forum.uni-sofia.bg

Бих искал всеки,който има мнемеие по въпроса да го остави.Ако искате да видите моето посетете личния ми блог на *спам*

Редактирано от Крематори: Ако някой иска да рекламира блога си, добре е преди това да има няколко свестни мнения и след това да го постави в подписа си. Всякакъв друг начин на реклама на блогове от току-що регистрирани потребители ще бъде санкциониран по горния начин.

интересна тема, има мн. литература (езотерична) по нея (и тук изниква въпросът доколко тая литература не е чисто и просто фентъзи;) Аз съм имала преди доста такива изживявания, понякога съвсем мигновени, като секундна ретроспекция на минал момент някак... Самите ситуации, усещания могат да са "дежа вю". Но нещо интересно - с времето май изгубих тези усещания. Като се замисля не съм ги имала от години... Дали не се дължи на свръхангажираност на съзнанието с преизпълващата го прозаика на ежедневието..

Хаха. Леле. Тъкмо преди малко имах едно дежа ву.
Е нека го споделя с вас.

Българската риба

Българската риба е ни риба, ни рак.
Когато няма риба, и българската риба е риба.
Тя е най-мълчаливата риба в света.
И си знае защо.
Черно е не само морето, в което живее, но и тиганът, в който я пържат.
От векове българската риба се лови на чужди въдици.
И се пържи в собствената си мазнина.
Тя се ражда попче, живее като цаца и завършва като калкан.
Съвсем сплескана.
Още преди да се роди, българската риба е загубила Бяло море и Охрид, Босфора и Дарданелите, затова е интернационалист.
И пасе трева,
Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре в мътни води.
Когато тежи над един грам, обикновено се мисли за риба тон. Когато пророк Йона престои три дни и три нощи в утробата на българската риба, той излиза оттам сиромах Лазар. Защото му взимат по триста долара на час. Като за офис.
Българската риба не се яде с пръсти, нито с вилица, а с друга българска риба. Виното, с което се яде българската риба, се пие от чаша, направена от черепа на нейните врагове.
Българската риба се обединява единствено в консервна кутия.
Гръбнакът на българската риба е политически.
За нея дружбата е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Това, което другите народи са направили за сто години, българската риба трябва да направи за двайсет.
Тя трябваше да се прави не само на риба чук, но и на риба сърп.
Без да бъде златна, тя изпълняваше всички желания на дядото. И на дъщеря му.
Исус с пет риби нахрани пет хиляди души.
Осем милиона български риби храниха осем души.
И чорапите им - пак кърпени.
Българската риба е най-опушената риба в света.
Тя съдържа не толкова фосфор, колкото фосфати. Българската риба се вмирисва откъм опашката. Според тези, които я управляват.
От три български риби се получават трийсет политически партии.
Българската риба е българоезична.
Тя е най-демократичната риба в света.
Преди тя е била дънна, а сега е летяща.
Хайверът на българската риба е червен и син.
Но обикновено я пращат за зелен хайвер.
Всяка българска риба мечтае да стане капиталистическа акула.
Пътят на българската риба към Европа и към света минава не през
Босфора и не през Вашингтон, а през тигана
Станислав Стратиев

хх при вас получи ли се ?

http://raraavis.blog.bg/ - там някъде има още мъдри мисли

Я гледай ти, каква нова мода да си рекламираме блоговете.

Опс

Я, гледай ти, май говоря за потребителя с един-единствен пост и линк!?

Аз моя го рекламирам по по-изобретателен начин (не че го чете някой)

Та на темата... да, имал съм дежа вю. Няколко пъти

аз съм чувала или чела, не помня вече, много просто обяснение за дежа вюто. Едната половина на човешкия мозък приема информацията със стотни по-бързо от другата половина. Затаво понякога ни се струва, че нещо вече ни се е случило и го преживяваме за втори път. мен ме устройва това

На мен ми харесва заглавието на темата. Здравей, plamendel! Как си? Asl pls

Ха-ха, дежа-вю е като влезна в този форум... все едно и също и продължавам ли, продължавам...

http://www.youtube.com/watch?v=G2eUopy9sd8 - Ето ви нещо идиотско (почти) по темата.

За мен дежа вю е да настъпя охлюв

Всеки ден имам дежа вю. Виждам как минава рейса на спирката, след малко пак го виждам как минава и си викам: "Бре мааму стара, това съм го виждал преди."

като бях по-малка, имах често дежа ву-та
сега - не особено...но е така,възрастта дава,но и взима.

Дежа Вю за мен не може да се обясни. Много пъти и аз съм изпадал в ситуации, в които например виждам дадено разположение на сгради и знам, че ми е познато, а в същото време никога преди това не съм бил физически на конкретното място. Ако все пак трябва да дам моето обяснение за това явление, то аз мисля, че това е един момент, в който виждаш с очите си това, което преди това е видяло съзнанието ти