forum.uni-sofia.bg

black_lady написа: Спорът ни се обезсмисли напълно. С теб обичаме различни неща у хората, по различен начин и изобщо цялата ни представа за любовта е коренно противоположна. Тук няма прави и криви, просто моята реалност и твоята са на съвсем други нива.

Богдан Богданов би казал, че парадигмите на интелектуалното ни поведение не са в състояние да формират перцепция за кохерентна реалност.

O|OeHukc написа:...

Ти моят опит недей го подценява.

просто
не те надценявам

FightForFreedom написа:Това, което аз наричам любов, е независимо чувство, което не е следствие от никакви душевни трансформации. Любовта е само на ниво съзнание. Любовта е мироглед, а не душевно състояние. Мисля, че обичам = обичам. Това се доказва от амнезията - човек си удари главата и не помни, че обича жена си. Душата му е същата, съзнанието му е промито и той вече не чувства нищо към нея.

Сега пък се намеси някакво понятие „душа“...
Що е то „душа“? Как го опознаваш и как разбираш, че в него настъпват или не „трансформации“?
И как така Любовта ще е само на ниво съзнание?! Ако при внезапен гърмеж в близост, вместо рефлекторно да залегнеш/се снишиш, рефлекторно скриеш Любимата в прегръдките си, пак ли е съзнателно? Ами не е - затова е рефлекторно, защото прескача момента със съзнателността...
А Любовта е толкова мироглед, колкото е и жаждата...
Пък от това, да си мислиш нещо, до това, то да е вярно, може да има мноооого голяма разлика... От там и идеята за самозаблудите, наричани в психологията делюзии, които варират от леки до патологични...
И съвсем не се доказва от амнезията, защото при нея се губи Личността (която е доказано че съществува, а не като най-разните концепции за „душа“, от които нито една не е доказано истинна), която е сбор от натрупан житейски опит/спомени. В случай на амнезия de facto имаш друга Личност, която, поради липсата на връзка с предишната, не може да се възприема като същия човек.
Любовта и Влюбването са процеси, на които не може да бъде приписан точно определен начален момент - те се култивират и започват далеч преди тяхното осъзнаване...

//edit:

FightForFreedom написа:А за Ангел. Любовта може да бъде независима от оценката на "качествата" на любимия човек. Колкото и да ме разочарова едно момиче, ако съм я обичал някога, никога няма да спра да я обичам. Ясно ли е? Но това не значи, че бих пренебрегнал достойнството си заради нея. Това да обичаш някого не значи да си негов роб или непременно да спиш с него. Любовта си е любов. Не се нуждае от нищо друго, за да съществува.

Чудничко, ам' нали inc изясни няколко страници назад, че „Любов“ и „Обич“ са различни понятия... С тази уговорка, напълно разбирам, как никога не би спрял да Обичаш някого, и следващите съждения за Обичането.
Последна вметка: на Любовта не е като да не Й трябва нищо друго - най-малкото Й трябва (поне за мъничко) един обект, към когото да бъде насочена.

Вкратце,
Ангел

Душа в смисъл на сбора/системата от несъзнавани мисли.
Процесите, които довеждат до любов не са любов. Те могат да си бъдат колкото си искат несъзнавани, но това няма да направи любовта несъзнавана. Не може да си влюбен без да се промени съзнанието ти, без да го мислиш. Любовта - това е една нова осъзнатост. Влюбваш ли се - не се възприемаш същия. Не възприемаш и света същия, защото имаш НОВ МИРОГЛЕД.
Аз посягам да предпазя и непознат човек вместо себе си - това не доказва нищо за чувствата ми към него.
А за амнезията - ако душата ти, тоест всичките ти несъзнавани мисли са организирани около това, че обичаш жена си, то загубата на достъп на спомените за нея до съзнанието няма да промени любовта ти към нея - видиш ли я, пак ще се влюбиш в нея. Но не става. Защо? Съзнанието пак може да възприема чувства! Но не възприема. Защо?!? Ами защото НЯМА ЧУВСТВА. Защо? Защото няма спомени. КЪДЕ НЯМА СПОМЕНИ? В душата има спомени! В съзнанието няма спомени. Съзнанието е празно и любовта изчезва. Значи тя е била в съзнанието.

O|OeHukc написа:просто
не те надценявам

Просто
много говорите.
Първо бях безразборна и полигамна, сега станах момиченце без опит.
Официално спирам да чета в тая тема, сериозно ми писна от глупости и хитроумщини на хора дето я са имали 1-2 сериозни връзки изобщо, я не.
Айде със здраве

black_lady написа:

O|OeHukc написа:просто
не те надценявам

Просто
много говорите.
Първо бях безразборна и полигамна, сега станах момиченце без опит.
Официално спирам да чета в тая тема, сериозно ми писна от глупости и хитроумщини на хора дето я са имали 1-2 сериозни връзки изобщо, я не.
Айде със здраве

500 сериозни връзки не ти дават НИКАКВА информация за тази страна на чувствата, която исках да ти споделя, но ти упорито търсиш заядливеца в мен. Твоя си работа - не те карам да четеш. Аз ще си пиша.

