Да бъдеш човек.
Публикувано на: 25 Юни 2008, 10:32
Човекът се отличава от останалите животни по наличието на разум, говор и изправен стоеж. Очевидно, колкото по-очовечена е една личност, толкова повече използва тези свои характеристики в името на всякакви интереси. Някои хора обаче обичат да чувстват животинското и най-популярният мотив, който го репрезентира е сексуалният. Колкото по-сексуално е едно изживяване, толкова по-далеч е то от човешката природа- там двойката почти не мисли, рядко говорят и не обичат да са прави- много повече им се харесва да са един върху друг.
Има ли алтернатива? Разбира се. Като говоря за рицарска любов, аз си представям човек, който държи на едно много достойно поведение, свързано с постоянно функциониране на ума му, с постоянна готовност да изрази чрез думи как се чувства- това е поетичната същност на рицаря, както и с фактът, че той се чувства удобно в изправена позиция. Това е, когато един човек не става животно, това е, когато един човек оценява околните според делата им и ги дарява с това, което те обективно заслужават, а не се съобразява единствено и само с биохимията и с нищо друго. Химията е на по-долно стъпало в еволюционно отношение и разумът е напълно във властта си да обуславя всички процеси в тялото чрез силата на самовнушението. Мозъкът е в състояние да направи чудеса с тялото на човека, ако той не спира да бъде мислещо, говорещо и изправено същество.
В полето на чисто сексуалното е лесно. Толкова е лесно, че всеки бозайник се справя отлично. Изпитва ли обаче заекът същото нещо, което човекът нарича любов? Не разбира се, заекът изпитва онова химическото взаимодействие и само толкова. Моята основна и почти тотално несподелена позиция е, че в любовта, както и в абсолютно всяко друго състояние и/или процес, е съвсем необходимо чувствата да се осмислят и превеждат на човешки език. Необходимо е, ако влюбените желаят да бъдат съвсем хора и съвсем да не бъдат по-малко от това. За съжаление идеализмът в любовта съдържа корените си в разбирания, които са започнали да се изграждат само преди няколко хилядолетия, а това което днес наричаме идеалистична любов е плод на последните хиляда години. Младостта на този тип мислене е причина за повечето хора да възприемат идеалите и принципите като нещо прекалено сложно, нещо което не е за тях и то по същия начин, по който баба ми казва, че gsm-ите не били за нея- много сложно било да се учи сега на нови неща.
Сексуалното изживяване от друга страна започва с появата на първите двуполови същества, което обяснява защо е толкова елементарно за усвояване. Човешкият вид е практикувал изместването на центъра на фокуса на психиката към сферата на сексуалното в продължение на много време и това прави лесното още по-лесно.
Човек се ражда без да може да мисли като разумен, да говори или пък да върви- тези умения се добиват след определен период от време на израстване. Това което наричаме "съзнателен живот" е всъщност след като трите фактора са на лице. Краят на човешкото израстване е около двадесетата година и ако до тогава личността не е намерила пътят на мисленето, на умелото боравене с говора и на чувството за достойнството на изправената стойка, то надали ще ги открие по-нататък. Затова пиша тези неща не на 30-40 годишните, а именно на 15-25 годишните, защото те са все още спасяеми. Призовавам всеки, който е все още човек и ме подкрепя да пише 2-3 думи за това колко е хубаво, че сме хора и да не забравяме да разсъждаваме.
Има ли алтернатива? Разбира се. Като говоря за рицарска любов, аз си представям човек, който държи на едно много достойно поведение, свързано с постоянно функциониране на ума му, с постоянна готовност да изрази чрез думи как се чувства- това е поетичната същност на рицаря, както и с фактът, че той се чувства удобно в изправена позиция. Това е, когато един човек не става животно, това е, когато един човек оценява околните според делата им и ги дарява с това, което те обективно заслужават, а не се съобразява единствено и само с биохимията и с нищо друго. Химията е на по-долно стъпало в еволюционно отношение и разумът е напълно във властта си да обуславя всички процеси в тялото чрез силата на самовнушението. Мозъкът е в състояние да направи чудеса с тялото на човека, ако той не спира да бъде мислещо, говорещо и изправено същество.
В полето на чисто сексуалното е лесно. Толкова е лесно, че всеки бозайник се справя отлично. Изпитва ли обаче заекът същото нещо, което човекът нарича любов? Не разбира се, заекът изпитва онова химическото взаимодействие и само толкова. Моята основна и почти тотално несподелена позиция е, че в любовта, както и в абсолютно всяко друго състояние и/или процес, е съвсем необходимо чувствата да се осмислят и превеждат на човешки език. Необходимо е, ако влюбените желаят да бъдат съвсем хора и съвсем да не бъдат по-малко от това. За съжаление идеализмът в любовта съдържа корените си в разбирания, които са започнали да се изграждат само преди няколко хилядолетия, а това което днес наричаме идеалистична любов е плод на последните хиляда години. Младостта на този тип мислене е причина за повечето хора да възприемат идеалите и принципите като нещо прекалено сложно, нещо което не е за тях и то по същия начин, по който баба ми казва, че gsm-ите не били за нея- много сложно било да се учи сега на нови неща.
Сексуалното изживяване от друга страна започва с появата на първите двуполови същества, което обяснява защо е толкова елементарно за усвояване. Човешкият вид е практикувал изместването на центъра на фокуса на психиката към сферата на сексуалното в продължение на много време и това прави лесното още по-лесно.
Човек се ражда без да може да мисли като разумен, да говори или пък да върви- тези умения се добиват след определен период от време на израстване. Това което наричаме "съзнателен живот" е всъщност след като трите фактора са на лице. Краят на човешкото израстване е около двадесетата година и ако до тогава личността не е намерила пътят на мисленето, на умелото боравене с говора и на чувството за достойнството на изправената стойка, то надали ще ги открие по-нататък. Затова пиша тези неща не на 30-40 годишните, а именно на 15-25 годишните, защото те са все още спасяеми. Призовавам всеки, който е все още човек и ме подкрепя да пише 2-3 думи за това колко е хубаво, че сме хора и да не забравяме да разсъждаваме.
щото после...ходи променяй 1 20 годишен завършен вече идиот...
