New Reality написа:А Вие от къде четете ?
Книги написани от "псевдоучени " ? Интернет , може би ?
Тук грешиш много...Колко точно е напипал ваксата Марк Твен!?
"За да се завладее общественото мнение, необходимо е преди всичко то да се постави в недоумение. Това ще се постигне, като от разни страни се изказват много и противоречиви мнения и то дотогава, докато гоите (най-вече християните) се заблудят и се загубят в лабиринта на противоречията. Тогава те ще разберат, че е най-добре да нямат никакво мнение по политическите въпроси и че тези въпроси не са от компетентността на обществото, а само на онзи, който го ръководи. Това е първата тайна за успеха на управлението."
"Втората тайна се състои в това, щото народните недостатъци, привички, страсти, правила за взаимоотношения, да се умножат толкова много, че да се създаде хаос, в който никой да не е в състояние да се организира, вследствие на което и хората да престанат да се разбират един с друг. Тази мярка ще ни послужи да посеем раздори във всички партии, да разделим всички колективни сили, които още не искат да ни се покорят, да обезоръжим всяка лична инициатива, която в нещо би могла да пречи на нашето дело."
НОВАТА НАУКА
"Класицизмът и всичко от древната
история, в която се срещат повече лоши, отколкото добри примери, ние ще заменим с нова програма за бъдещето. Ще заличим от паметта на хората всички нежелателни за нас факти от миналите векове, като оставим само ония, които рисуват грешките на гоевските правителства. На първо място в учебната програма на всяка наука ще бъде поставено учението за практическия живот и задължителния обществен строй, отношенията на хората един към друг, порицание на лошите и егоистични примери, които сеят заразата на злото и други подобни въпроси от възпитателен характер. Върху тази възпитателна основа ще се създадат науки за всяко знание по отделно. Тази постановка на въпроса е от особена важност."
МЕДИИТЕ
Литературата и журналистиката са двете най-важни възпитателни сили. Нашето правителство ще стане собственик на повечето вестници; чрез тях то ще неутрализира вредното влияние на частния печат и ще печели грамадно влияние над умовете. Ако ние допуснем десет гоевски списания, сами ще създадем тридесет наши. Публиката, разбира се, не бива и да подозира подобно нещо, затова нашите списания ще бъдат външно с най-противоположни насоки и мнения, за да възбуждат не само доверие, но и да привличат дори нашите нищо не подозиращи противници, които, попаднали по този начин в примките ни, ще бъдат обезвредени.
На първо място ще бъдат печатните ни органи от официален характер. Те ще са постоянния страж на нашите интереси и затова тяхното влияние трябва да бъде подавляващо. На втори план ще бъдат официозите, чиято роля ще бъде да привлича за нашата кауза равнодушните и спокойните читатели. На трето място ще поставим органите на създадената от нас опозиция, която в един или няколко от своите органи ще играе ролята на наш антипод. Истинските ни противници в душата си ще приемат тая привидна опозиция за нещо свое и ще ни открият картите си. Печатните ни органи ще бъдат с всевъзможни тенденции: аристократически, републикански, революционна, дори анархически – разбира се, доколкото позволява конституцията. Те, подобно на индийския идол Вишну, ще имат сто ръце, всяка от които ще държи пулса на всяко едно от обществените течения. Когато пулсът се повиши, тогава тези сто ръце ще поведат мненията в посока към нашата цел, и това ще стане лесно, защото развълнувалият се субект губи разсъдителността и лесно се поддава на внушения. Ония глупци, които ще мислят, че следват мнението на вестника от своя лагер, всъщност ще следват нашето мнение, или онова, което е нам желателно. Въобразявайки си, че следват органа на своята партия, те ще вървят след знамето, което ние издигаме пред тях.
За да насочваме в този смисъл нашите вестникарски кадри, ние ще трябва с особено внимание да организираме това дело. Под името “Централно отделение на печата”, ние ще учредим литературни събрания, в които нашите агенти незабелязано ще дават паролата и сигналите. Обсъждайки и противоречейки повърхностно на нашите начинания, без да засягат тяхната същност, вашите “опозиционни” органи ще водят празна престрелка с официалните вестници, за да дават повод да се изказваме по-подробно, отколкото бихме могли да направим това в първоначалните официални изявления. Разбира се, това ще става когато нам е изгодно.
Привидните нападки срещу нас ще уверят поданиците в пълната свобода на словото, а това ще служи на нашите агенти за повод да твърдят, че органите, които излизат срещу нас, само пустословят, понеже не могат да намерят съществените мотиви за опровержение на нашите разпореждания.
Такива, незабелязани за общественото мнение, но от голямо значение маневри, винаги успешно ще подведат общественото мнение и ще създадат доверие към нашето правителство. Благодарение на тях ние, според нуждата, ще възбуждаме, или ще успокояваме умовете по политически въпроси; ще ги убеждаваме, или ще ги въвеждаме в заблуждение, като печатаме ту истина, ту лъжа, ту данните, ту техните опровержения, в зависимост от това, дали те са приети добре или зле, но винаги, обаче, предварително много внимателно ще опитваме почвата, преди да стъпим на нея...
Ние сигурно ще побеждаваме нашите противници, понеже те не ще имат на разположение органите на печата, в които биха могли да се изказват напълно. Така за нас не ще е нужно да даваме опровержения.
Пробните камъни, хвърляни от нас от колоните на третата, “опозиционната” група на нашия печат, в случай на нужда, ние енергично ще опровергаваме в официозите.
Из ''Протоколите на ционските мъдреци"
Обвинявайте ме в каквото си поискате, но всички тези предписания от началото на XX не само, че се сбъднаха, ами даже се уковечиха в днешно време. Цялата ни днешна историография е дело на хора като тези:
"Междувпрочем струва си да отделя няколко реда за т. нар.
историци. Защото у нас става дума за обикновени
шарлатани с дипломи, получили "образование'' по метода на
марксистко-ленинския исторически материализъм. А този прийом има толкова общо с науката, колкото камилата се родее с орела. Без изключение въпросните псевдоучени
се бяха поставили в услуга на комунистическата партия, а в значителна част от случаите - ина нейните секретни репресивни служби. Сиреч -
левитския интернационал. Правеха го, за да станат
учени и да бъдат окичени с
титли. Защото единствено партията-майка
произвеждаше такива, и то по специални изработени от нея правила. Тя изготви списък на
научната номенклатура и изгради
Висша атестационна комисия, съставена от верни на догмите й послушници. Тези две ''инситуции'' определяха кой може да бъде
учен. Основният критерий за
удостоверяването на някого с това ''почетно'' звание бе лоялността към партията и нейните вождове. За каква наука и какви изследвания може да става дума в подобна обстановка? Официалните [siz e=150] историци [/size] са просто политпросветници, готови на всичко в името на подянието - днешните трийсет сребърника.
След т. нар.
демократични промени същите
войници на комунизма не само останаха по местата си. Още на угаснало заревото на демократичните илюминации, пак те оглавиха предварително определените им
уж нови и свободомислещи институти, катедри и комисии, раздаващи вече
либерално ''научно'' правосъдие.
Правосъдието е продадено..."
Из "Чудовището" - Георги Ифандиев
Съжалявам се дългия пост, но смятам, а вярвам, че и вие ще се съгласите, че темата е от фумдаментално значение. Трябва да се пазим и останем чисти в душата и сърцето!