FightForFreedom написа:Душа в смисъл на сбора/системата от несъзнавани мисли.
Процесите, които довеждат до любов не са любов. Те могат да си бъдат колкото си искат несъзнавани, но това няма да направи любовта несъзнавана. Не може да си влюбен без да се промени съзнанието ти, без да го мислиш. Любовта - това е една нова осъзнатост. Влюбваш ли се - не се възприемаш същия. Не възприемаш и света същия, защото имаш НОВ МИРОГЛЕД.
Аз посягам да предпазя и непознат човек вместо себе си - това не доказва нищо за чувствата ми към него.
А за амнезията - ако душата ти, тоест всичките ти несъзнавани мисли са организирани около това, че обичаш жена си, то загубата на достъп на спомените за нея до съзнанието няма да промени любовта ти към нея - видиш ли я, пак ще се влюбиш в нея. Но не става. Защо? Съзнанието пак може да възприема чувства! Но не възприема. Защо?!? Ами защото НЯМА ЧУВСТВА. Защо? Защото няма спомени. КЪДЕ НЯМА СПОМЕНИ? В душата има спомени! В съзнанието няма спомени. Съзнанието е празно и любовта изчезва. Значи тя е била в съзнанието.

Данчо, от всичко това, мога единствено да заключа, че нямаш идея за физиолофията и начина на работа на човешкия мозък, поне що се отнася до паметта...
С най-добри намерения ти предоставям следната статийка с много текст, достатъчно картинки и съществено количество препратки към по-задълбочени проучвания за различните типове памет и физиологичните фактори, които й оказват влияние.
Съвсем накратко, спомените не се пазят в някакъв виртуален нематериален съд, а в мозъка.
Колкото до структурата на личността, вероятно Blood Countess или Плазмодий биха могли да ти я обяснят по-добре от мен, но пак съвсем накратко ще опитам:
Съзнателното е онова пространство от психичното, което е субективно и е достояние на субекта, той самият го притежава. Съзнателното субектът отчита вътре в себе си. Извън него има субективни пространства, които не са съзнателни, т.е. не са достояние на субекта. Това е например т.нар. insight – озарение, прозрение (което може да е предаване до съзнателното информация от подсъзнателното или несъзнателното).
Субективното пространство включва дори сънищата. Те не могат да бъдат точно интерпретирани от съзнателното. Те обаче влияят на поведението независимо от субективната воля.
Съзнанието е знанието и мотивацията за това, което правиш. То е основен регулативен механизъм.
Подсъзнание – тази част на психичното, която представлява потенциала за съзнанието. Подсъзнанието е информацията, с която разполагаме като индивиди и която разбираме.
Несъзнаваното е „тъмно пространство“, до което субектът не може съзнателно или подсъзнателно да има достъп.
Горното е само най-най-основното, но дори от него става ясно, че дори незасегнатите сектори на мозъка, отговарящи за съхранението на несъзнаваната информация, да останат незасегнати от травмата, причинила амнезия, то от това не следва автоматично извода, че задължително тази информация ще стигне до съзнателното и/или подсъзнателното.
Допълнително, тъй като не е възможно да се определи каква информация съхранява несъзнателното, съвсем валидно допускане е, че там могат да се промъкнат и емоции, каквато е и Любовта. Разбира се, Тя би била заключена там и, много вероятно, неспособна да си проправи път до по-горните психични слоеве, откъдето да манифестира в материалната реалност.
Следователно, това, дали би се Влюбил отново в същия човек, или не, зависи в много по-малка степен от това, дали (образно казано) шлюзът на несъзнателното ти е херметически затворен, или не, отколкото от последващите действия на (вече) Не-теб и не-твоята бивша Възлюбена.
В общи линии, съдържанието на несъзнателното е като котката на Шрьодингер...

Колкото до спонтанните (пък и осъзнати и култивирани) алтруистични пориви, това е предмет на антропологията и еволюционната психология. За да не отегчавам още повече теб и другите потенциални читатели (които би трябвало вече да са ми прескочили мението, с досада), набързо споменавам, че това е следствие е хилядите поколения, в които е било благоприятстващо да защитаваме и правим добро на съплеменниците си, с разбирането, че каквото е угодно на групата е угодно и на нас, поради еволюционната необходимост за социализация на нашия вид (глутниците оцеляват по-лесно от единаците => по-малка група = по-малък шанс за оцеляване => пазим своите). Следното МНОГО ДЪЛГО КЛИПЧЕ предлага много обяснения на много особености на съвременния човек, и вярвам, че не би било излишно едно преслушване, за всеки заинтересован.

А, да - последно:

FightForFreedom написа:500 сериозни връзки не ти дават НИКАКВА информация за тази страна на чувствата, която исках да ти споделя

Не забравяй че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Т.е., Вал има доста по-голям шанс да достигне (и надмине) твоето разбиране (натрупвайки повече опит, поради повечето връзки), отколкото ти да постигнеш нейното.

Много уморен,
Ангел

А какво ви е мнението за тератологичния подход към абмиграматичното значение на думата ЛЮБОВ. Знам, ще ме забиете веднага, че Хайндрих Деплер го е описал в книгите си "Анализи", но не ми издържа главата да ги прочета. Дори и кратките обяснения в учебника по философия, не схващах.

И все пак, трябва да се признае, че еналагата на съвременните личности, изградени не само като психика, но и като несъмнено катехрезни същества, води именно до разбирано, че любовта между тях, да го кажем така - е не друго (както някой твърдя - психосоматична), а именно - като адиабатен процес на колизия между две персони.

Поправете ме ако греша, но не е ли това същността на уравнението на Шльоденберг за човешкото щастие? Щото като бивш математик, съм го чувал, почти като анекдот и сега в течение на тази тема ми изникна пак. А то е толкова вярно...

Еее, ама, Кристо, толкова ли не можа да напишеш още 5-6 реда? Или, викаш, който разбрал - разбрал. Що да се хАбиш за илитератите?

Вал, FFF, защо търсите повод за драми, когато говорите за съвършено различни неща? В смисъл... няма как единият да е крив, а другият - прав, при условие, че и двамата сте прави поотделно (и за себе си) и търсите конкретни (но различаващи се неща) и имате различни виждания за алгоритъма на нещата...
И изобщо... в момента все едно чета фитнес форум: единият твърди, че мазнините се свалят с кардио, а другият - че мускули се правят със сериозни свободни тежести. И двамата се карат, а останалите гледат сеир и макар да виждат изначалната несъизмеримост на позициите им, наливат масло в огъня.

black_lady написа:

O|OeHukc написа:просто
не те надценявам

Просто
много говорите.
Първо бях безразборна и полигамна, сега станах момиченце без опит.
Официално спирам да чета в тая тема, сериозно ми писна от глупости и хитроумщини на хора дето я са имали 1-2 сериозни връзки изобщо, я не.
Айде със здраве

а бе
даже
аз хич не говоря в тая тема
а има какво да кажа

дали си безразборна и полигамна нз и не мене интересува

Имаше един страхотен диалог от Two and a Half Men, който илюстрира положението в тази тема, но за съжаление не мога да го изнамеря...
Както и да е де, продължавайте...и без това нямам какво да правя...

Ангел...
1) Аз не само съм чел психология, но съм преживял религиозен опит и съм изучавал религиозния начин на мислене, паралелно с други мирогледи.
2) Душата е това, което не влиза в контакт със съзнанието. Точно несъзнаваното.
3) Но религиозното съзнание е различно. То гледа нещата отвътре. Неговата ЦЕЛ е душата. Не можеш да му кажеш, че душата е недостижима. Тя е недостижима за съзнанието, но я се замисли - как един шаман достига душата си? В транс. Тоест - изключва съзнанието си. След излизане от транса, съзнанието на човека е било повлияно, но не директно, а косвено, макар смисли да не са преминавали от несъзнавано в съзнание. Как става това? Психиката се нуждае от хармоничност, за да работи правилно. Съзнанието, когато се включи, търси да се хармонизира наново с останалото - това е рестарт на една програма. Тя е повляна не от преминаващи смисли, а от търсене на най-адекватна към ситуацията нагласа. Затова религиозният опит променя съзнанието чрез духовни практики. Не противоречи на книгите ти. Чети повече Юнг и юнгианци.
4) Представи си съзнанието си, около него душата. Сега - ти си съзнанието си и ПО ПРИНЦИП не мърдаш от там, а информацията пътува до теб. Просветлението е ТИ да напуснеш съзнанието си и да отидеш в душата си! Ти да се слееш с душата си, изключвайки съзнанието си. Това е транс. Запомни го. И там не важат правилата на съзнанието. Там не е съзнателен живот. Там е "ликът отвъд ликовете". Който е бил там говори странно и почти никой не го разбира, но това не значи че не е бил там и че няма какво да сподели. Аз говоря като човек бил там и затова ти казвам - има начин, въпрос на желание, практика, сложни обстоятелства и много непреклонна вяра, за да издържи идентичността ти и да не стане патологично. Факт е, че има хора "изгубили съзнанието си". Аз ти казвам, че можеш да напуснеш съзнанието без да станеш луд - това е религиозна техника. Тренира се.
5. А що се отнася до паметта - имах предвид, че психиката е циркулуиране на мисли. Мислите са си себе си и си циркулират и като осветлиш някои, си ги спомняш. Ако си удариш главата, някои клетки може да умрат и циркулирането на някои мисли да спре, след което да няма какво да осветлиш. Просто и ясно. А душата е нещо различно. Тя не може да се нарани от удар в главата, защото тя е нашата природа, нашето устройство - или сме живи с душата си или ако нямаме душата си, умираме. Щом си жив - душата ти си е наред. Щом си е наред и не обичаш някого, защото си го забравил, значи душата ти не отговаря за любовта ти към него.
6. Ако познавам душата, какво има там? Няма ли любов? Не приказват ли духовните хора именно за една вечна и всесилна любов? За първия Ерос!
В душата има любов, но я няма любовТА (разбирай на деня). В душата има архетипи, има стандартни сцени, разигравани с различни персонификации на дълбинни структури от несъзнаваното. Да - има ги. Да - знаем го. Да - има къде да го прочетеш. Да - дори и в научни книги! А най-добре е да четеш митове и техни юнгиански, после семиотично-структуралистични обяснения.
Митът е вяра. Вярата е в съзнанието. Митологичното мислене, обаче, променя съзнанието и му дава нова ориентация. Митът е средство, инструмент за нанасяне на промяна на начина на възприемане на света, а не е просто идея като всички останали. Той е жива вяра, хармонична с архетипови образи и когато повярваш напълно в мита какъвто е, тогава архетиповите образи могат да се проектират в съзнанието ти без сътресения. Ако нямаш вярата, би се погубил от такъв пренос на смисли, защото те са израз на нещо духовно, а душата, вече казахме, не може да навлиза в съзнанието или да му влияе директно.
7. Ти правилно четеш, че СЪЗНАНИЕТО не може да достигне НЕСЪЗНАВАНОТО. ДА! Но не е вярно, че несъзнаваното не може да ВЛИЯЕ на съзнанието. Директно наистина не може, но косвено - чрез търсене на хармония - може! След сериозен религиозен опит, чрез митове, чрез вярвания, които отразяват една достигната алтернативна реалност в състояние на транс и с която реалност религиозният търси да се хармонизира. Ти не си спомняш реалността, защото не си бил съзнателно там, защото съзнанието не може да бъде там, както пише по някои книги. Но пак ти казвам - има и други книги. Има и други практики. Душата косвено може да ти влияе, ако постоянно изпълняваш ритуали, четеш митове, вярваш, практикуваш, търсиш. Това се нарича ВРЪЗКАТА С БОГА. Терминът религия означава "свързвам отново". Връзка, ок? Душа - съзнание - връзка, косвена и трудна за поддържане, изискваща маса усилия. Не е лесно, но не вади теорията за несъзнаваното извън нейния контекст само за да ме затапиш. Знам й контекста и ще трябва да пробваш с друга теория.
8. За 500-те сериозни връзки - имах предвид, че колкото и да си се свързвал с любими хора, никога няма да научиш какво е да не си се свързвал с тях. И двете страни предлагат определен опит в любовта и не мисля, че е честно да се караме кой от кой имал по-голям опит. Всеки има опит. Опитът не би трябвало да се смята количествено, освен ако някой сред нас не е на 50 години и очевидно има по-голям. Количествено имаме подобен опит, но качествено е различен.

Държа да го видя и чуя туй клипе по-късно.
Ице, мерси, че намеси отново ЩАСТИЕТО в любовта.
Хора, моля ви.... Говеорете с прости думички - изкажете лична позиция, не развивайте векторни и религиозни теории (*главобол* - а не, той бил от снощи ) Чувствам се тъпа. Ей така се създават психари-серийни убийци.
И Ангеле, не съм ИЗЯСНИЛА разлики. Това си е моето виждане. Ни повече, ни по-малко. Не мисля, че е нито редно, нито прави особена чест на когото и да било да раздава собственото си мнение като меродавно. Понякога най-важното не е да си прав.

ФФФ, извини ме за личния въпрос: приемам (омг, щях да напиша презюмирам - какво ми стори тая тема ), че си (бил) влюбен, най-вероятно още си, според собствените ти думи по темата. Поне веднъж. Ила аз съм останала с погршно впеатление. Не е нужно да ми отговаряш, но се замисли... Кога разбираш, че си влюбен жената Х? После не би било зле да хвърлиш още едно око на темата.
Да кажеш "любовта си е любов" е като оная тема на Иво за лесБИйките (простете сравнението). А ако исках да изучавам теология или психология, щях да запиша втора специалност. Тая тема е за МОД!