Модератори: FloWersOfEviL, Мила, Търговецът на кристал
. Всичко е до виждания и разбирания, а такива са моите и те са изградени на базата на моя опит, моята среда и хората, с които съм обградена. Твоите са различни явно, но каквото и да ми обясняваш, няма да е валидно за моя случай. Това не го прави грешно по принцип 
.
Спокойствие и само спокойствие - наясно съмMonita написа:Stig , няма как да греша за собственото си мнение
Ей, злопаметна работаТърговецът на кристал написа:Много бърз съвет, Монита: не се занимавай да се обясняваш. Има случаи, в които би имало смисъл, а има и... такива.
Съвсем без връзка с горното, но нямаше как да не се сетя - да спориш с глупак е изгубена кауза: ще те принизи на собственото си ниво и после ще те бие с опит. Избягването на подобни ситуации действа чудодейно, както установявам напоследък.
. Аз и Любо (настоящият ми приятел - вече над 4 години) имахме! най-добър приятел, с който се виждахме може би всяка вечер. Това продължи доста дълго време и нямаше проблеми. Приятелят ни се хвана с бившото си гадже. Бяха сладки и аз ги харесвах, като двойка. Минаха 6 месеца и отново се разделиха заради нейния балет (избор, който за мен е колкото странен толкова и ценен). Беше пролет и започнахме да тренираме навън. Любо не желаеше да идва или се появяваше и се прибирахме заедно вкъщи. Ставаше все по-студен с времето, не му се говореше, не разбирах какво не харесва в мен и къде греша. Един есенен ден му казах, че трябва да се разделим, защото вече нямаме какво да си кажем. Той плака много, аз бях плакала предишната вечер - вече нямах сили да плача (в момента също ми е трудно да се сдържа). Бях установила, че харесвам приятеля ни - с него беше по-приятно да си прекарваш времето, беше забавен, остроумен и интересен. Любо ме помоли да се виждаме още месец, за да направим всички неща, които сме си обещали и не ни е останали време. Само за седмица той отново стана страхотното момче в което бях влюбена. Отидохме на боулинг, който все пак не му се хареса, започна да прави хиляди неща за които нямаше сили. През това време аз се виждах с другия. Той ме отврати. Вече ме притежаваше - държеше ми сметка къде съм, постоянно ме заливаше с подаръци, не ми позволяваше да плащам нищо в негово присъствие (нещо което може да ме вбеси - Аз съм отделен човек "по костенурките" (това ще го обяснявам друг път). Ако мога да си го позволя и преценявам че сега е моментът не искам друг да ми поема разходите) и другото СЕКСът не трябвало да е по-малко от един час. 
(И аз всеки ден ще трябва да отделям по няколко часа на ден за това - Не мерси! Не е ли по-важно удоволствието?), ходеше с мен до входа на факултета...
Да, но колко стабилни връзки са почнали така, от руините на предходната?black_lady написа:Скучни? То като повечето хора си имат половинка, това прави ли ги скучниАз бих се борила. Сега някой ще каже "Ау-у-у, колко гадно и долно да разбиеш една хубава двойка..." - ама ако двойката е била наистина стабилна, не би се разбила чрез ничия намеса, нали?
Виж, в конкретния случай не смятам, че си прав, но не смятам и че е редно да обсъждам поведението на clinical_dead. Защото като си отстрани е лесно.Jamesmagno написа:Их, че изнежени хора има, значи! Опарят се веднъж сериозно и край - заключват се вкъщи, нахлупват каските, завиват се презглава и страх до дупка! Това е животът, бе, мама му стара - живейте го!
Ели, като чуя "Да би мирно седяло...", "Наведената глава..." и пр. ми се отживява и си мисля, че баш заради такива "мъдрости" се случват и ще продължават да се случват в България нещата по един такъв особено "мъдър" начин.
Предпочитам "Юнак без рана не може", "If at first you don't succeed...", "Ако сам не си помогнеш..." и т.н. Е, разбира се, "Който ни риску'а, ни пичьели"!
Болката не осначава смърт. И изгубената битка не означава изгубена война. За какво живеем иначе? За рутина? На колко сме години? Аре не.
