forum.uni-sofia.bg

http://joruel.blogspot.com/2008/08/blog-post_18.html

Тъй като съм на вълна Ерих Мария Ремарк в момента, нямаше как да не споделя с вас едно мое откритие относно неговото творчество. Публикувах го в блога си, но ви го предлагам и тук. Някой, който е чел, може да сподели дали е съгласен или напротив

Продължава пътуването ми през творчеството на Ремарк. След като прочетох „Черният обелиск” преди няколко месеца, това лято се запознах отблизо с „Живот назаем” и „Триумфалната арка”. След вълнуващата ми първа среща с „На западния фронт нищо ново” в ученическите години и породилото се у мен желание да надникна в света на Ремарк, започнах малко по малко да си набавям/ взимам назаем/ купувам всички негови произведения, издадени на български. Така минах през „Сенки в рая”, „Обратният път”, „Искрица живот”, „Време да се живее и време да се мре”. И оттам събирах шепа след шепа наблюденията си за автора, за неговите мисли и идеи, за внушенията му... Какво научих? Естествено, това, което знаят и повечето хора на първо четене – писател със силно изразена антифашистка насоченост, писател-реалист за годините на Първата световна война, върл противник на хитлеристкия режим; книгите му са горени от нацистите, а самият той живее далеч от родината си през голяма част от живота си. Дотук добре. Но има и някои други неща, които успях да прозра и ме удивиха...
Според моето скромно мнение Ремарк е бил страшен любител на чашката. Просто е невероятно как във всяка своя книга отделя толкова много място на алкохола. Стопроцентов фен! На езика ми е да кажа алкохолик, но може да се допусне, че просто е бил ценител. Само че един ценител едва ли би обрамчвал целия процес на комуникация между всичките си по-главни персонажи с чашката. От чашка до чашка – това представляват диалозите на Ремарковите герои. От бутилката калвадос, през бутилката ликьор, вувре на обяд, водка и какво ли още не. Първото ми подобно впечатление се роди, докато четях „Сенки в рая”. Там любовта между двамата главни герои в общи линии минава през бутилката водка с мезе – тенджера изпросена манджа. Скандал ли ще стане, пикник ли ще си направят, на пейка ли ще седнат – двамата неизменно къркаха водчица и размишляваха за света. „Черният обелиск” донася напредък в повествованието – има си дори цял герой, който е постоянно пиян. При това е фелдфебел, с разяден от алкохолизъм черен дроб и лют пруски нрав. Всяка вечер опикаваше въпросния черен обелиск и накрая едва не умря от пиене. Самата книга предлага особени пасажи с разкази и случки на надпиване, пиянски изстъпления и постижения в областта. „Живот назаем” е тежко, горчиво четиво, в което обаче прозира тънкото познание на автора за чревоугодничеството. Болната от туберкулоза и нейния любим автомобилен състезател преживяват основно по парижките ресторанти, където пийват ли, пийват разнообразни напитки. При това Ремарк не се задоволява да посочи вида алкохол, но смело конкретизира година, реколта, изба и т.н. Истински познавач, бих казал.
Дори в безспорния ми фаворит – „Време да се живее и време да се мре” всичко се завърта около една бутилка вино, която завърналият се в родината солдат изпива романтично с младата арийка и от това се ражда една кратка и отчайващо красива любов. Въпросният роман извежда в чист вид и една друга типична за Ремарк линия – на „подарения живот”, който се живее туки сега без мисъл за бъдещето. Но това може да стане обект на друга статия. Тук сме се събрали да говорим за алкохола на Ремарк. Или за Ремарк и алкохола. Последната прочетена от мен книга – „Триумфалната арка”, с ръка на сърцето мога да посоча като истински апотеоз на алкохола. Страстта на Ремарк в пълен мащаб. Всяка страница дъха на джибри. Не е истина просто! Четях и не можех да повярвам колко правилно съм се бил замислил още от „Сенки в рая”. Какво се случва? Действието се развива в Париж. Един лекар-бежанец спасява млада жена от самоубийство. Като я сгрява с няколко глътки ( „Елате да пийнем нещо — каза той”). Завързва се съспенс – двамата излизат на по чашка или две. Той я води в любимата си кръчма, където обръщат още някоя бутилчица.

