forum.uni-sofia.bg

Stig , няма как да греша за собственото си мнение . Всичко е до виждания и разбирания, а такива са моите и те са изградени на базата на моя опит, моята среда и хората, с които съм обградена. Твоите са различни явно, но каквото и да ми обясняваш, няма да е валидно за моя случай. Това не го прави грешно по принцип .

Много бърз съвет, Монита: не се занимавай да се обясняваш. Има случаи, в които би имало смисъл, а има и... такива.

Съвсем без връзка с горното, но нямаше как да не се сетя - да спориш с глупак е изгубена кауза: ще те принизи на собственото си ниво и после ще те бие с опит. Избягването на подобни ситуации действа чудодейно, както установявам напоследък.

Monita написа:Stig , няма как да греша за собственото си мнение . Всичко е до виждания и разбирания, а такива са моите и те са изградени на базата на моя опит, моята среда и хората, с които съм обградена. Твоите са различни явно, но каквото и да ми обясняваш, няма да е валидно за моя случай. Това не го прави грешно по принцип .

Спокойствие и само спокойствие - наясно съм
Просто си изпробвам оригиналниченето

Търговецът на кристал написа:Много бърз съвет, Монита: не се занимавай да се обясняваш. Има случаи, в които би имало смисъл, а има и... такива.

Съвсем без връзка с горното, но нямаше как да не се сетя - да спориш с глупак е изгубена кауза: ще те принизи на собственото си ниво и после ще те бие с опит. Избягването на подобни ситуации действа чудодейно, както установявам напоследък.

Ей, злопаметна работа

Аааа, Ели, не с лошо

Ако ще се предизвиквате - на лични.

Към мен имаше интерес докато съм обвързана и нещата за малко щяха да са непоправими . Аз и Любо (настоящият ми приятел - вече над 4 години) имахме! най-добър приятел, с който се виждахме може би всяка вечер. Това продължи доста дълго време и нямаше проблеми. Приятелят ни се хвана с бившото си гадже. Бяха сладки и аз ги харесвах, като двойка. Минаха 6 месеца и отново се разделиха заради нейния балет (избор, който за мен е колкото странен толкова и ценен). Беше пролет и започнахме да тренираме навън. Любо не желаеше да идва или се появяваше и се прибирахме заедно вкъщи. Ставаше все по-студен с времето, не му се говореше, не разбирах какво не харесва в мен и къде греша. Един есенен ден му казах, че трябва да се разделим, защото вече нямаме какво да си кажем. Той плака много, аз бях плакала предишната вечер - вече нямах сили да плача (в момента също ми е трудно да се сдържа). Бях установила, че харесвам приятеля ни - с него беше по-приятно да си прекарваш времето, беше забавен, остроумен и интересен. Любо ме помоли да се виждаме още месец, за да направим всички неща, които сме си обещали и не ни е останали време. Само за седмица той отново стана страхотното момче в което бях влюбена. Отидохме на боулинг, който все пак не му се хареса, започна да прави хиляди неща за които нямаше сили. През това време аз се виждах с другия. Той ме отврати. Вече ме притежаваше - държеше ми сметка къде съм, постоянно ме заливаше с подаръци, не ми позволяваше да плащам нищо в негово присъствие (нещо което може да ме вбеси - Аз съм отделен човек "по костенурките" (това ще го обяснявам друг път). Ако мога да си го позволя и преценявам че сега е моментът не искам друг да ми поема разходите) и другото СЕКСът не трябвало да е по-малко от един час. (И аз всеки ден ще трябва да отделям по няколко часа на ден за това - Не мерси! Не е ли по-важно удоволствието?), ходеше с мен до входа на факултета...
Ето какво беше станало докато аз се опитвах за закрепя старата си връзка (което може би разбрахте, но аз го осъзнавах месеци след това): Любо е видял нещо в мен и е започнал да ревнува, докато онзи ми сваляше звезди.
В крайна сметка бях стола на земята. Приключих отношенията си с онзи и казах на Любо, че искам да се съберем. Той ме отхвърли и го помолих, ако размисли да ми звънне. Онзи изтри всякаква връзка с мен и Любо, оказа се че е бил мноооооооого влюбен и съответно с разбито сърце. Отказа да вижда каквато и да е следа от мен от тук нататък. Няколко дни по-късно Любо ме потърси и всичко изведнъж отново пламна между нас.
Поне аз така мислех. Дълго време след това Любо изпадаше в моменти, които не пожелавам на никого. Откровено ми казваше, че понякога ми няма доверие и това го мъчи (оказа се, че двамата точно в такива нощи са се виждали тайно от мен). Вече мина повече от година след тази нелепа есен и аз съм дала своето обещание да съм с Любо докато... знаете сватбените речи. Иска ми се някога така да приключи това изречение.

