Снукър 2009/2010

[Търговецът на кристал]

Айде да видим - Магуайър на полуфинал, но някак имам усещането, че ще се блъсне челно в Робъртсън утре: шотландецът играе добре, но не и на макс и допуска доста изненадващи грешки, които срещу наистина силен противник няма да му се разминат.
Леле, от четиримата полуфиналисти само Стивън ме радва: Селби и австралийчето са ми неприятни, а Шон Мърфи ми е най-мега-противният играч евър. Затова и се надявам да се срещнат с Магуайър на финал и шотландецът да го смачка, още повече, че те двамата си имат "закачка" от много отдавна. Здравият разум обаче подсказва финал Робъртсън-Селби, но и полуфинал е окей за моя човек, още повече, че идва и световно.

[ники]

Аз пък много харесвам Робъртсън. Селби от друга страна просто го ненавиждам.

[Търговецът на кристал]

На мен Робъртсън ми е неприятен по много субективни причини и не мога да го скрия. Просто физически ми е много... отблъскващ и крийпи. Добре играе, вярно е, ама Селби и той - и въпреки това не мога да ги дишам и двамата. Разбира се, ако се случи така, че финалът вдругиден е Робъртсън - Мърфи, ще се скъсам да викам за австралиеца. Ако е Робъртсън - Селби, ще ми е все тая.
Много, много се надявам Магуайър да вдигне показателите си в утрешния полуфинал. Много го харесвам, факт, обаче не мога да отрека, че и срещу Хоукинс, и срещу Бингъм спечели основно защото противниците му направиха (значително) повече грешки от него - не защото неговата игра беше безупречна. При все това, днес игра по-добре от вчера и това ме обнадеждава, но ако в днешния мач срещу него бе Робъртсън, победата му съвсем нямаше да е толкова лесна и/или изразителна.

И още едно впечатление от турнира - много бързи маси и доста (и решаващи за съответните фреймове) флукове. И ме е яд за Лисовски, ама сам си загуби мача срещу Мърфи - сякаш не си повярва, че може да го бие, а тя победата си беше готова, само трябваше още едно усилие и... Ама нищо де, така поне евентуален финал Магуайър - Мърфи е все още възможен, макар и малко вероятен. Но ако се случи и Мърфи бие, после няколко дни не ме търсете.

[Търговецът на кристал]

Мале, как мразя да съм права! А най-лошото е, че Магуайър всъщност играе съвсем прилично, просто Робъртсън го нагъна както бургаска чайка сгъва кифла с мармалад насред Александровска.
Айде вземи пропусни бе, мааааама ти австралийска!

Edit: Да, да, да, точно минута по-късно пропусна розовата в 4-я фрейм при 57-0 за него. Леле, сега ако Стивън успее да изравни, мачът може и да се обърне. Дано, дано, дано!

Edit 2: Айде. 2-2 на почивката звучи много по-добре, отколкото 3-1 за Робъртсън. Добрата новина за моя човек е, че въпреки че беше зрител в продължени на 2 фрейма и половина, успя да направи чудесни удари и да затвори четвъртия фрейм в своя полза доста уверено. Да видим сега как почивката ще се отрази на двамата.

Edit 3: Страдам жестоко. То се очакваше финалът да е Робъртсън-Селби, ама не и при условие, че Магуайър всъщност игра толкова добре и беше толкова близо. Тоя мач ще го помня дълго, сега поне имам съвсем конкретна причина да не понасям австралиеца. Блах. Наистина ми стана ужасно криво, а утрешния финал направо мога да го проспя. А ако го гледам, определено ще викам за Селби.

[Надежден Случай]

Търговец,искрените ми съболезнования,и аз бях за Магуайър,ама нъц! Още едно сходно нещо - и на мен Робъртсън ми е противен визуално и затова не го харесвам,иначе момчето си играе много добре. Но за Селби не съм съгласен,на моменти е уникално отегчителен,но ме радва,че когато не му върви въобще брейкаджийството,може да утрепе играта на противника и пак да бие,въпреки че най-големият му брейк в мача е да речем 40 точки. Така че аз утре викам за Селби. За представянето на моя човек на тоя турнир няма смисъл да отварям дума,че да паднеш от Маклауд дори не заслужава коментар. Но поне най-силният му турнир тепърва предстои,белким се закачи за още някой полуфинал.

[Търговецът на кристал]

Не знам дали си чел темата назад (то ние я почнахме миналото десетилетие, все пак), обаче си има една закономерност, която просто ме съсипва. Ако този, за когото викам, е в отлична форма, има (някакъв) шанс да спечели - при условие, че мачът е неравностоен.
Ако обаче нещата опрат до доза шанс, както беше днес, и мачът е равностоен, то моментално мога да ти кажа, че този, за когото викам, ще падне. Като нарисувано е, разбираш ли! Ей това много ме мори, честно - тормози ме и това си е. Имам чувството, че аз съм им каръкът на моите момчета. И на световното не очаквам да е по-различно.

