Стихотворения на форумците

[svetleto89]

Откровение

Нима с очи изплел си мрежа?
Че сърцето мое омота без свян.
Да те забравя разумът нарежда,
но потъвам цяла в сладък блян…

Захвърлих всички снимки общи,
но в душата само твоя лик съзирам.
Отбягвах да те виждам дни и нощи,
но в сънищата даже те намирам….

Нима с очи изплел си мрежа?
Че сърцето тъй бясно се бунтува…
Да те забравя разумът нарежда,
но без теб ще спра да съществувам…
29.08.2009

[Norwegian Wood]

тази нощ пиян и сам съм
уличните лампи са ми знамена
всички принцове еб.л съм ги
всичките принцеси ей ги на
сиви глупави и важни
като кучешки лайна
блокове десететажни
извисяват се в нощта
те са каменни грамади
но прозорците им спят
няма вече изненади
вкъщи чака ме сънят
пътят дълъг е и скучен
като кучешка съдба
само бурени и кучета
ме очакват до дома
пътят дълъг е и скучен
и осеян е с лайна
а едно бездомно куче
ще ме гони през нощта

[Kristo]

Попитай ме, къде съм се скрил,
и защо все от теб се пазя?
Този човек - добродушен и мил,
как е възможно аз да го мразя?

Попитай ме, къде съм избягал,
къде съм се отдалечил?
Защото за мен по-лошо няма,
от ум, който боли, боли...

Попитай ме, къде го намерих,
малкия вътрешен свят на искрите?
Тяхната малка игра спечелих,
когато пръв видях обич в очите.

Попитай ме, къде да те върна,
защото ти липсва старото време?
И защо вместо да те прегърна,
аз все повече се намразвам в тебе?

И сега ме попитай,
колко ще струва
изцяло,
това което рисувах,
с обич върху твоето тяло,
не хиляди грешки,
и игри на човеци,
които ти не разбираш.
И сега ме попитай,
дали той се преструва,
когато еднакво обича
и мрази,
и всичко това го нарича
"игра на безумна фантазия".
Аз отговори за тебе нямам,
вместо от човека да правим драма,
предлагам ти за всеки случай,
да останем и да гледаме,
защото той никога не е скучен.

[Etiainen]

Време


Защо съм тук отново
Защо въобще някога си тръгнах
И зад мен останаха само
Прах, пепел и сферични лампи,
Мъртъв живот и време,
Затворени в кутии за обувки
Запазени – завинаги.

И когато парещото слънце залезе
Светят само лампите,
Като мрачни жълти луни
По улиците на моето минало.
И аз вървя, търсейки
Това, заради което избягах –
Себе си, и пак себе си.

Но уви, намерих само
Прах и пепел, и сферични лампи,
И мъртво време
Затворено в кутии за обувки
Загубено – завинаги.

[Norwegian Wood]

Безалкохолно

Пазете се.

На края на света
вилнеят демони и вещици.
Кръчмата на Сточна гара
е параден вход за ада.
Кръчмата на Сточна гара
е на края на света.
На самия край на ада
кораби вълните порят
и шамани с три ръце
с херувимите се борят.
В кръчмата на Сточна гара
прокълнават всяко питие,
всеки нож и всяка халба.
Кръчмата е вход за ада.
Всички кльощави пророци
слушат своите пороци
и приличат на жабоци,
късогледи идиоти
пророкуват страшен съд,
а тромпети и фаготи
във главите им бумтят,
а главите им са пълни
не със мисълта за съд,
а със мисълта за водка.
Хайде да отидем в ада.
Пътят е четиридесе дни.
Ще отидем безобидни,
млади, грозни и добри.
Носете си скъсани дрехи, говеда,
до кръчмата има четиресе дни
ще падаме, докато пием,
ще гнием, докато летим.

[Kristo]

Ти си третата страна,
най-долу срещу катетите.
Най-важния връх,
докосван само от поетите.
Фигури, кръг,
събиране на емоции,
Най-важния връх,
най-добрите пропорции.
Докосването по страните,
две събрани,
чакат трета.
Да сме съчетани
като в мисъл
на поета.
Играем геометрия,
витаем из чертежа.
Събират и разделят,
очаквания и копнежи.
И триъгълник готов,
асиметрия, хармония,
защо ли е ирония,
че няма вече тук любов?


/кавър на Gentiana/

[ники]

Кристо, това е новият фолк хит!

