forum.uni-sofia.bg

Досега си стоях на балкона и пушех. Наблюдавах как всичко е притихнало, далечният звук на минаващата трамвайна мотриса номер 5 беше прекалено абстрактен, за да му отдам някакво значение, а тук-таме минава и по някоя кола. И един заблудил се колоездач.
Искам да се върна в началото на осемдесетте. Оф, казах го ^^ Изплюх камъчето, напипах оголения нерв и прочие. Искам да усетя тази атмосфера, да се усетя жив, за Бога. Знам, че този период щеше да ми го предложи. И то с неизмерно удоволствие и за двете страни. В определени биологически и не само аспекти на това състояние му викат "симбиоза". Ми хайде, и аз така ще го наричам. Щях да дам и да получа много. И щеше да ми е гот.
Представям си един хубав, просторен апартамент на един от последните етажи в огромна кооперация. В някой голям европейски и не само град - Хага, Ротердам, Париж, Лондон, Хамбург .. Обзаведен по най-съвременните за този период стандарти - големи, удобни канапета, ниски масички от плътно стъкло, удрящ в диафрагмата контраст с едни красиви, профилирани мебели и врати. Някъде там има аудиосистема. Грамофон, усилватели, лентов грамофон, касетофон .. Типично седемдесетарски френски прозорци, водещи към балкон с изглед към централната част на града. Небостъргачи и булеварди. Схващате картинката, надявам се.

Да направим един кратък ( по моите стандарти за краткост (бтв, има ли такава дума о_0) обзор. Започваме с музиката, защото за мен тя е най-важното. Живея с музика, деба. Тя е съществена част от мен и такава ще си остане, докато в това що-годе съхранило се тяло протичат някакви основни житейски функции като кръвообращение, правилно оросяване на централния мозък и проч. Хвърлям бегъл поглед към хилядите mp3-ки, удобно категоризирани от модерния аудиоплеър foobar. Некви секви групи и стилове. Давам си сметка как 80% от най-любимата ми музика е плод на усилията на творци до осмото десетилетие. И у мен се прокрадва желанието да имам касетки, радвайки се на новата технология и плочи. Ама много плочи. Нямаше да ми е зле тогава. Съмнявате се? Да видим ..
Бийтълс вече са се разпаднали - създали са всичко, което са могли, оставили са ни Hey Jude, Come Together, Sgt. Peppers' Lonely Hearts Club, Lucy in the Sky with Diamonds, Rock and Roll Music, Love me do и още десетки шедьоври, които няма смисъл да упоменавам, понеже ще изглежда като преклонение пред творчеството им. А идеята на поста не е точно такава.
Да бе, на Бийтълс не се живее. Или поне не дълго, особено като се развърти и някое LSD или "цигара, свита с цвят зелен". Да видим какво друго имаме.
Doors и The Who .. Съжалявам, възприемам ги заедно. Невероятен заряд от емоции, няма да изреждам имена на песни и албуми. Просто щях да ги слушам, слушам, слушам.. Както правя и сега.
седемдесетарски и осемдесетарски пънк Е, тук станА мазалото. Рамоунс и Anti-Nowhere League са създадени и вадят албуми на поразия. А заедно с тях, кефейки се, се създават някакви гаражни бандички и се записват разни гаражни песни - The Adicts, Demented Are Go, Angelic upstairs, Chelsea, Chron Gen .. Много са, прекалено много.
И на пънк не се живее дълго. В един момент осъзнаваш какъв изрод си станал, на мама умното и перспективно дете.
Електроника? Ненене, не техно. Никви там хаус, транс, д'н'б, габа... Говорим за чистата, олдскул електроника. Едно име ме удря като парен ковашки самоковски ЧУК. Жан Мишел Жар и неговия невероятен Equinoxe. Ембиънт? Колкото искаш. Концертът в Париж през '79? Гениален. Огромен. Необхватен. Разтърсващ.
Друго какво? Как какво, Depeche Mode, разбира се.
До '83 -'84 те са изкарали три албума - едни от най-добрите им, по моето скромно мнение. Просто трябва да се чуе New life, Photographic, People are people, Leave in silence ..
Вангелис, когото не харесвам чааак толкова много, но както казваше една колежка, ста'а.
Към всичко това добавяме ранната Металика, Stairway to Heaven, July Morning, Пинк Флойд по дяволите и десетки други групи - Абба, Бони М, Ийгълс, Jefferson Airplane (White Rabbit!!!!), Rolling Stones. Да не говорим, че щеше да има и Рей Чарлз. И класическа музика. А за мен тя е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важна.