А днес след края на мача бях толкова фрустрирана, че излизах на разходка да се черпя фреш и да си успокоявам нервите. Тоя Робъртсън исках да го оскубя де що перушина има - хем не е виновно момчето, ама и сега като пиша, пак ми излиза пара от ушите като по анимационните филми.

И да, утре определено ще викам за Селби. Дано не му донеса лош късмет и на него.

[Надежден Случай]

Аз вече осма година искам да оскубя перушината на Мърфи. I can feel your pain. И бъди спокойна,аз ще му донеса късмет на Селбито,поне малко да те утеши.

[Търговецът на кристал]

О, аз днес щях да се карам с майка ми заради Мърфи. Симпатичен бил! Ааааааайде без такива - свинята му със свиня! И под "свиня" нямам предвид килограми, а човешки качества. Така като се замисля, едва ли има по-мразен играч от него в момента. Даже ако издириш предната тема, и там помня, че имаше хора, дето не можеха да го траят.

А ти вземи донеси късмет на Магуайър за световното, че иначе наистина ще хващам гаубицата и...

И, впрочем, навъртай се наоколо за световното, че поне да имам с кого да си споделям неволите и драмите.

[Търговецът на кристал]

Е, аман! Аз какво казах снощи: и ето, Робъртсън води с 4-1, а Селби просто дреме. Добре, че са 2 сесии, ама не го виждам как ще се върне от резултат като 7-2, да речем (резултат, който не изглежда съвсем невъзможен при това развитие на нещата).

[ники]

За мен Робъртсън си надигра Селби отвсякъде и съвсем заслужено спечели.

[Търговецът на кристал]

Е, ми той Селби като проспа първата половина, нормално. Робъртсън си взе своето в първата сесия, втората беше почти лишена от смисъл, въпреки рецитала на Марк в първата й половина.

[ники]

Да, във втората имаше наченки да се завърже, ама не стана. Радвам се за Робъртсън. Един от най-симпатичните играчи ми е изобщо, но изобщо не мога да се аргументирам с някаква причина, поради която това е така. Обратното за Селби. Може би ми е най-неприятен от всички.

[Надежден Случай]

Изпуснах финала. Съдейки по резултата и коментарите ви,Селби си е чешал гърба през по-голямата част от мача,необичайно за него,но ако албиносът е играл както може да играе,дори и Селби трудно би го спрял. Търговец,тоя уикенд ти се насъбраха спортни разочарования,дано след световното да имаш повече поводи за радост! Ако Магуайър се размине с моите уелсци Матю и Марк,има благословията ми.

[Търговецът на кристал]

Дай да караме поред.
Първо, как се разви мачът: Селби поведе с 1-0, след което Робъртсън обърна до 6-1 и така свърши първата сесия (не стигнаха до 9, защото играта вървете много бавно). Селби просто не беше на тоя свят. Във втората сесия спечели първите 3 фрейма до 6-4 и имаше шанс да спечели и последния, но Робъртсън го взе и стана 7-4, което - струва ми се - беше повратният момент. След почивката Робъртсън взе още 2 фрейма и при 9-4 Селби се събуди отново, ама вече беше късно. Взе следващите два, стана 9-6 и Робъртсън затвори мача.

И да, много спортни разочарования ми се събраха - даже ей сега Швейцария падна на кърлинг от Норвегия (да, аз съм човекът, който гледа кърлинг - единственият зрител на тоя спорт). Карай да върви, идва световното в Крусибъл: още колко разочарования ме чакат там, лелеееее...

Като казах Крусибъл, та вижте какво ми попадна: от сърце съм се смяла, когато го четох: http://racemoza.wordpress.com/2012/10/0 ... n-bojinov/

И като гледам, че имаш намерение да скубеш Мърфи от 8 години и Матю ти е любимец, да споделя нещо. Всъщност на мен Матю Стивънс ми е най-първият любимец в тая игра - човекът, който ме зариби истински. И стана точно преди 8 години и оттогава датира ненавистта ми към Мърфи (именно от онзи финал на световното). Първият турнир, който гледах, бе Чайна Оупън 2005, после и световното и Матю действително беше първият играч, на когото симпатизирах дотолкова, че да пусна телевизора и на следващия ден и да викам за него. Малко по-късно (не помня дали в рамките на това световно или в началото на другия сезон) Рони ме впечатли; Ебдън - на световното преди (и при) злощастния му финал с Дот (като ви казвам, че моите губят...), а Магуайър си ми е бил симпатичен винаги, без да мога да кажа конкретен момент, в който ми легна на сърцето - може би като разбрах за случката с Мърфи и кредата. И това са ми големите любимци на мене - добавям Марк Кинг заради онзи боксов мач, Стийв Дейвис, защото е страшна скица (има ли някой, който да не го харесва) и Али Картър, щото е симпатяга и някак ми израстна пред очите.
От другите има някои, които са ми по-симпатични от други; някои, които са ми доста антипатични (със или без конкретна причина) и... Шон Мърфи.

[ники]

(да, аз съм човекът, който гледа кърлинг - единственият зрител на тоя спорт)

Когато го хвана, винаги го гледам. Много го харесвам като спорт