forum.uni-sofia.bg

След създаването на БРЦК "изворите" не са извори , а на тяхно място идва "Историография" трябва да се споменават автори , допринесли за изясняването на някой въпрос , автори , отбелязали съответното събитие - такива работи - като си видите авторите на учебниците дори и тях може да вкючите , няма да е грешка

извори и историография са две отделни неща, историографията не "идва на мястото на изворите".И двете имат своето място в една историческа тема,независимо от епохата,която се обсъжда, и количеството открити материали за нея.

goblinwfi написа:След създаването на БРЦК "изворите" не са извори , а на тяхно място идва "Историография" трябва да се споменават автори , допринесли за изясняването на някой въпрос , автори , отбелязали съответното събитие - такива работи - като си видите авторите на учебниците дори и тях може да вкючите , няма да е грешка

Всъщност е голяма грешка, ако посочиш като извори автори на учебници. Това е историография. Историографията е нещо съвсем различно от изворите. Историография може да се посочи за всеки период. Тя не е задължителна. Изворите са задължителни обаче, особено тези за средновековието. След Освобождението, както сте забелязали, извори няма - или по-точно изворите са толкова много и разнообразни, че губи смисъл тяхното изброояване. Докато примерно за управлението на Крум, където имаш 5 хроники на кръст, от които черпиш информация за цялото му управление, няма как да не ги посочиш.

Извинявам се ... изказал съм се неточно ... Имах предвид точно това което казва Светльо - че малко преди и след Освобождението изворите са твърде малко , поради факта , че говорим за период преди 120 години

п.п. надявам се да разбирате какво искам да кажа , ако пък не - здраве да е

Аз не съм съгласен ,че изброяването на извори дори от не толкова далечното минало губи смисъл, тъй като и тогава има документи , които не само създават представа за живота и процесите, но и имат такова епохално значение, че просто не могат да не бъдат споменати.Примерите са много- Ферман за Българската екзархия,Сан-Стефански мирен договор.От исторична гледна точко следва да бъдем обективни, а не да делим времето на близко и далечно.Но си е изцяло лично мнение на всеки пищещ какво да включва.А така или иначе този част от темите вече дори не е задължителна.Не искам да влизам в задочен спор или да задълбавам прекалено, но просто забелязах ,че има много кандидат-студенти,които са неориентирани и желая да избегна тяхното подвеждане

И все пак, ако някой има извори/историография за Съединението, моля да се свърже с мен. Мерси-мерси.

Топханенският акт, Строители на съвременна България, спомените на Захарий Стоянов, Букурещкият договор, ако щеш върви край Сливница с металотърсача да търсиш офицерски шашки, еба ли ги в изворите, твоята работа е да си изтечеш очите в четене.

Разбира се, че в по-съвременната история са важни историческите изследвания, щото сеш се, дядовците могат да ни разкажат за събитията от очите на техните дядовци, нещата още се помнят, не е като да говориш за чъргобиля Мостич, дето мяза на шаолински пъдарин. Ако не беше надписът на плочата му барабар с кокалите долу никой нямаше да знае за него - това ти е целият извор. А за Стамболийски да пишеш как дал на прадядо ти три мотики е неуместно, нищо че е чистата истина и отделно е слабоизвестно. Друго е да споменеш цитираните съчинения на Ал. Стамболийски, цит. съчинения на Ал. Цанков, цит. съчинения на Конст. Муравиев, цит. съчинения на Георги Марков, законодателните актове на БЗНС...

Естествено,че трябва да се изберат най-важните извори.Никой не казва,че трябва да се изреждат всички,най-малко пък някакви безсмислени детайли,които дори не могат да се потвърдят.Но това,че има огромно количество източници не значи,че трябва генерално да се пропуска този аспект или пък да се правим че няма такива.
Исторически извор не значи само и единствено някаква летопис,написана на мъртъв вече език.Лексиконът ''Свидас" примерно е толкова исторически извор,колкото е и личната кореспонденция на Каравелов.

Има 5 монографии за Съединението:
1. Илчо Димитров. Епоха 1885.
2. Йоно Митев. Съединението 1885.
3. Андрей Пантев и Ел. Стателова. Съединението на Източна Румелия с княжество България през 1885 г.
4. Методи Петров. =//=
5. Дойно Дойнов. Комитетите Единство и ролята им за Съединението през 1885 г.
и много статии и студии
Безсмислено е да споменаваш изворите, но има и такива: Държавен вестник, Дневници на Четвъртото ОНС, 4 извънредна сесия, спомените на Иван Андонов и т.н. Прекалено много са и никой не ти ги иска, а шансът да ги объркаш е твърде голям.

почваме ли със залозите?

Основни източници на информация за събитията от 1885 г.са: архивните фондове на видни обществено-политически дейци от следосвобожденския период;спомени на участници в събитията;документи и материали на БТРЦК;периодичният печат от това време и др.
ето как се пишат извори от периода

Crippled Alice написа:почваме ли със залозите?

Аз съм ЗА, че това тука с изворите ми стана много скучно.

Аспарух и Тервел или Асеневци според мен трябва да е едната.

Аспарух и Тервел и нещо от Възраждане, примерно Ранно Възраждане

В момента уча темата за Раковски и се чудя възможно ли е да я формулират така, че да влизат и емигрантските организации, защото все пак с тях става много дълга и едва ли може да се изпише всичко без да се претупа. Та, на дилема съм въобще да се захващам ли да ги уча и тях.

Аа. Аз залагам на една от Възраждане и една от Нова история. Малко драма да има Скоро ще си избера и кои ще се паднат

аз сам за ранно възраждане