forum.uni-sofia.bg

marither francois gribaud ?

Да, както и да се произнася тая дяволия

Аз и част от Freedom Call


Аз и част от Secret Sphere


Аз и целия Кай Хансен


Аз и аз :Р

Ах,а как ме е яд,че го пропуснах този концерт.
Не ми се ходеше сам,сигурно е било супер.

Лорд Носферату написа:...

Ooo, снимал си се с яките жицари!!

Аз на повечето концерти гледам да го сторя :Р
Но и само групичката пак си се снимаме:

И какво е удоволствието да се снимаш с някакви рандом хора, които свирят в рандом групи ?
Това никога не съм го разбирал.Не искам и да го разбера.


За да не бъде спам : в пиано бара.

Zahariev написа:рандом хора, които свирят в рандом групи ?

За мен не са "рандом".

Семейство ли са ти ? Смисъл на живота ? Някой без когото не можеш да живееш ? Дефиниция на "не са рандом" ? Много близки приятели ?


По дяволите... просто музиканти.

Не ме разбирай погрешно.Всеки се снима, с когото реши.Просто цялата тази мания всеки дългокос да се снима с групите, които идват в България или на чиито концерти са ходили.Еми страшно глупаво ми изглежда.Т'ва метъла е някакво голямо идолопоклонничество.Не ви ли е неприятно ?

На които евентуално си фен? Какво толкова странно има?

Това, че си фен не обяснява тази мания.И, да ... наистина ми изглежда странно и нелогично.


Anyhow, навярно няма да ми се даде отговор, който на мен да ми изглежда логичен.

Е, аз мога да ти дам отговор, ама той не важи за метъл-музиката... значи - не мога да ти дам отговор...

Не мога да ти дам дефиниция, щом не знам какво имаш предвид под "рандом". И не е "всеки дългокос" защото от 800 души публика, може би 20-тина са се снимали с музикантите. Но виждам, че разбиранията ни за смисъла на снимката са различни. За мен тя не е нещо, което да е запазено за най-важните хора и събития в живота ми. Снимката е запаметен миг от нещо хубаво или интересно. Нещо, което съм видял или преживял, но може би някой ден ще забравя. И когато разглеждам стари снимки, спомените ще се върнат някак по-лесно. Още повече, че снимането с тези хора не е някаква процедура "Здрасти, усмихни се, да се снимаме, чао." Преди това съм си говорил и съм се смял с тях. Благодарил съм им за музиката и за концерта. Може би сме обсъдили времето (Кай Хансен), смисъла на приятелството (Freedom Call), в кои дни от седмицата избягват да правят концерти във Финландия (Аморфис), наркотиците (Джон Лоутън) и т.н. За тях също е приятно да се срещнат с хората (ако не беше, нямаше да излизат и да се въртят в тълпата). И понеже не знам дали някога ще ги видя пак, искам да "щракна" за спомен тази кратка, приятна и може би единствена среща. Това показва снимката. Не е "виж ме на фона на някой си". За мен тези снимки имат не по-малко смисъл от 120 кадъра, снимани с телефон, показващи последното напиване в нечия квартира. Дори напротив, най-малкото защото разговорите са били по-смислени.

Бел. авт.: В случая не разглеждам снимката като плод на изкуството на фотографията, но това не значи, че не я признавам и като такава. Просто тук говоря за този конкретен тип снимки.

Аз ще се самоцитирам от преди 10стр - "Всеки има право да пусне своя снимка, без значение, каква е тя, стига да отговаря на правилата - и независимо дали някакви други форумци са против снимката или не"

Вслушайте се в думите ми- мъдрост в тях има...

Не може ли поне ведвнъж някой да постне снимки тук и да се чувства спокоен и да знае, че няма веднага да му скочат обичайните хейтъри и да почнат да му правят коментари на снимките?! Кога ще спрете с това отношение?!

Ако е чалга - що си чалгар?! Ако е метъл - що си метъл, тва било идолопоклонничество ?!

ПП. И между другото, Лорд Носферату, много готини снимки! Аз пък ти казвам едно голямо БРАВО, за това че си успял да се снимаш с хорицата от бандите!

Мнението е променено от модератор. Merces