспекта ще се ориентираш за кои курсове става въпрос.
КОНСПЕКТ ЗА ПРИЕМ В МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА "ГЕННО И КЛЕТЪЧНО ИНЖЕНЕРСТВО"
1. Белтъци. Градивни единици. Строеж на полипептидните вериги. Пептидна връзка. Нива на структурна организация на белтъците.
2. Структурни мотиви в белтъците. Доменна организация и значение. Белтъци със специфични функции – връзка между структура и функция (колагени, кератини, антитела, хемоглобин и др.)
3. Каталитични свойства на белтъците. Ензими. Коензими. Механизъм на ензимното действие. Регулиране на ензимната активност. Алостерично повлияване. Ковалентни модификации
4. Метаболизъм на въглехидратите. Разграждане на поли- и олиго-захариди. Гликолитичен обменен път. Цикъл на Кребс. Хетеротрофна биосинтеза на въглехидрати
5. Електрон-транспортни вериги. Механизми на енергетично спрягане. Формиране на електрохимичен градиент на протони в митохондриални и фотосинтетични мембрани. АТФ-синтетазен комплекс
6. Метаболизъм на липидите. Метаболизъм на триглицероли и фосфолипиди. Разграждане на мастните киселини – в-окисление. Биосинтез на мастни киселини. Метаболизъм на холестерола
7. ДНК. Структура. Организация на про- и еукариотния геном
8. Хроматин структурна организация. Хромозоми структура и организация. Гени, съвременна представа за гена при про- и еукариотните представители
9. Биосинтеза на ДНК (репликация) – обща характеристика. Белтъчен апарат на репликацията. Молекулен механизъм
10. Увреждане и поправка на ДНК. Възникване на увреждания. Мутации. Механизми за поправка на ДНК
11. Преструктуриране на генома. Подвижни генетични елементи. Транспозони
12. Видове рекомбинация – обща и мястоспецифична. Генетичен контрол на рекомбинацията. Генетични доказателства за линейното разположение на гените в хромозомите. Кросинговер. Супергени
13. Структура на РНК. Видове РНК-и. Биосинтеза на РНК (транскрипция). Механизъм на транскрипцията. Ензими, участващи в процеса. Следсинтетични промени
14. Регулация на транскрипцията при прокариоти и еукариоти
15. Фина генна структура. Алелизъм и критерии за алелизъм. Стъпаловиден псевдоалелизъм, тестове за алелизъм. Рекомбинационен анализ. Съвременна представа за гена. Цистрон, мутон, рекон, алел
16. Генетичен код – особености. Биосинтеза на белтъците (транслация). Етапи. Белтъчни фактори. Особености при про- и еукариоти. Рибозома. Функционално-важни участъци. Регулация на транслацията
17. Посттранслационни промени. Гликозилиране, ковалентни модификации. Сортиране, пренос и насочване на белтъците
18. Трансформация – молекулни механизми. Трансдукция – видове
19. Рекомбинанатни ДНК-и. Ензими, използвани за получаването им. Молекулно клониране. Вектори
20. Системи за клониране и маркиране.Геномни, хромозомни и к-ДНК-бибилиотеки. Методи за секвениране на ДНК. Примери за приложение. ГМО и съхраняване на биоразнообразието. Геномно клониране Геномни библиотеки. Приложение на генното клониране в съвременните биотехнологии
21. Място специфична /насочена/ мутагенеза
22. Приложение на генното клониране в съвременните биотехнологии
23. Хибридизация на ДНК – общи принципи на молекулната хибридизация. Southern, Northern и in situ хибридизации, приложение
24. Фотосинтеза – същност и значение. Пластиди – пластидни пигменти. Светлинна фаза на фотосинтезата. Енергетика на фотосинтетичния процес. Миграция и преразпределение на енергията на възбуждане в пигментния апарат. Фотосинтетични реакционни центрове. Първа и втора фотосистеми. Комплекси от електронни преносители. Фотосинтетично фотофосфорилиране. Циклично и нециклично. Фотоокисление на водата
25. Методи за култивиране на микроорганизми. Периодичен метод, периодично култивиране с подхранване (feed-batch culture) и отливно-доливен метод (repeated feed-batch culture)
26. Растителни клетъчни култури. Условия на култивиране. Получаване на биологично активни вещества от тях. Имобилизиране на растителни клетки
27. Животински клетъчни и тъканни култури. Култивиране – проблеми и перспективи
За магистърска програма "Геника", конспекта е доста по- различен, като не са включени теми от посочените по- горе типични курсове за биотехнолози. Липсват и теми от курсовете по биохимия, ензимология, биофизика. Конспектът обхваща доста подробно класическата и съвременна генетика. Общо взето 99% от темите са от курса по генетика.