— Искате ли още една чашка? — попита Равик. Тя кимна.
Той даде знак на келнера.
— Още два калвадоса, но в по-големи чаши.
— В по-големи чаши ли? И по-пълни?
— Да.
— Значи, два двойни калвадоса.
— Отгатнахте.

Следва бурна връзка, гарнирана с бутилки на ставане и на лягане, а в паузите лекарят запива с един приятел-руснак. Или сам. Защо не? Масовите ситуации в ресторанта или нощния клуб са обилно гарнирани с разнообразни спиртове. Любимо питие на лекаря и младата женица става калвадосът. Намират си дори и един келнер-чудак, който помни точно какво са пили двамата седмици преди това, гордо отбелязва авторът. Мислех да си отбелязвам колко пъти героите се отдават на порока, но скоро се уверих, че бих обсипал цялата книга с бележки. Затова ще приключа до тук. Ремарк е забележителен писател, няма спор. Умел психолог и убеден пацифист. А любител на чашката – в това просто няма съмнение!

— Стига! Не ми се пие.
— Полупразните чаши са нещо отвратително. Не я изпивай, ако не искаш.
— Защо? Това е цяло разсипничество.
Равик вдигна глава. Видя умното, добродушно лице и се усмихна.
— Разсипничество! Вечният страх на французите. Защо да пестиш, когато животът не ти спестява нищо?
— Да, но тук става дума за търговия, а това е съвсем друго.
— Да пием тогава по този повод — изсмя се Равик. — Какво би било светът без търговския морал?

И аз така си мисля за Ремарк, но по това време след Първата световна война и около нея много от големите писатели се пропиват, опитвайки се да възприемат самоизтреблението на човешкия род.... Идва ми наум за Хемингуей....
In vino veritas! И ние така, без да сме дори малки писатели....

И аз съм си го мислила. Честно казано от количествата изпит алкохол там би трябвало всички да погинат от цироза до 100тната страница Но и друго ми е правило впечатление - как повечето герои сякаш не ги хваща зловещо. Вероятно са станали устойчиви )
Бтв "Триумфалната Арка" най не ми хареса от прочетените негови творби. Много е някак... натежала от... човешки действия, които - макар да разбирам донякъде - не ги чувствам близки....

^^Ремарк ми е сред най-любимите писатели

Ремарк е един от авторите,които в осми клас ме запалиха по "мейнстрийма".
Освен момента с алкохола,останах и с впечатлението,че във всичките му книги се случва едно и също - не само заради военно-емигрантската тематика,но и любовните истории;даже,доколкото си спомням,все имаше някой гадняр,когото протагонистът трепеше или му отмъщаваше по някакъв начин (старшината в "На западния фронт...",някакви фашисти в "Трима другари",които убиха единия от тримата;мисля,че в "Нощ в Лисабон" пак трепеше някакъв немски войник - върл нацист;във "Време да се живее" не си спомням,но като нищо и там ще е имало),осъзнавайки,че е длъжен да извърши грях.
А Хемингуей е цял трезвеник в сравнение с Фицджералд.Макар че и Франсис по-бързо се е напивал де...Иначе "Сбогом на оръжията" доста прилича на книгите на Ремарк.И "За кого бие камбаната" тоже.
Последното,което ми допадна на тази тематика, пък беше сборникът "Кабаре" на Кристофър Ишърууд,по мотиви от който е заснет едноименният филм.

чел съм само "На Западния Фронт...". Допадна ми, но като че ли ми беше достатъчно.

Хем винаги ми е бил по-симпатичен от Ремарк, а и, държа да отбележа, е къде- къде по-класен алкохолик. Все пак не случайно в едно заведение в Куба днес има паметник на Хем, пред който барманите всеки ден сервират Папа Добле. Причина за това е, че това барче е родното място на коктейла, а Папа е негов автор(х


иначе маниите на авторите винаги са ми били любима тема. Лично аз харесвам Lewis Caroll, който си е падал по малко наркоман, епилептик и педофил. Сладко, нали? (х

Друга моя слабост в това отношение е Едгар Алан По. Харесвам хора, които са убедени, че са твърде талантливи, за да съществуват, а накрая ги намират мъртви на пейка. Освен това По е имал брак със своя 13 годишна братовчедка, което го прави още по-симпатичен.

