Най-сетне имам нет! Да започвам
Учителката ми по БЕЛ изказа мнение,и посочи като факт,че учениците които пишат есе по зададения въпрос,а не ЛИС по принцип имат с около 1 единица по-ниска оценка от това,което реално заслужават,и това е наистина доказана тенденция.искам да попитам дали това НАИСТИНА е така?!
Разни хора масово твърдят, че на есето се изкарва по-малко. Обаче онзи ден група колеги ми обясняваха, че който е писал по есето, изкарвал повече. И двете са непотвърдени слухове, на които не трябва да се има вяра. Личното ми мнение е, че на есето наистина се изкарва по-ниска оценка, защото кандидатстващите са по-зле подговени за този жанр. Тоест много хора цяла година се готвят за ЛИС, обаче на изпита по някаква причина избират есето. Ами есетествено, че ще се опетлаят - не защото проверяващите са предубедени, а защото кандидат-студентите не познават формата.
Като цяло подготовката за есето е по-трудна, защото има малко информация за структурата му и самите гимназиални учители не винаги са на ясно с изискванията. Личното ми мнение (твърде субективно - аз никога не съм писал такова есе) е, че инструкциите от сайта на факултета по славянски филологии са достатъчни за самоподготовка. Ако тренирате формат и сте критични към собствените си работи, разбира се.
При есето има една хитрост. До сега цитатите са били само от поети, което значи, че някой по-"недобросъвестен" може да си спести работа, като научи само поезията. Не мога да посъветвам никого да направи нещо такова, най-малкото защото не се знае дали следващия път няма да им хрумне да сравнят Димов и Тлев примерно.
защото ми звучи логично,ест. погледнато през очите на някой проверчващ.."не са си направили труда да научат автора колкото другите...значи ще има санкция"..
Съмнявам се. Същата логика действа и в обратната посока - пишеш ЛИС, защото не си си подготвил поезията и не знаеш как да пишеш есе.
в смисъл такъв,че на изпит искат от теб да покажеш ПО-ОБХВАТНИ знания за даден АВТОР,дори и с риск да се отклониш от темата..
НЕ! Трябваше да започна с това. Пише се само по темата, всякакви отклонения носят негативи. Трябва да можеш да вплетеш знанията си за автора и стиловете, като ги свързваш с темата. За това най-удобен е уводът. Нпример в своята тема написах, че Йовковите разкази имат еди-какви-си-общи белези с романтизма, включително и издигане на любовта в култ. Така плавно навлязох в тезата, където вече обяснявах на поразия за Спасението Христово и любовта в Йовковите разкази.
Когато правиш животоописание на автора в увода, наблягай на тези факи, които са свързани с темата и от тях преминавай към стилът му, а оттам - към тезата. И, почертавам дебело, всичко да е свързано с темата. Каквото знаеш за автора - гледай да го вържеш към темата.
Тук му е мястото да кажа, че всяко понятие или философска идея, която използваш, трябва да се обясни. Например ако говориш за спасението в Йовковите разкази в смисъла на библейско спасение, то трябва да обясниш какво в Хиристиянството е спасението.
Например: Според християнския мироглед бог приема образа на човек и понася наказанието за човешките прегрешения върху себе си. Исус, земното въплъщене на бог, е разпънат на кръста, за да спаси хората от собствените им грехове. Изхождайки от християнската логика, Йовков интерпретира спасението като лична саможертва в името на свят идеал......
И така нататък
Сега трябва да посочиш тези Йовкови герои, които се жертват в името на свят идеал и да обясниш какво в действията им подсказва, че става дума за жертва (а не мазохизъм примерно
) и свят идеал (а не прищявка). Точно такива герои в Йовковите разкази май няма, ама...
Когато използваш термини е хубаво да става ясно, че знаеш за какво става дума ( например: Архетипът, обобщеният образ, на мъдреца, така, както е описан от Шведския психолог Карл Юнг присъства в стихотворенито на Пенчо Славейков Луд гидия). Така, като вплиташ факти от общата си култура и ги свързваш към темата, обемът се получава без да е бил планиран. Връзките между отделните параграфи и подтези (т.нар плавен преход
) също увеличават обема, който не трябва да е водещ, когато развиваш темата си.
И така, Светослава, мисля, че отговорих на въпросите ти. Много хубаво си решила да се готвиш сама - това показва смелост, увереност и упоритост, които липстват у повечето кандидат-студенти. Успех!
obqsnqva mi kak edna neina priqtelka se e probvala s literatura i se okazalo che za vseki universitet,v koito trqbvalo da se qvqva na izpit,bilo neobhodimo da si kupi razrabotki na saotvetnoto visho uchebno zavedenie.
Познатата ти е наприказвала пълни измишльотини. Единствените и напълно достатъчни разработки са: 1) тези в учебниците на МОН и 2) твоите собствени. Разсъжденията на разни брадати професори са толкова отнесеси, че едва ли те самите си ги разбират.
И накрая. Не зная колко субективни са проверяващите, защото мен ме оцениха подобаващо. Съветвам всички да се готвят без да мислят за това - само натоварва и ви прави още по-неуверени. Гответе се както си знаете, покажете какво можете и ако наистина знаете и можете, ще ви оценят. Ако постоянно се страхувате дали разсъжденията ви ще се харесат на тоя или на оня проверяващ, само ще се объркате повече.
Това е от мен за сега
).
