forum.uni-sofia.bg

Може би не е много за този форум, но искам да попитам колегите:
Как защитавате правата си на трудещи се пред злонамерени работодатели? Не Ви ли се е случвало да Ви кажат "Ти си студент, сега ще ти платим по-малко"?
На мен ми се е случвало; първите 1-2 пъти стискаш зъби и благодариш за предоставения шанс, но повече от това... Зависи и от предварителната уговорка, разбира се, но много бих се радвала да чуя мнения на хора как реагират в подобни ситуации; смятат ли, че е редно и т.н.

Не са ми плащали по-малко затова, че съм студентка, но са ме дискриминирали затова, че все още нямам диплома и съм си неквалифициран персонал, затова именно често когато колежка направи грешка, не допускат, че тя е сгрешила, а обвиняват мен! Кофти е! Но засега си мълча, а и лошото е, че май свикнах!!!

Първото нещо, което правя когато ходя по интервюта за работа, е да поставя въпроса с ученето. Вярно че аз уча задочно, което е плюс за работодателя, но пък два пъти в годината не ходя на работа поне за 3 седмици... съвсем отделно че си имам изпити и т.н. Ако почнат едва ли не от първата среща, когато се очаква че ще се опитат да ти направят добро впечатление, да обясняват "това и онова" и да почнат да ти увъртат по този въпрос - няма смисъл да се захващаш (ако след това ще искаш да ти зачитат правата). Аз лично още в началото си казвам, че на този етап обучението ми е най-важно за мен и ако в някакъв момент работата (или работодателя, както е в повечето случаи) започне да ми пречи, няма да се поколебая да напусна. При тази жестока конкуренция на пазара на труда, не се плаша, че ще остана без работа - работа колкото искаш. Така че работодателят е този, който би трябвало да прави всичко възможно да задържи персонала си. На предишната ми работа, управителката ми няколко пъти се опита да ми пробута номера от сорта на "всички сте студенти, всеки има изпити" и подобни простотии, но като и казах, че ще напусна или пък че ако не ме пусне в отпуск, така или иначе няма да отида на работа, веднага омекна и се съгласи на каквото кажа. На настоящата ми работа поне имам късмет, че в това отношение никой не ми създава проблеми - даже напротив - винаги ме подкрепят, когато става дума за обучението. В крайна сметка зависи на какъв човек ще попаднеш...

Един път ми се случи с бой! Само един път.

Аз имам горчив опит с няколко места, но моят отговор на подобни места винаги е "довиждане". Sandra е права за това, че благодарение на пазара на труда вече не е чак такъв проблем.
При нас, японистите, понякога се срещат "добросъвестни" работодатели, които са готови да ти дадат "шанс да работиш" за без пари или за много малко пари, само за да натрупаш опит... Понякога успяват и да прелъжат някого