Ох, това е дълга история, която съм разказвала доста пъти из форума... Тръгнах да кандидатствам Журналистика или PR. Незнайно защо се бях самонавила, че няма начин да не ме приемат там, но след една тройка и едно 3 и нещо на писмения и устния, увиснах

. С литературата нямах проблем, защото се чувствах поне толкова подготвена, че да не ме скъсат. Както знаеш, в СУ и с тройка се влиза, пък било то някаква педагогика. Все е нещо. Стресът си го имаше и то на доста високо ниво, на моменти се чувствах (и даже приличах визуално) на зомби. Но и сега съм си такава преди изпит (миналата сесия беше Ад!!). Проявата на страх пред непознатото е нормално явление.
Нямаше опция да не уча някъде, защото на предварителния в УНСС изкарах идеалната оценка и бях приета Политология (второ желание. Да, там даже не ме пуснаха на устен по Журналистика

).
5.50 по БЕЛ в СУ още на първо класиране ме вкара при психолозите - трето желание (и вече не ме беше яд, че не ми признаха петицата от олимпиадата

), макар да чаках до трето за PR. Е, разделиха ни няколко стотни, здраве да е.
И ето ме в Психото на Четвърти километър, плюс една жълта (студентска) книжка

. В началото отношението ми беше крайно негативно - към дисцилините, цялата специалност, преподавателите. Не знам, може би бях с очакването, че едва ли не всичко трябва да ни се дава наготово, както в гимназията. Сигурно си прочела в другите теми как стоят нещата във ФФакултета... Сега може би съм свикнала един вид и знам, че ако аз не си поставя цели, към които да се стремя, ако сама не си намирам всичко необходимо за развитието ми в тази област, няма кой друг да го направи. Не очаквайте нищо от преподавателите, градирайте сами.

Но... хайде да не ви плаша отсега.

Като заключение мога само да кажа, че малко по малко Психологията започва да ми харесва

!!
Относно подготовката - това, което учих за кандидатстудентските изпити, се равнява на материала само за един изпит в сесията. А имайте предвид, че психолозите имат по десетина

.