КОНСПЕКТ ЗА ПРИЕМ В МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА "ГЕНЕТИКА"
1. Предмет, задачи и значение на генетиката. Основни етапи в развитието на генетиката. Методи за генетичени изследвания. Функционална генетика – геномика
2. Организация на генома при вируси, бактерии, синьо-зелени водорасли, нисши и висши еукариоти. Общ преглед и принципни различия
3. Хромозоми, химичен състав на хромозомите. Организация на ДНК в хромозомите – нива. Структурна организация на хроматина, видове ДНК, фракции (последователности). Изкуствени хромозоми – YAC и BAC (Yeast artificial chromosome and Bacterial arificial chromosome)
4. Цитологични основи на половото размножаване. Мейоза, фази на мейозата. Особености на мейозата и биологично значение. Молекулярен механизъм на конюгация на хромозомите. Генетичен контрол. Формиране на синаптонемален комплекс, структура, състав и функции на синаптонемалния комплекс
5. Същност и поведение на генетичния материал. Нуклеиновите киселини като генетичен матирал.
Доказателства за съхранение и предаване на генетичната информация от нуклеиновите киселини. Химичен състав, структура и химична стабилност на нуклеиновите киселини. Модел на Уотсън и Крик за структурата на ДНК. Различни форми /А, В, С и Z/ на двойноверижна ДНК и значение
6. Общи свойства на репликацията на ДНК. Начини за репликация, които допуска двойноверижния модел на ДНК – доказателства. Механизъм на репликацията (полимеризация на ДНК в репликационната верига). Инициация, елонгация и терминация на репликацията
7. Начини на репликация при различните структури ДНК. Репликация при едноверижни ДНК молекули (репликация при G4, M13, OX174). Структура на репликоните при прокариоти – E. coli. Репликация на двойноверижни кръгови молекули ДНК (rolling circle replication) сигма (т) тип репликация. Тита (ф) тип репликация, механизми. Репликация при еукариоти. Лицензиращи фактори, метилиране в ориджините и контрол на реплекацията
8. Генетичен анализ, методи, нива на генетичния анализ и особености. Унаследяване при монохибридно кръстосване. Първи и втори закон на Мендел. Цитологични основи на монохибридното унаследяване. Хибридологичен метод, особености. Условия, осигуряващи проявлението на закона за разпадането. Гаметно разпадане
9. Генетичен анализ при взаимодействие на гените. Общи положения. Алелно и неалелно взаимодействие на гените. Изменение на разпадането при взаимодействие на гените. Комплементарност. Епистаз
10. Хромозомни основи на наследствеността. Разпадане по пол и роля на хромозомите при определяне на пола. Унаследяване на признаците свързани с пола при хетерогаметни мъжки и хетерогаметни женски индивиди
11. Унаследяване при неотделяне на половите хромозоми. Полов хроматин. Унаследяване на ограничени и зависими от пола признаци. Балансова и физиологична теории за определяне на пола. Интерсекси. Хермафродитизъм и гинандоморфизъм. Гени, изменящи пола. Полова детерминация и полова диференциация
12. Свързано унаследяване. Рекомбинация (кросинговър) видове молекулярни механизми на общата рекомбинация. Моделна Холидей, Радинг и Шостак. Генетичен контрол на рекомбинацията.Място – специфична рекомбинация. Молекулярни механизми на място-специфичната рекомбинация
13. Генетични доказателства за кросинговъра. Линейно разположение на гените в хромозомата. Единичен, двоен и множествен кросинговър. Интерференция. Коефициент на съвпадение. Генна конверсия. Локализация на гените в хромозомите
14. Цитологични доказателства за кросинговъра. Съставяне на генетични карти (метод на препокриващите се делеции). Коефициент на кросинговър. Фактори, влияещи върху кросинговъра