Не искам чужд човек в отношенията си. Тази каша ми стига за цял живот и не я желая и най-омразния си враг.

Уф, ама и ти добре си се подредила. Принципно (като форумната кака/мама/баба/зла вещица) бих те почнала с "да би мирно седяло...", но важното е, че нещата са се оправили и си си научила урока, макар и на неприятна цена.
Другото, дето си го пожелаваш, ти го пожелавам и аз, ако наистина е речено, че сте един за друг.

Чак мен ме заболя...

clinical_dead написа:...

Отмък, примък.

Зависи колко са силни чувствата ми. По-скоро бих показала, че имам интерес и само ще се надявам той също да прояви. Ако ясно ми покаже, че няма да стане, ще спра иначе ще е просто жалко.

налузвам трикото и почвам борбата..

[quote="clinical_dead"][/quote]
тия дни гледах последните серии на 2ма мъже и половина

Их, че изнежени хора има, значи! Опарят се веднъж сериозно и край - заключват се вкъщи, нахлупват каските, завиват се презглава и страх до дупка! Това е животът, бе, мама му стара - живейте го!

Ели, като чуя "Да би мирно седяло...", "Наведената глава..." и пр. ми се отживява и си мисля, че баш заради такива "мъдрости" се случват и ще продължават да се случват в България нещата по един такъв особено "мъдър" начин.

Предпочитам "Юнак без рана не може", "If at first you don't succeed...", "Ако сам не си помогнеш..." и т.н. Е, разбира се, "Който ни риску'а, ни пичьели"!

Болката не осначава смърт. И изгубената битка не означава изгубена война. За какво живеем иначе? За рутина? На колко сме години? Аре не.

black_lady написа:Скучни? То като повечето хора си имат половинка, това прави ли ги скучни Аз бих се борила. Сега някой ще каже "Ау-у-у, колко гадно и долно да разбиеш една хубава двойка..." - ама ако двойката е била наистина стабилна, не би се разбила чрез ничия намеса, нали? Човек трябва да се пробва винаги На моменти е изненадващо, но често макар и отстрани да излеждат розови, нещата всъщност никак не са такива... А принципно пасивността винаги съм я намирала за лошо качество - така че трябва да се действа, спред мен, без значение подробностите, били те гадже или друг атрибут

Да, но колко стабилни връзки са почнали така, от руините на предходната?
Всъщност може и да са много, знам ли аз...

За доста хора, границата между 2 връзки се размива, защото са почнали една докато не са приключили първата. Странно, че повече момичетата разбиват чужди връзки? Вие какво мислите? Така ли е?

Иво, ти сам виждаш какви са поуките, които си е извадила от цялата тая работа. Не виждам особен уин в ситуацията. Разбирам, че се опитваш да бъдеш на въпреки, но виж пак последното изречение от поста й - да струи от него особено въодушевление, че е била на косъм да си прецака връзката съвсем генерално?
Ако беше казала "Йей, радвам се, че рискувах - опитах, не се получи, последиците все пак не бяха трагични, но съм толкова щастлива, че го направих", щях да си затрая. В тоя случай обаче е точно "да би мирно седяло...".

Но теб по отношение на сърдечните въпроси отдавна съм се отказала да опитвам да те разбера. Дори да имаш някакви принципи, са много далеч от общовалидните и (със сигурност) на светлинни години от моите, та просто няма как да ги разбера. Не ме разбирай грешно, не те съдя - просто обяснявам откъде идва разминаването.

Jamesmagno написа:Их, че изнежени хора има, значи! Опарят се веднъж сериозно и край - заключват се вкъщи, нахлупват каските, завиват се презглава и страх до дупка! Това е животът, бе, мама му стара - живейте го!

Ели, като чуя "Да би мирно седяло...", "Наведената глава..." и пр. ми се отживява и си мисля, че баш заради такива "мъдрости" се случват и ще продължават да се случват в България нещата по един такъв особено "мъдър" начин.

Предпочитам "Юнак без рана не може", "If at first you don't succeed...", "Ако сам не си помогнеш..." и т.н. Е, разбира се, "Който ни риску'а, ни пичьели"!

Болката не осначава смърт. И изгубената битка не означава изгубена война. За какво живеем иначе? За рутина? На колко сме години? Аре не.

Виж, в конкретния случай не смятам, че си прав, но не смятам и че е редно да обсъждам поведението на clinical_dead. Защото като си отстрани е лесно.
Това, което смятам, че Търговецът се опита да каже е, не, че трябва да се примирява със статуквото, а че не трябва да си търси белята, тоест ако искаш добри взаимоотношения и щастлива връзка, не трябва да допускаш трети човек и не трябва да си играеш с огъня. Защото на тях отношенията са им били окау преди това, така че за каква наведена главица иде реч...