30 години от смъртта на Георги Марков
Публикувано на: 05 Сеп 2008, 20:04
На 7 септември тази година се навършват три десетилетия от шестдесет и седмия рожден ден на другаря Тодор Живков.Респективно и от покушението срещу Георги Марков.
За да се охарактеризира вниманието,което се отдава у нас на водения под разработка "Скитник" в ДС български писател, драматург, есеист и дисидент, си струва само да споменем, че написаното за него в страницата в англоезичната Уикипедия надхвърля това в българската."Задочните репортажи", "Жените на Варшава" и "Портретът на моя двойник" няма да ги намерите на рафтовете в "Хеликон" или другите вериги книжарници.Пиесите му "Аз бях той","Да се провреш под дъгата", "Архангел Михаил"(получила първа награда на Единбургския театрален фестивал) и много други не се играят по родните сцени.
Да говоря за достойнствата му като човек и творец ми се струва излишно.Ще оставя само два откъса от негови писма в емиграция до Димитър Бочев,също български писател и емигрант:
"Все повече ме смайва впечатлението,че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът,нито тероризмът,нито каквито и да са революционни или контрареволюционни евангелия, а главно(може би дори единствено) това мъничко,подличко,егоистично,добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш своето живуркане, като се присламчиш към някой октопод,който има нужда от теб да му чистиш пипалата"
"От много време вече не вярвам в "свободата на словото",която на практика се свежда и в двата свята да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува(...)Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията"
За да се охарактеризира вниманието,което се отдава у нас на водения под разработка "Скитник" в ДС български писател, драматург, есеист и дисидент, си струва само да споменем, че написаното за него в страницата в англоезичната Уикипедия надхвърля това в българската."Задочните репортажи", "Жените на Варшава" и "Портретът на моя двойник" няма да ги намерите на рафтовете в "Хеликон" или другите вериги книжарници.Пиесите му "Аз бях той","Да се провреш под дъгата", "Архангел Михаил"(получила първа награда на Единбургския театрален фестивал) и много други не се играят по родните сцени.
Да говоря за достойнствата му като човек и творец ми се струва излишно.Ще оставя само два откъса от негови писма в емиграция до Димитър Бочев,също български писател и емигрант:
"Все повече ме смайва впечатлението,че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът,нито тероризмът,нито каквито и да са революционни или контрареволюционни евангелия, а главно(може би дори единствено) това мъничко,подличко,егоистично,добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш своето живуркане, като се присламчиш към някой октопод,който има нужда от теб да му чистиш пипалата"
"От много време вече не вярвам в "свободата на словото",която на практика се свежда и в двата свята да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува(...)Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията"