forum.uni-sofia.bg

Добре. Айде да се пробвам аз.
Виждате се някъде - примерно заведение в по-голяма компания. За пръв път, имам предвид. Ставате си интересни. Евентуално си разменяте координати и след някой и друг ден се чувате с уговорката да се видите само двамата. Към този момент не се познавате добре (да не кажа и че не се познавате почти), но и двамата сте сингъл (в идеалния случай) и наличните симпатии (които не е нужно да са заявени открито, разбира се) са от такова естество, че очевидно нямате намерение да ставате "приятелчета".
Та ей това виждане разбирам аз под " първа среща", не знам за другите. И нататък - каквото стане.

Illuminati написа:

Jamesmagno написа:Като искате секс с рандъм непознати (защото явно намерението за секс дефинира срещата - според тази тема)

Да и аз това се учудих. Ако беше само намерението за секс, може направо да се уговорите по телефон, да се видите у някого, да го направите и край (а самия отговор "намерение за секс" по мое мнение (не искам да обидя никого), но имате твърде елементарни възгледи). За какво е цялото това усилие за еднократно удоволствие (или за многократно, но необвързващо)?

Намерението за секс, ако е достатъчно силно, ще те накара да искаш да се видите с тоя човек само двамата някъде. Но това виждане, както правилно отбелязвате, би могло да протече по два начина - 1. ела у нас и носи презервативи; 2. хайде навън и носи рози. При директна покана за секс на първа среща, на 99% съм сигурна, че тия отношения няма да прогресират повече от ниво секс. Поне не в романтична насока; в приятелска - може би, макар че пак не е особено добра идея. Нормалните срещи са това, което дава предпоставка за развитието на връзка. Поне аз така го виждам.

ОК, да речем, че това е първа среща. Какво тогава е просто "среща" и може ли да има такава, ако няма първа, която изглежда по гореописания начин?

Кой е казал, че трябва да има?

The Stig написа:егати претенциите - да живеели по седмица минимум, да стрували 10+ кинта... що направо не си вземете по един наръчник на младия ботаник и да се оправяте и да заебем цялата история с цветята?

Нямах предвид, че трябва да струват 10+ кинта, а напротив. Харченето на луди пари за някакви цветя, които умират почти веднага е безсмислица. Като цяло не обичам да харчат луди пари за мене по какъвто и да е повод.

MidwinterSun написа:Приеми го така - жестът, с който един мъж подарява цвете на жена, е равноправен на жеста, с който жената изскубва всяко последно косъмче от тялото си, после минава една самобръсначка отгоре, за да заглади с категоричност положението, а след това си слага съвършено неудобното дантелено бельо с жартиери, чорапите от които постоянно се измъкват и падат надолу - всичко това с цел да предизвика ефекта "уау", когато се съблече.

Само дето нас ни боли много повече в процеса.

Само дето аз всичко това на първа среща едва ли ще го видя А цветята за мен са заявяване на уважение, разкриване на по-специално отношение и прочие, което на първо четене няма как да се случи. Това, че цветята вече се възприемат като стереотипен израз на хоризонтални намерения е съвсем друг въпрос...
А за еманципацията се пошегувах нали

:/ Тая тема каква я мислех, тя каква стана. Аз повече теми няма да пускам и без това всичко се обръща на мъже vs. жени. А истината е, че вместо срещу, много по-хубаво се получава, ако има "и" или "с"...

Whatever.

Illuminati написа:

Jamesmagno написа:Като искате секс с рандъм непознати (защото явно намерението за секс дефинира срещата - според тази тема)

Да и аз това се учудих. Ако беше само намерението за секс...

Айде пак, кой не е чел внимателно? Никой, никъде и по никое време в тази тема не е написал, че сексът е единствената самоцел на срещата, както го изкарахте вие. Беше попитано - какво отличава срещата с човек, с когото просто искаш да се забавляваш и да сте приятели от т.нар. "среща" и ви беше отговорено - намерението за секс. Това е разлика, драги мои, само и единствено разлика. Не мога да си представя какъв точно мисловен процес е протекъл в умовете ви, за да го изкарате като самоцел.

Плазмодий написа: Само дето аз всичко това на първа среща едва ли ще го видя А цветята за мен са заявяване на уважение...

Йеп, за уважение говорим, както и за желанието да зарадваш човека срещу себе си. Това е първончалният подтик. На една жена не й пука дали е космясала или не, но прекрасно знае, че мъжът, с когото се е озовала в леглото, надали е особен фен на космати крака и подмишници. По същия начин ме съмнява, че на много от мъжете им идва отвътре да подаряват цветя. Да, на някакъв етап това започва да ни харесва - жените се грижат за себе си, защото им е кеф да изглеждат добре (макар че първоначалният критерий за добър външен вид е формиран под външни влияния), на мъжете не знам дали някога започва да им харесва да подаряват цветя; аз досега съм го наблюдавала само в един или два случая.

А дали ще го видиш на първа среща зависи от много неща. Така или иначе ние не си говорим само за първата среща, а за срещите като цяло - които въобще не е задължително да са само една на брой.

Темата се превърна в "знаете ли какво е среща".
Мъж харесва жена (или обратното).Подозира за симпатии в отсрещната страна (след определени разговори или намеци).Казва "искаш ли да се видим/да пием кафе/да отидем на кино" и прочие.Това е среща.

MidwinterSun написа:По същия начин ме съмнява, че на много от мъжете им идва отвътре да подаряват цветя.... на мъжете не знам дали някога започва да им харесва да подаряват цветя

Wrong.

Ми то един мъж като иде на 2-3 погребения и все носи цветя и почва да ги асоциира с гадни емоции...

Как после да ги свържеш с нещо приятно?

Аз за цветя отказвам да говоря днес. Утре - може би.

моите 4 стинки по темата

Аз пък хич не обичам да ми подаряват цветя . Винаги ми е изглеждало като: "Бе чувал съм, че пичовете правят така. Получи ли ми се? Получи ли ми се? а? А? А?" и физиономия на кученце, което очаква да го почешат зад ушичките, защото е умничко и послушничко.
Което пък убива и емоция, и всичко. За сметка на това, 3 умрели фрезии си ги държах сигурно цял месец във вазата, щото просто бяха толкова далеч от клишето във всеки един смисъл, че...

*Само едно отклонение. Имаше един Сашо, по когото ужасно си падах, когато бях подготве. Той беше 10 клас, значи е бил 3 години по-голям от мене. После завърши, разбрах какво са го приели да следва и му загубих дирите. И миналата година - май пролетта беше - го видях на спирката на Ректората, очевидно чакаше някого и носеше разкошна роза. Е, рекох си, тая роза можеше и да е за мене. Подминавайки го, му се усмихнах - не даде вид да ме е познал. То вярно, че и аз бая съм се попроменила, повече от 10 години са минали, ама...
Та така. Оттогава всеки път, когато обяснявам, че не обичам цветя, се сещам за тая случка и как би ми се искало тая роза да беше за мене, когато бях в 8-ми клас.

Ели, твоите разсъждения само доказват тезата ми, че не толкова важно какво, а как : )

Като почнат с тия червени рози... аман Мразя червени рози, приемам ги като олицетворение на всичко изкуствено в една връзка Но колко мъже се сещат да питат жената какви цветя харесва, преди да тръгнат да й подаряват? Просто всички мъже подхождат с презюмпцията, че жените се кефят на всякакви цветя. Това е все едно да кажа, че той е мъж и като такъв трябва да се кефи на всякаква храна, после вместо мусака да му сипя една купа таратор и да му кажа да е благодарен, че изобщо съм му сготвила