бтв наскоро Дискавъри показваха един филм, според който цялата английска поезия на декадентството води началото си от опиума. Не че Рембо и Верлен във Франция са правили по-мили неща.

въобще...литературата дава широко поле за извращения.

Аз също съм чела доста книги на Ремарк и ми е сред любимите автори - към 6 книги съм му чела, не че е рекорд де. Обезателно мотива за алкохола се появява нон стоп, но аз като цяло си дадох сметка, че в творчеството на Ремарк има доста повтаряемост. Не само, че героите винаги запиват, но и винаги умират накрая. Обикновено се следва един модел - започва се с някакво много тежко положение на героите, после се появява уж реалната надежда всичко да се оправи и точно, когато решиш, че за разлика от предишните 5 книги, които си му прочел ще има хепи енд (не че го вярваш истински де), всичко отново се скапва и следва мъчителната смърт на общо взето всички герои, към които си се привързал по някакъв начин. Иначе първата, която прочетох беше "Живот на заем" и тя ме запали, после се начетох доста и друга любима ми стана "Триумфалната арка". И като е темата за алкохола, толкова интересен ми стана тоя калвадос заради Равик, че си казах, че първият път когато се напия ще е именно с калвадос. Е досега не съм пила ябълкова ракия, а дали не съм се напивала е вече друг въпрос

Калвадосът е просташко питие, подходящо да внуши идеята да криза и безнадеждност! Ако си падаш по плодовите сиропчета/ракии, опитай Вилиамова ракия!

В общи линии има и една друга типична особеност на Ремарк - всичките му герои са абсолютни нещастници. Равик е добър пример за това. Емигрант, живеещ ден за ден - талантлив лекар, но осъден от съдбата на жалко съществувание в чуждата страна. Героят от "Време да се живее..." ми беше най-симпатичен. Но той пък умря толкова жалко, че ми идеше да крещя псувни по адрес на Ремарк през прозореца. А всичко можеше да се развие по съвсем друг начин... Адска книга!

Относно алкохола мен определено ме кефи фелдфебела от "Черният обелиск". Второстепенен герой, но толкова умилителен... В постоянството, с което всяка нощ опикаваше черния обелиск се крие нещо толкова немско... Истински герой на своето време. Иначе и той е жалък нещастник. но пък какъв познавач на спиртните питиета само!

Страстта към алкохола, както се доказва в случая, не изключва дълбоката хуманност и еродираност. Рядко откровените пиячи са и толкова велики личности!

radja написа: въобще...литературата дава широко поле за извращения.

Е,аз мога да ти изредя още толкова автори,които са били пълни пуритани и консерватори.
Но че има доста извратеняци - има.Макар че аз бих обърнал мисълта ти наопаки - извращенията дават широко поле за литература. ;=)

Майчице, в момента чета "Трима другари" и тук алкохолизмът надминава очакванията ми! Ще споделя като я дочета...

Vintersorg написа:Майчице, в момента чета "Трима другари" и тук алкохолизмът надминава очакванията ми! Ще споделя като я дочета...

Ахахахах тъкмо докато ти четях първия пост в мен напираше въпросът как така не си споменал "Трима другари" Както си написал всяка страница дъха на джибри.
А за повтаряемостта - то при всеки творец я има - човек си има определен кръг от проблеми, които му тежат на душата и съответно ако си писател все за тях си пишеш. Не е чак такова чудо невиждано еднообразието при Ремарк, по-рядко е обратното явление.

kaamos написа: А за повтаряемостта - то при всеки творец я има - човек си има определен кръг от проблеми, които му тежат на душата и съответно ако си писател все за тях си пишеш. Не е чак такова чудо невиждано еднообразието при Ремарк, по-рядко е обратното явление.

О, с теб поне може и на живо да поспорим по въпроса.