Моето Его (размишления)
Публикувано на: 24 Юни 2008, 04:32
Принципно не трябва да пиша това. Не тук и не сега, но напоследък много ми се насъбраха идеите по темата... и случките по темата. И че ми е топ-тема в съзнанието от... години...
За какво е всичко? За мен. Без главно М, моля... Всеки път, щом се запитам, какъв ми е харектера, в главата ми изплува думичката Его. Преди си мислех, че се отнася до зодията, характера или стечение на обстоятелствата, това дали се влияем от него в живота си. It's not about the selfish, it's all about being the greatest. И стигнах до извода, че всъщност този елемент е това, което ми носи щастие. Не перманетно... а като куриер - ако то е задоволено, се чувствам щастлив. Както когато, науча, че някой ме харесва, че някой има доверие в мен, че някой се вслушва в думите ми, че някой ме смята за най-добър в нещо си (roman law, anyone?) или просто мнението му за мен е добро - това ме кара да се чувствам добре. Не се влиая от хорското мнение принципно. Но егото го прави...
Хората ме познават като мил, добродушен, съвестен. И че обичам да карам хората да се усмихват (което, казват, било най-трудната професия на света). Че обичам да помагам и да предлагам подкрепата си, да давам съвети или просто да съм като кучето-бот, на което човек може да се оплаче и да му олекне. Казват, че съм добър приятел и могат да разчитат на мен. Някои хора, дори биха представили доказателства за това. Някои си биха заложили ръка или крак зад това. Но аз мога да заложа и повече, че всеки един от тях е бил жертва на престъпление от моя страна - бил е жертва на егото ми. На желанието ми да получа всичко, да получа не само това, което заслужавам, а много повече. Няма значение за какво става въпрос. Просто повече. И най-вдървеното мислене, че така е редно. Супер-егото ми ме кара да мисля за хората, като същества, създадени за да го зарадват. Нещо като Дядо Коледа и подаръците (ха, нещо смешно ли казах?) - факти, за които трябва да се потрудя за да получа като изпълнение. Като стипулация.
Желанието ми да доминирам не е толкова мощно, колкото това да властвам. И че проблемите ми винаги идват от това, когато някой не ме предпочита пред някой друг. Когато в някаква си класация съм номер 2 или по-надолу. Когато искам горепосочените хора да показват добро отношение към мен по презумция и да ме ценят. Не казвам, че това е лошо нещо. Или че е направилно, или че само аз го искам. Казвам, че ме разяжда от вътре, и което е най-странно, без егоцентризма си бих бил глупак, откачалка, безумец, нищожество, бих бил Никой. Всеки път щом някой засегне егото ми изпитвам едно странно чувство. Нямам дума за него, то е коктейл от ревност, завист, гняв, болка, самосъжаление, депресия, реваншизъм, омраза понякога... Чувството, когато родителят обещае една играчка на детето си и му я покаже... и след това детето вижда как родителя я подарява на съседското хлапе... и осъзнае, че това, което му е било обещано няма да бъде изпълнено, и сам става свидетел, как го получава друг, който не го заслужава повече от нашето си дете...
Вината ми? Да, ползвам го като лекарство. Думите "съжалявам, вината е изцяло моя" са думите, които съм изричал най-много в последните години, откак мисля за егоцентризма си. Ползвам ги като лекарство против егото си. Не винаги вината е изцяло моя... не винаги дори имам вина някаква... и не ги казвам тези думи, за да оправя някакви отношения и да замажа положението. Казвам ги, защото вярвам, че така е правилно за самия мен, нещо като самобичуване на вътрешното ми Аз, за дето е свръх-аз в мащабен размер. Мнозина са се опарвали от т.нар гафове. Моментите, в които просто давам воля и сцена за изява на егото ми. Няма да ви лъжа - има съфорумци в тази категория. Мислех да направя списък на хората тук, на които дължа извинение за точно този тип проблеми. Но осъзнах, че ще бъде нелепо. Списъка може би няма да има край, ще идват нови грешки, нови желания и нови спорове по дадени въпрос, спорове които аз и някой форумец водим срещу егото ми. Тук има доста хора, които са ме засягали вътрешно. Не конкретно с изказвания и не конкретно във самия форум. Не пиша това за да търся прошка или да поискам извинение. (това изречение го написа егото ми). Написах всичко това, защото го намирам за проблем. Проблем, който прецаква много неща, и който ме кара да се чувствам зле. И който кара и мнозина от вас в дадени ситуации да страдат от (най-често) желанието ми за оправяне на нещата според моята гледна точка за тях. И изостреното ми чувство за справедливост...