[Kristo]

Кристо, това е новият фолк хит!

Оферта ли ми правиш? За кви пари говорим? И на коя звезда си мениджър? Аз продавам само на Андреа, ей, мискинино!!!

[ники]

Обърни се към Скарфейс. Той е продуцента на форума

[Kristo]

Удари във сърцето ми,
сякаш трябва със звуците да съм жив,
когато знам, че смъртта приближава.
За някого, този миг е бил тъй красив,
за мен е последния момент на слава.
И трепетът не ще ме разколебае днес,
да прегледам старите житейски грешки.
Съвест, омраза, колебание или стрес,
все падения, в животите не-човешки.

Като руска рулетка ли?
Сякаш трябва да знам, къде свършвам,
къде тук приключва моето последно его.
Един път ще пропусне, зареждам, обръщам,
и ето, че следващия опит идва с него.
Окончателно решение, по-скоро на съдбата,
ако не аз, то тя би го избрала вместо мен.
Не защото така трябва, а защото в главата
си, моят смисъл е вече грозно унищожен.

Моят изминал живот,
сякаш трябва да го видя отново за секунди,
когато искам да умра с усмивка, поглеждам
навътре в себе си, за последно съм буден.
Да, тази гримаса идва от сляпата надежда.
Подредени от първия ден, до днес в тишината,
моят изминал живот сега си отива завинаги.
И моите мигове, които останаха в главата,
сега ме намразиха, сега ме проклинаха...

[xRainx]

Първи дъх

"...и с първия си дъх
ние проклятие ще изкрещим."

С печат кръвен
дамгосан на устата
като добитък обречен
с окови пристегнати
стомана омразна окол' краката
духът ни - сломен, съблечен.

РАЖДАМЕ СЕ!

и писъкът ни трепти
един вой невиждан
на оскотели чеда
всеки - заплют,
всеки - обиждан
без ръце борбени
без светлоноси лица.

От мрак най-отчаян
душа ще изковем
пресована и невярна
закопитена в
най-гнусна
в най-мътна леярна
изродена, фучаща
досущ звяр кръводавен
в най-грозния плен.

И първия дъх
последен се оказва
но ние крещим ли,
крещим.
Плюем, плюем!
на тази всемирна проказа
душите ни греят
и сърцата, те пеят
потопени в безжалостен дим.

[xRainx]

Вода 2

„Какво друго да събуди музата
освен трагедия човешка?”

Оставете ме
и нека обрисувам нещо
монумент всечен
елегия в пастелно синьо
спомен, дето тлее вечен.

Там скиташе Вода
с мрежи разплетени
за улов скръбоносен.
Дърво проскърца, и
всред водни врати
Адът, казват, Адът
се разкрил най-грозен.

И няма гроб,
няма ни сянка,
ни сетно ложе
за тез’ безпомощни тела.
Кой може, кой може
да ги върне в пролетта?

Нека Водата коварна
със съсък разсека.
От нея телата родни
на Майка земя вярна
с почит ще даря.

И в нейните недра
спомен нека изградя.
Паметник, на който
тук, сред смъртни нам,
ще се вее пламтящ върха.

Помни и за мъртвите живей.
В нас всички огънят тлей.

- 05.09.2009.
Почивайте в мир.

[Norwegian Wood]

дай себя сорвать

искам с теб да се напия
да убия вечерта
виолетова е бирата,
ала черна - вечерта;
искам с теб да се напия,
с глупавите ти очи
с кльощавите ти крачета
сплесканите ти гърди
виолетова е бирата
ала черна е нощта
можеш ли, отлитай
искаш ли - ела

аз слушам шепот
неведоми слова
вятърът танцува
клюма моята глава
бирата върлува
в нея и на сутринта
ще намерят курва
със отворена уста
просната на тротоара
нежна е нощта

алеята е празна
лампите димят
тази нощ е празник
ангелите спят
саксофони свирят
в храстите отзад
ала времето изтича...
дай себя сорвать

аз слушам шепот
неведоми слова
вятърът танцува
клюма моята глава
виолетова е бирата
ала черна е нощта
дай себя сорвать,
с мене ти ела

[Kristo]

Можеше поне да слагаш точки, да изглежда като че има смисъл.

[Norwegian Wood]

Можеше поне да слагаш точки, да изглежда като че има смисъл.

Да кажем, че не обичам да съм лицемерен.