Е, стига толкова. Само дето брат или сестра нямам

Знаете ли как щях да си ги дресирам.
От всичко обаче най ми е жал за хамстрожеца - беше най-доброто животинче на тоя свят - за 2,5 години не ухапа никого, не направи поразия, обичаше да се гушка в тебе и не бягаше, като искаш да го вземеш, сам си излизаше от аквариума и после сам се прибираше. Адски ми липсва, почина един ден преди принцеса Даяна.
Не че котака не е добричък, ама е много по-своенравен, абе, какво да ви говоря, котарак с характер! Една баба го държеше за врата пред 2 ОУ в СтЗ (ако има някой оттам, ще се сети) и ние минаваме с тайфата, а тя вика, че ако не го вземем, щяла да го дави. Ей, чшшшш...бабо! Как ще го давиш, бе! Кратко съвещание. Решаваме, че ще го вземем и ще го пуснем да митарства в махалата. И понеже 16 август е важна за мене дата по принцип, си викам: Айде, кво пък, ще пробвам дали ще мине номера пред наш'те. Прибирам се с кашона (около 10 вечерта) и звъня. Отваря майка ми и нашенеца точно тогава като отвори една уста: маааааааау....И майка ми застина. Какво е това, бе? Котка. Аз чувам, че е котка, ама какво прави тука?
И в тоя момент нашичкия се показва от кашона и майка ми направо се влюби. Обаче ми вика: "Питай баща си като се прибере (той беше за риба)". тя си мисли, че аз ще ида, където се събираме по принцип, а тя ще подкове татко като се върне, да не ми разрешава, понеже и баба беше болна и други проблеми много.
ОБАЧЕ! Аз - хитро детИ. Слизам долу пред блока и сядам на римската колона пред нас да чакам баща ми. Той си дойде и...историята нататък е ясна. Нали съм му слабост...пък и котарака има безумното свойство да бъде страшно мил (когато иска, естествено). Всъщност, и като не иска, пак е мил, дори прекалено.
Та така...Айде, кажете и вие нещо дееееее...