15. Генетичен анализ на микроорганизмите. Генетични елементи но E. coli. Особености на размножаването на микроорганизмите. Трансформация – механизми. Трансдукция – видове. Конюгация. Физическо картиране на гени при бактерии чрез прекъсване на половия процес (конюгация)
16. Генетика на соматичните клетки. Картиране на човешкия геном. Клетъчна хибридизация in vitro, особености и значение. Отбор на клетъчни хибриди по метода ХАТ. Диференциално (ивичесто) оцветяване на човешките хромозоми. In situ хибридизация
17. Мутации. Обща характеристика на мутационния процес. Класификация на мутациите. Фактори, предизвикващи мутации. Генни мутации, обща характеристика ш класификация на генните мутации. Множествен алелизъм. Молекулни механизми на генните мутации. Хромозомни аберации. Механизъм на възникване, цитогенетична характеристика на хромозомните аберации. Геномни мутации. Полиплоидия, анеуплоидия, тризомия е хаплоидия. Произход, фенотипна и цитогенетична характеристика. Генетичен анализ при авто- и алополиплоидите. Методи за откриване на мутациите. Спонтанен мутационен процес
18. Репарация на мутационните повреди в ДНК, типове – фотореактивация, ексцезионна репарация и пострепликативна репарация
19. Фина (вътрешна) структура на гена. Алелизъм и критерии за алелизам. Стъпаловиден алелизъм. Псевдоалелизъм. Функционален и рекомбинативен тест на Морган. Цис-транс тест за алелизъм. Природа на мутациите в областта r2. Картиране на r2 мутациите чрез делеции. Крайна разделителна способност на рекомбинационния анализ. Съвременна представа за гена. Ново определение на генетичната терминология – цистрон, мутон, рекон и алел
20. Пренос на информация в клетката. Видове преноси. Всеобщ пренос – видове. Молекулни механизми на всеобщия тип преноси от ДНК – РНК- транскрипция.Промотори, структура и функции. Регулация на транскрипцията. Фактори, участващи в транскрипционния процес (r, s, Nus A, Nus B, Nus E, Nus G, Zink finger motif). Малки РНК молекули sens и antisens и регулация на транскрипцията. Интерферентни РНК (RNAi). Каталитични РНК молекули. Hammer head РНК – структура и функции. Издателска функция на РНК
21. Всеобщ пренос на информация от РНК – белтък – транслация. Механизми на транслация
22. Частен пренос на информация, видове и механизми: РНК-ДНК, РНК-РНК, ДНК белтък. Забранен пренос, видове
23. Генетичен код. Генетични доказателства за природата на кода. Структура на генетичния код. Митохондриален генетичен код
24. Подвижни генетични елементи – транспозони. Рекомбинантни ДНК молекули – генно инженерство, същност и значение. Генетично модифицирани организми – ГМО, перспективи проблеми и значение
25. Регулация на генетичната активност при прокариоти. Lac, Trp, Ara- оперони. Регулация посредством място-специфична рекомбинация.Регулация на генетичната активност при еукариоти. Метилиране на ДНК, значение.
Балообразуването е същото както при ГКИ.
Дано информацията, която ти дадох да ти е от полза.
Ако има друго питай. Мога да ти разкажа подробно за ГКИ и не чак толкова подробно за "Генетика" (само за общите курсовете).
). Като учебен план не е лошо замислена, дори напротив- учебния план отговоря на учебните планове на тази магистърска програма в повечето реномирани чужди унита. Но както всяка специалност има още какво да се желае- например да се увеличи хорариума на някои курсове ( напр. биоинформатиката да се учи два семестъра, а не един), да се подобри материалната база за упраженията, което въпреки, че е с бавни темпове в БФ вече се случва и т.н