Стига толкова музика, да погледнем към книгите. По подразбиране си имам Хемингуей, "Името на розата", Стайнбек, Уилям Бътлър Ийтс, Арчибалд Кронин, Оруел, Агата Кристи, Фицджералд, Вонегът.. Има ли смисъл да изреждам ренесансови и просвещенски писатели? Няма. Какво още? Философите на 20.век - Мирча Елиаде, Хана Арендт, Петър Бицилли, Бердяев .. Толкова много и толкова разнообразни като идеи. Ок, криво ми е. Пука ми, имам си Толкиновия "Властелин", Джером Джером, Болеслав Прус, О'Хенри, Джералд Даръл и ТИТАНИЧНИЯТ Удхаус. Оправят ми настроението винаги. Я, и книги имало. Какво излезе - чета "стари" автори. бегбедета, данбрауновци, куелюта нещо ги е хванала липсата. Ем, случва се.

Филми.. Е тук колко може да се говори. Просто не ми се иска да ви занимавам. Първо, ретро филмите (да се чете, преди 1950) все още не са такава рядкост. Да, може би са по-трудно откриваеми, но ги има. По кината ще е излязъл Скарфейс, ще гледам сравнително младия Ал Пачино и ще цъкам с език, припомняйки си ролята, която правеше в Серпико. Филмите с Клинт Ийстууд, за Бога. Поредицата " Мръсния Хари", "Човекът без име" и редица други негови филми. Последната жива легенда. Мафиотски филми? 'зимай Кръстника и приритвай лекичко от кеф. Изгледал си го? Пф .. The captive city, Once Upon a Time in America, Mean Streets.. Още? Екшъни? Комедии? Драми? По много. И все истински, докосващи сърцето, провокиращи размисъл, различен от днешните. Защото след трансформърс, беоулф и рататуй единствената мисъл, която ми се въртеше из главата, бе как съм се преебал с 6 лв. А това не е кой знае какво възвишено.
Телевизия - великият Коджак. Най-добрия криминален сериал, който съм гледал. Къде ли не го търсих, кого ли не заплашвах, хвалех, плащах .. Не, не и не. Няма го. Има, разбира се, и Коломбо. И д-р Куинси. В тях има дух. Има "живец". А днес какво имаме? Купища пари, басимайката и модерните ултрагигатурбонанотехнологии, с които престъпникът си лежи в затвора, преди да е станало престъплението. Имаше един лаф - thanks, but no, thanks. Кефете си се там и се роботизирайте. По-далеч от мен, ако може. Други сериали не знам, не съм голям тв гийк, но съм сигурен, че е имало. И щяха да ми харесат. ..... му, дори и анимацията е била по-добра. На какво ги учат днешните хлапета? Някаква кака поклаща бюст и пребива средно големи армии извънземни/нацисти/просто некви зли типове с подръчни средства на път към маникюристката. егати. Имаше едно филмче - Tao Tao - Tiergeschichten aus aller Welt. Та, то носеше послания. И помагаше да усетиш сърцето си. Без употреба на амфетки и екстази, за да видиш къде точно тупа.

Спорт - еми футбол. За него ще си говорим. Не че кой знае колко се интересувам, но едно знам - тогава футболът е бил игра. А не машина за пари, какъвто е днес. Световното в Испания през 1982 е актуалното. Играчи? Истински мъже, а не прехвалените манекени от съвременността. Дино Дзоф, Паоло Роси, Пиер Литбарски, Карл-Хайнц Румениге, Мишел Платини, Кевин Кийгън, Олег Романцев.. Имена, а? Предлагали са спектакъл. Съвременни гладиаторски игри, приковали вниманието на милиони, милиарди хора по света. А те, като същински гладиатори в Древен Рим, забавляват тълпата. Дават възможност да се разтовариш за малко от тегобите на работата, безработицата, болестта, брака ... Колко от днешните футболисти го могат? Колко?


Какво остава? Един лъскавичък Форд Мустанг, кутия цигари, култовата прическа и поглед тип "кварталът е мой" и човек се чувства жив. Жив в едно странно, преходно време. Време, което едва ли не счита думата "толерантност" за мръсна, време, в което моралният компас на човечеството не се е прецакал в чак толкова висша степен. Време, в което плюеш могъщо по "жълтите", защото преди десетина години съучениците ти са измрели из техните виетнамски джунгли. Време, в което се радваш на затъването на СССР в Афганистан и си казваш, че тоя свят може и да се оправи. Време, в което си купуваш дрогата на улицата, без да се налага досадната 24-часка, характерна за днес. Време, в което СПИН-ът е неизвестен и се чукаш с когото си поискаш, като единственото ти притеснение е бурният секс да не прецака кръста ти, че довечера ще излизаш по баровете. Време, на което фалшът и лицемерието не са познати в тая степен, каквато са днес - чудовищни. Защото тогава на никой не му пука за теб. Днес също, разбира се. Но се опитват да се правят на "хора без предрасъдъци", на състрадателни и помагащи йезуити. Подробност е, че нуждата да ти помагат е провокирана от факта, че те са ти забили нож в гърба и са завъртели няколко пъти. За да не зарастне така бързо, разбира се.

Не го обичам днешния свят. Прекалено е фалшив. Задушава ме, кара ме да спазвам определени норми, наложени от общественото лицемерие. Не, не е морал. Моралът е мъртъв от десетилетия. Но там, в осемдесетте е имало Хора. Те са виждали бъдещето - гадното консуматорско, комерсиализирано общество, нуждаещо се от сензации и някоя друга промоция. И ние, разбира се, оправдахме и най-големите им страхове. Или надежди, въпрос на гледна точка.
...
Един поглед към часовника. 1 и 20, стига бе, ще си прецакам утрешния ден. Отново хвърлям бегъл поглед към хилядите mp3-ки, удобно категоризирани от модерния аудиоплеър foobar. Естествено, върви 0873. The Doors - [Strange Days] When The Music's Over. И установявам за пореден път, че откъм музика Нирвана, Рамщайн и Нова Генерация са единственото от 90-те , без което не мога. Затварям плеъра и last.fm-а, а пред очите ми е онзи грамофон в магазинчето на Шишман. И плочите. Но не. Нямам място в тая малка стая. За себе си нямам място, камо ли за още някакви неща. Наглеждам bitcomet-a, д-р Хаус се е свалил докрай и утре ще се гледа. На монитор разбира се. И лека-полека, съзнанието ми надига глава и подема лек шепот, който преминава постепенно във френетичен крясък.


GIMME BACK MY 80S !!

А това по какъв повод, трябваше да го чета?

Брао.

Да, има нещо много специално в 80-те години (сигурно е осмицата ). Пиши ме и мен към феновете на най-пъстрото и креативно десетилетие от изминалия век
(Как пък нищо не спомена за пръкването на хип-хопа, един куп екстремни течения в метъла и разбира се - за упадъка на Източната цивилизация... )

Тази тема щеше да се посрещне по-добре във всеки друг раздел на форума (аз бих я пуснал в общия раздел "Култура" примерно). В "Хоби" вирее само спамецът.

Донякъде мога да се съглася с автора - The Who са ми любима банда и на мен и мога да кажа, че днес няма такива банди като едно време.

Знаеш ли, онази вечер, когато вече трябваше да си лягам и с мъка се насилих да изключа КОТОР-а реших да измъча още малко вентилатора на компютъра и да погледна какво се е случило по форума през тези три-четири часа когато ме е нямало. И видях твоята тема. Известно време четох мнението ти, после го анализирах и, трябва да призная, доста мислих по него. И стигнах до един извод – ти, в общи линии, си казал една много голяма истина, но си казал едва част от нея. Или поне така го усещам аз, но в крайна сметка мислите са субективни, а в тая тема всеки казва какво мисли, та не виждам защо да не го споделя.

Ти разглеждаш един случай, в който анализираш замяната на днешните дни с началото на 80-те. Един вид правиш алтернтивен избор между `00 и `80. Правиш си сметка какво ще загубиш, правиш сметка какво ще спечелиш и преценяваш дали би платил съответната цена в загубени блага за сметка на придобити други различни блага. И понеже я правиш за себе си (нормално) я пречупваш през своята собствена гледна точка и разсъждаваш кои блага ще ти липсват на теб на базата на това какви блага използваш в момента - благата, които ти е дало модерното общество и които използваш сега.

На базата на това, което си написал първоначално помислих, че имаш ретро вкусове и от там последва логичният извод – в епохата на ретрото нищо няма да ти липсва, защото вече е направено. Но в интерес на истината не съм сигурен дали е така. По-скоро имаш някаква особена смесица между ретро и класически вкусове в зависимост от това коя сфера на интереси ти разглеждаме.

Изхождайки от този извод, можем да посочим, че благата, които ти към днешна дата се посочил, че консумираш и които си склонен да размениш за благата от `80 са едни и същи. Тоест ти де факто не губиш никакви блага. Това е все едно да купя 1 лев за 1 лев. Или все едно аз да кажа, че искам да живея вчера :р Най-много да не чуя новата песен на Тони Стораро (ако той изобщо има такава). Но то това е нормално всъщност... Всеки човек, който не харесва модерната музика или книги, както и много хора, които ги обожават, но не са хиперпривързани към модерното съвсем спокойно биха могли да живеят и без тях - защото ще имат достатъчно много заместители, които те така и така консумират и сега. В крайна сметка един период от 25 години, каквато е грубо разликата между `08 и `80 не е никак голям на фона на развититето на световната литература или музика. Дори можем да кажем, че е пренебрежимо малък – нека все пак имаме предвид датата на сътворяването на Тримата Мускетари и Травиата и съотношението й с днешната

Освен това си позволяваш да игнорираш някои други блага в разсъжденията си, които са присъщи на `00 и ги няма в `80. Най-голямата ти грешка в тази насока според мен е подценяването на достъпът до количеството информация, което ти е предложила епохата на комуникацията – когато на практика можеш да намериш всичко, от което се интересуваш, при това само с пренебрежими материални ресурси. Ако живееше в `80, за да намериш всички тези неща, които си изброил щяха да са ти необходими бесни средства. Да не говорим, че в една епоха, в която не съществува интернет база данни за всички правени до сега филми щеше да е напълно реално да не си чул за голяма част от филмите, които си описал – информацията ти тогава, щеше да е силно ограничена до това, което се поднася на масовия потребител – ако ти пуснат по телевизията култовата анимация Огън и Лед щеше да знаеш, че съществува и щеше да я гледаш. Ако не ти я пуснат – няма да знаеш. Аналогично е и с футбола – ако ти пуснат световното в Испания ще го гледаш и евентуално ще се зарибиш по него или ще се влюбиш в Мишел Платини, но за да следиш Националната Хокейна Лига в Щатите ще трябва най-малкото да се разходиш до там. Най-малокото затова аз не бих живял в `80 – защото дори да разполагах със средства да си закупя мансарда с изглед към Айфеловата кула едва ли щях да знам кой е Тецкатлипока и защо се казва така (Тецкатлипока означава Димящото Огледало). А всичко, което трябва да направя днес е да вляза в някой рандъм пробит компютърен клуб в село Горно Нанадолнище в България (село, в което през `80 са чествали годишнина от Априлския пленум и преврата от 1944 г. и всичко, което са правели е било да отглеждат домати, да пият домашна ракия и да бият жената по три пъти на ден, евентуално да позяпат малко родно кино в читалището или да попрочетат нещо на Хайтов и идея са си нямали кои са Доорс, кой е Джеймс Бонд или Уилям Голдинг), да вляза в Уикипедия и да го напиша.

В никакъв случай не ме разбирай грешно. Самият аз, след като направих една бърза справка със себе си, по схемата която ти беше направил с теб, открих, че корените на повечето неща, които са ми формирали интересите днес са в 80-те. Междузвездни войни излизат през 80-те в страните извън Желязната завеса. Междузвездни войни е филм, който е с колосално значение за интересите ми. Но същите тези интереси, които, благодарение на Люк Скайуокър, са се превърнали в това, което са днес, нямаше да са същите без огромния хайп около Стар Уърс, на който станах жертва и аз – едва ли Люк Скайуокър и Дарт Вейдър щяха да имат такова значение за мен ако не знаех кои са Ревън, Малак и Бастила – продукти на `00. Да вземем Конан Варварина – реално съизмерим за формирането на друга част от интересите ми филм – как щях да го възприемам без да се бях докоснал до ДиД? Със сигурност не по същия начин. По дяволите, как щях да възприемам Индже ако не бях играл ДиД и не знаех кой е Озмодиъс, как щях да се сетя, че Индже е Властелинът на хаоса, когато си шие дрехи сред горящото село, докато виното тече около него, ако не си го бях представил и не бях направил асоциацията с Ксирон. Може би щях... но не мога да бъда сигурен. А сега вече веригата от асоциации е възникнала и е останала в миналото и не може да бъде изличена от него.

Струва ми се, че ти подценяваш това влияние, което е оказало върху теб `00. Игнорираш всички дребни връзки, възникнали на принципа на Теорията на хаоса и довели до състоянието на твоята личност такава, каквато е сега. Щеше ли същата тя да се изгради такава без тях? Едва ли. Учудващо често се случва една пеперуда, помахала с криле в детството ти да предизвика ураган в Биологическия факултет като те изпрати да ставаш биотехнолог

Модерното общество задушава, казваш. Съгласен съм. Знаеш ли, повръща ми се от гадни амбициозни кучки и педераси, каквито в нашия факултет можеш с лопати да ринеш, които са готови да те стъпчат, за да успеят и да се докажат, за да се издигнат и да влязат в горната класа. Не искам да съм такъв. Но съм принуден да играя по правилата на играта поне донякъде, за да мога да си позволя да се интересувам от Тецкатлипока, Конан Варварина, Междузвездни Войни, Соло Инвиктус и Хейронеус – за да не допусна физическият ми край или личностната ми деградация да ме отделят от тях. Но с какво обществото от `80 е по-добро? Да, обществото в Горно Нанадолнище е различно и може би е по-добро. Там копаеш домати по цял ден, вариш си ракия и на ум не ти идват неща като амбициозност, пари и успех. Може би Мао и Яхве са били прави – в невежеството се крият покоят и истината. Но обществото в Париж от `80 не е различно от това в София през `00. И дори да е качествено различно, то не е принципно различно, а в такъв случай промяната, според мен, не се оправдава. В най-добрия случай заменяш туберколоза в последен стадий с туберколоза три дни преди да влезе в последен стадий.

Ти искаш обществото от `80 в неговият потенциал да ти предоставя развлечения. Онзиден си мислех, дори споделих с една не малка част от познатите ми, че би ми било интересно да пробвам обществото от 55 г. и развлеченията, които то би ми предложило – римска оргия с живи гълъби в блюдото, с ястия във формата на крила, кораби, девойки и музикални инструменти, с роби с паунови пера и златни легенчета за повръщане, с басейн пълен с младежи и девойки, които се сношават като зайци в него. Честно казано не съм сигурен дали наистина го искам. По-скоро не. Но и да го исках щеше да е достатъчно безсмислено само по себе си – Римската Империя няма да се върне нито аз ще се върна в Римската Империя. По абсолютно същия начин, по който България няма да бъде отново на три морета, колкото и да го иска Божидар Димитров.
.................................
2 и 50 е. Май трябва да спра и да си лягам. И отново да крещя насън, защото пак ще виждам Призракът й в мъглата

Прав е Циндил, не е за Хоби. Даваш ли да я преместим?

Ретро, ретро, ретро...толкова го обичам...
но.. знаеш ли, Митко , във всяко поколение има по нещо вълнуващо и привлекателно...
.... аз например обожавам джаза от 30те-40те... носи някакъв неописуем дух и усещане... Sidney Bechet, Louis Armstrong and Ella Fitzgerald, Joe Henderson и Joao Gilberto...
...също и хипарството....(наскоро открих, че май вижданията ми за живота и като цяло усещанията ми са мноооого близо до това течение...)
...и диско вълната...( огромни блещукащи диско топки, Глория Гейнър, тупирани бретони)...
... и началото на рейв културата....(Kraftwerk , Africa Bambataa, Joey Beltram)... първите големи партита, екстази и LSD...
...всичко, всичко това , колкото и различно да е, има своя магнетизъм и обаяние...


Но Smoking Mirror е прав... ако не живеехме така вклинени и бетонирани в нашите '00, може би нямаше сега да изпитваме тези цветно-меланхолични усещания към отминалите десетилетия, може би нямаше да знаем наполовина нещата, които всъщност ни помагат да изпитаме тези усещания.....
.....

... но все пак отминалите десетилетия носят нещо,което винаги ще ни кара, щом се уморим от небостъргачния шум и крясъка на глобалното затопляне, поне за малко да надникнем пак в тях....за да ни успокоят...и да ни просветлят

Искам да поправя само колежката над мен. Mила, LSD изживява своят най-голям възход през 60те и 70те години на 20ти век. Дори може да се каже, че през 80те почва да замира. За това, което е написал Митко(да бе, аз съм Андрей, на който му говори тва нещо :Р ) е вярно. И аз го искам. Искам да гледам черно-бели филми. Искам да ходя на кино и да гледам филмите на Кубрик. Да слушам Бийтълс до припадък на старият грамофон. Да мразя СССР/САЩ. Не искам да преекспонирам нещата. Искам да ги откривам. Интересен факт, любовта ни се води от американски продуценти и режисьори от 50те години на 20ти век. Сложно е. Прекалено дори. Желая ви да сте щастливи, живи и здрави.

Омега, Андрей, НБУ.

hypnosssa написа:Ретро, ретро, ретро...толкова го обичам...

както обичам да казвам "Мамо, защо не ме роди 10- 15 години по- рано "

Dita написа:

hypnosssa написа:Ретро, ретро, ретро...толкова го обичам...

както обичам да казвам "Мамо, защо не ме роди 10- 15 години по- рано "

Че да ходиш по дискотеките от началото на 90-те

края на 80-те... и все пак нагло е да искам да ме ражда 25 години по- рано

Sirius` написаното от теб много ми хареса и абсолютно споделям твоите усещания (доколкото могат да се опишат с думи) и разбирания. С малко изключение на музиката (вманиачена съм в поп и диско музиката от 70те 80те... 90те- рок също случам, но не чак толкова) те подкрепям на 100%. Мисля си, че бих се чувствала по на място, ако изживявах тези си години през 70те или 80те.
Филмите, които се правят последните години, няма да ги коментирам... "филмите". Залага се на ефекти, сюжет липсва всякакъв, а актьорската игра сякаш остава на заден план... БОЗА.
Много, много бих писала, но нямам време, а и подозирам, че ще се оплета в мислите си, ако започна

Smoking Mirror, и твоето мнение ми хареса и дано съм те разбрала правилно, НО... мисля, че не си съвсем прав (ако приемем, че със Sirius` разбираме... влечението си по 1 и същ начин- надявам се да е така).
Ще спомена само някои неща- това, че днес има хиляди филми, абсолютно всякаква музика и че мога да си дръпна каквото си пожелая безплатно и то за секунди в никакъв случай не може да ме накара да "усетя" духа на 70те и 80те напълно и по начина, по който ми се иска.
Най- сладката, част според мен, онези години, е бил моментът, когато за да чуеш 1 песен, да се докопаш до 1 плоча, да намериш 1 статия в списание за любимия си изпълнител е било адски трудно, дори забранено. Баща ми е разказвал как са се криели със съучениците си да свирят или чуят по радиото рок парчетата, до които достъпът им е бил забранен. Майка ми е чакала със седмици да пуснат песен на ABBA по радиото (с ужасно качество), или техен клип по някоя чужда телевизия САМО в Новогодишната нощ за няколко минути.
Ами искам и аз да изживея тези моменти, да усетя тази музика по ИСТИНСКИ начин. Искам, когато си пусна ABBA или Boney M, хората, с които съм, да не ме гледат като изкопаемо (не, че ми дреме по принцип), а да се кефят заедно с мен. Но това няма да стане, защото времената са други, хората искат чалга да се лее, песни се сменят през минута и... истинската музика не се цени.
Отнесох се малко
Ще спра до тук... че взех та се ентусиазирах яко пак


а и btw, Smoking Mirror, да не си от Стопанския ф-тет? С тези "блага"...

"Look at meee! I'm so DIFFERENT!"
Но все пак сме различни единствено в позволените нам граници...

L'Inspecteur написа:"Look at meee! I'm so DIFFERENT!"

???

Sirius` написа:GIMME BACK MY 80S !!

Никой не може да ти върне нещо, което имаш.
80те са в сърцето. В ума. В характера. В живота.
Родените в края на 80те сме израснали с тях -
с прехода, със спомените на родителите си,
с надеждите за и разочарованието от бъдещето.

80те са оформили начина, по който гледаме на света -
докато едни са слушали първите хитове на Лепа Брена,
другите са ровили из плочите и касетките на техните.
Обаче не е трябвало да се крият. Радвали сме се на музиката.
На книгите. На филмите. Никой не ме е върнал от киното
"защото филмът е забранен за учащи".

Никой не ми е казал "Не, това няма да го четеш. То е неподходящо!"
По дяволите, в една и съща седмица прочетох
"Най-младият син на партията" и "1984"!

Това, което се опитвах да кажа, но не ми се получи е:
Някои от нас са избрали да бъдат "цветя от края на осемдесетте".
На нас никой не може да ни отнеме радостта от това време:
- неоткриваемите mp3-ки на Виолетов генерал, архаичните томчета на Рембо,
с които се сдобиваш, забравяйки да ги върнеш в библиотеката,
първите издания на Амаду...

80те са в сърцето ти.