С тази тема просто написах нещата, които мислех последните дни. Осъзнавайки, как от една страна не бива да затрупвам егото си с проблеми - когато просто не реагирам на ударите по него, и от друга страна - че ако ги освобождавам тези проблеми, прекалено мощно, наранявам хора, които дори не знаят, че ще реагирам така. Или знаят, но се стремят с (доста често откачени и глупави) някакви методи да ми се противопоставят, защото са обидени. Не съм 2ма души в 1, по-скоро съм светлата и тъмната страна в 1. И напълно в духа на егоцентризма си, мисля, че тъмната страна не е била толкова рекламирана точно във този форум, колкото светлата и е необходимо, да я представа и нея. Изострено чувство за справедливост... което се сблъсква с идеята, че хората принципно са различни... което ще рече, че са различни и от мен. И си мисля, че хората могат да се променят, ако осъзнаят, какво не е наред и решат, че могат да се съобразяват с другите, повече отколкото с Егото си. Всеки има его и всеки го проявява. За 24 часа (будно състояние) видях хиляди негови прояви във стотици различни и уникални хора. И приликите в егоцентризма/егоизма им бяха поразителни. Дори и в тези, които обвиняваха хората в егоцентризъм и нежелание да се съобразяват. Като тъп виц, който си чувал, но се надяваш разказвача да го е подобрил.
Това не е всичко, което бих искал да кажа по тази тема. В следващите ми постове ще си доразвия теориите и идеите, които тази вечер внезапно се появиха като се прибрах. Може би е от разговорите, които водя последните дни... и просто желанието ми веднъж завинаги да сложа на масата, всичко, което съм мислил за егоцентризма като цяло. Или може би защото вече виждам негови прояви в напълно нови ситуации и егото действа като експедиционен корпус и първи се впуска да разучава ситуацията. А тя доста често ме провокира да съм нападателен.
Надявам се темата продължи не само с мои мисли... но и не с идеята, че говоря за егоцентризма като професор по психология. Имам предвид - с обикновенни думи и всеки да говори за собствените си възгледи и идеи по темата... като дискусия... като клуб на анонимките его-маниаци...
За какво е всичко? За мен. Без главно М, моля... Всеки път, щом се запитам, какъв ми е харектера, в главата ми изплува думичката Его. Преди си мислех, че се отнася до зодията, характера или стечение на обстоятелствата, това дали се влияем от него в живота си. It's not about the selfish, it's all about being the greatest. И стигнах до извода, че всъщност този елемент е това, което ми носи щастие. Не перманетно... а като куриер - ако то е задоволено, се чувствам щастлив. Както когато, науча, че някой ме харесва, че някой има доверие в мен, че някой се вслушва в думите ми, че някой ме смята за най-добър в нещо си (roman law, anyone?) или просто мнението му за мен е добро - това ме кара да се чувствам добре. Не се влиая от хорското мнение принципно. Но егото го прави...
Хората ме познават като мил, добродушен, съвестен. И че обичам да карам хората да се усмихват (което, казват, било най-трудната професия на света). Че обичам да помагам и да предлагам подкрепата си, да давам съвети или просто да съм като кучето-бот, на което човек може да се оплаче и да му олекне. Казват, че съм добър приятел и могат да разчитат на мен. Някои хора, дори биха представили доказателства за това. Някои си биха заложили ръка или крак зад това. Но аз мога да заложа и повече, че всеки един от тях е бил жертва на престъпление от моя страна - бил е жертва на егото ми. На желанието ми да получа всичко, да получа не само това, което заслужавам, а много повече. Няма значение за какво става въпрос. Просто повече. И най-вдървеното мислене, че така е редно. Супер-егото ми ме кара да мисля за хората, като същества, създадени за да го зарадват. Нещо като Дядо Коледа и подаръците (ха, нещо смешно ли казах?) - факти, за които трябва да се потрудя за да получа като изпълнение. Като стипулация.
