В полето на чувствата, искам да съм подробен
I. Why Do All Good Things Come to an End?
Всеки може да напише, че очаква много гуш и много муш от гаджето си. Това е, така да се каже, универсално очакване и почти винаги е напълно оправдано. Нека видим как нещата очаквано приключват:
1) Когато гуш не стига. Нека спомена, че човек има нежна страна и страстна страна. В случая с прекалено малкото гуш- страстта е надделяла в интимните отношения и връзката се предъвква за отрицателно време, чувствата изгарят в огъня на любовта и за нула време двамата души са изморили един от друг.
2) Когато муш не стига. Ако нежността завладее полето на отношенията с партньора, то над любовта се поставя като първа ценност приятелството, което пък ограничава страстното преживяване на връзката. След определен период от време пламъчето на страстта напълно изгасва от обилните дъждове от нежност.
3) Когато нищо не стига. Това е когато чувствата между партньорите по принцип са прекалено слаби и връзката свършва много бързо или продължава да съществува заради някаква рационална подбуда, но когато се появи рационална причнина за раздяла, то тя става факт.
II. Eternal Love
1) Първият вариант за неизмаряща се любов е тази, която изначално е лишена от всякаква страст. Това е т.нар. рицарска любов- идеалистична, изчистена, невъплътена, идейна, праведна, праволинейна, мечтателна.
2) Вторият вариант е религиозната любов. С други думи- любов чрез посредник. Аз единявам себе си с Бог, Бог обича теб, следователно аз обичам теб чрез Бог. Тъй като Бог е вечен, естествено следва чувствата да имат стабилен характер.
3) Третият вариант е когато двете половинки се променят, за да си пасват. Така да се каже- динамичен контрол над личностните характеристики. Трудното тук е да се смогне на високият темп на естественото развитие на чувствата и затова се препоръчва спазването на някакво периодично разделяне на влюбените, за да имат време да насмогнат да се нагодят към чувствата на другия.
Ако сте забелязали, рицарите си служат и с 2) и с 3), но въпреки това под "рицарска любов" се разбира само основата на чувствата. Рицарят винаги се асоциира с някаква стабилна и непроменяща се по характер личност, но това е нереалистична представа. Непроменливи са всъщност са само принципите на чест, морал, достойнство, доблест, но не далеч не завършват облика на един човек.
III. This passion never ever dies
1) Не винаги любовта е изолирано чувство. Страстта може да пощади една любов, ако се насочва и към други неща. Например един воин, който кълца и мели хора с цялата страст на това свое кръвожадно дело, то изобщо няма да се измори да граби, изнасилва и т.н. и когато се прибере вкъщи ако жена му е също толкова развратна и ненормална, колкото него, то любовта им ще бъде устойчива и страстна едновременно. Тук може би има едно състезание между двете половинки в това кой ще бъде по-извратен така да се каже.
2) Напред към адреналина. Има хора, които живеят за адреналина, ако двама такива се влюбят и заживеят заедно, то постоянно ще се вплитат в разни приключения заедно и ще им се запазва влечението един към друг- отново някаква страст, но тя е към приключения и сексът на екзотични места също си е адреналин и приключение. Тук по-скоро важи репликата Can you keep up?
3) Чрез болката.
"А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна..."
Ако има постоянна болка, ако има непреодолими пречки на любовта, ако има зло навсякъде и няма почва за любов, то е съвсем нормално един страстен порив да оцелее във времето.
IV. Какво очаквам от една връзка? Всичко това очаквам. Здраве да е
Трябва да излизам на студа.