Желанието ми да доминирам не е толкова мощно, колкото това да властвам. И че проблемите ми винаги идват от това, когато някой не ме предпочита пред някой друг. Когато в някаква си класация съм номер 2 или по-надолу. Когато искам горепосочените хора да показват добро отношение към мен по презумция и да ме ценят. Не казвам, че това е лошо нещо. Или че е направилно, или че само аз го искам. Казвам, че ме разяжда от вътре, и което е най-странно, без егоцентризма си бих бил глупак, откачалка, безумец, нищожество, бих бил Никой. Всеки път щом някой засегне егото ми изпитвам едно странно чувство. Нямам дума за него, то е коктейл от ревност, завист, гняв, болка, самосъжаление, депресия, реваншизъм, омраза понякога... Чувството, когато родителят обещае една играчка на детето си и му я покаже... и след това детето вижда как родителя я подарява на съседското хлапе... и осъзнае, че това, което му е било обещано няма да бъде изпълнено, и сам става свидетел, как го получава друг, който не го заслужава повече от нашето си дете...
Вината ми? Да, ползвам го като лекарство. Думите "съжалявам, вината е изцяло моя" са думите, които съм изричал най-много в последните години, откак мисля за егоцентризма си. Ползвам ги като лекарство против егото си. Не винаги вината е изцяло моя... не винаги дори имам вина някаква... и не ги казвам тези думи, за да оправя някакви отношения и да замажа положението. Казвам ги, защото вярвам, че така е правилно за самия мен, нещо като самобичуване на вътрешното ми Аз, за дето е свръх-аз в мащабен размер. Мнозина са се опарвали от т.нар гафове. Моментите, в които просто давам воля и сцена за изява на егото ми. Няма да ви лъжа - има съфорумци в тази категория. Мислех да направя списък на хората тук, на които дължа извинение за точно този тип проблеми. Но осъзнах, че ще бъде нелепо. Списъка може би няма да има край, ще идват нови грешки, нови желания и нови спорове по дадени въпрос, спорове които аз и някой форумец водим срещу егото ми. Тук има доста хора, които са ме засягали вътрешно. Не конкретно с изказвания и не конкретно във самия форум. Не пиша това за да търся прошка или да поискам извинение. (това изречение го написа егото ми). Написах всичко това, защото го намирам за проблем. Проблем, който прецаква много неща, и който ме кара да се чувствам зле. И който кара и мнозина от вас в дадени ситуации да страдат от (най-често) желанието ми за оправяне на нещата според моята гледна точка за тях. И изостреното ми чувство за справедливост...
С тази тема просто написах нещата, които мислех последните дни. Осъзнавайки, как от една страна не бива да затрупвам егото си с проблеми - когато просто не реагирам на ударите по него, и от друга страна - че ако ги освобождавам тези проблеми, прекалено мощно, наранявам хора, които дори не знаят, че ще реагирам така. Или знаят, но се стремят с (доста често откачени и глупави) някакви методи да ми се противопоставят, защото са обидени. Не съм 2ма души в 1, по-скоро съм светлата и тъмната страна в 1. И напълно в духа на егоцентризма си, мисля, че тъмната страна не е била толкова рекламирана точно във този форум, колкото светлата и е необходимо, да я представа и нея. Изострено чувство за справедливост... което се сблъсква с идеята, че хората принципно са различни... което ще рече, че са различни и от мен. И си мисля, че хората могат да се променят, ако осъзнаят, какво не е наред и решат, че могат да се съобразяват с другите, повече отколкото с Егото си. Всеки има его и всеки го проявява. За 24 часа (будно състояние) видях хиляди негови прояви във стотици различни и уникални хора. И приликите в егоцентризма/егоизма им бяха поразителни. Дори и в тези, които обвиняваха хората в егоцентризъм и нежелание да се съобразяват. Като тъп виц, който си чувал, но се надяваш разказвача да го е подобрил.
Това не е всичко, което бих искал да кажа по тази тема. В следващите ми постове ще си доразвия теориите и идеите, които тази вечер внезапно се появиха като се прибрах. Може би е от разговорите, които водя последните дни... и просто желанието ми веднъж завинаги да сложа на масата, всичко, което съм мислил за егоцентризма като цяло. Или може би защото вече виждам негови прояви в напълно нови ситуации и егото действа като експедиционен корпус и първи се впуска да разучава ситуацията. А тя доста често ме провокира да съм нападателен.
Надявам се темата продължи не само с мои мисли... но и не с идеята, че говоря за егоцентризма като професор по психология. Имам предвид - с обикновенни думи и всеки да говори за собствените си възгледи и идеи по темата... като дискусия... като клуб на анонимките его-маниаци...
